Акт от 15.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-106

15.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 280 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.

“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 14) против Решение № 3195/25.11.2019г. постановено по гр.д. № 4536/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР да заплати на Д.Н.И. следните суми: 1 441,96 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 212,07 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 483 часа, положен в периода 05.06.2016г. - 05.06.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 05.06.2016г. до окончателното й изплащане; 174,36 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.07..2016г. – 04.06.2019г. и 334,74 лв. - направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Чл. 31, ал. 3 от наредба 8121з-776/2016г. регламентирал при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към

7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната смяна не превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика. Счита, че неоснователността на главния иск влече и неоснователност на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на завеждане на исковата молба.

Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Препис от въззивната жалба е връчен на Д.Н.И. на 22.01.2020г. като в законния срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Иван

Иванов, с който въззивната жалба се намира за неоснователна по подробно изложени съображения, а решението за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по доказателствата. Претендира разноски, представя списък на разноски и договор за правна защита и съдействие за платена сума в размер на 360 лева.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява. Въззиваемият, редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище от адв. И. за даване ход на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Д.Н.И. чрез адв. И., против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, с която сочи, че за периода 05.06.2016г. до 05.06.2019г. полагал труд като мл.инспектор/старши полицай на ГКПП „Аерогара Бургас“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - София на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ София. Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. Положил общо 1800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 2057 часа дневен труд, което водило до извънреден труд от 257 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на 1650 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 257 часа за процесния период, както и законната лихва заради забава върху претендираната главница от момента, в който сумите са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба в размер на 187,13 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените искове се намират за неоснователни. Основно се излагат съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд му е заплатен и не е налице извънреден труд. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез отказ за сума над 1441,96 лева до първоначално предявения размер от 1650лева, както и над сумата в размер над 174,36 лева до първоначалния размер от 187,13 лева за обезщетение заради забавено плащане като делото е прекратено в частта, в която ищецът се е отказал от предявените искове.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 05.06.2016г. до 05.06.2019г. ищецът е отработил 1483 часа нощен труд, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1695,07 часа за целия период. В резултат от преизчислението се получава разлика в размер на 212,07 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 212,07 часа възлиза на 1441,96 лева.

Обезщетението заради забава в размер на законната лихва изчислена за всеки месец поотделно е в размер на 174,36 лева.

РС Бургас е намерил, че съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Приел е, че са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи като само с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава по 1.143. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба, в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Това е възприето като празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и субсидиарно е приложена общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7 часа за първия. В резултат исковата претенция е счетена за основателна, както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение заради забава.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).