Решение № 13233 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13233 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Д., подадена чрез адв. Л. Б., срещу „Стик-Кредит“ АД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ******* от 31.10.2024 е нищожен и евентуален иск в случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 27 от Договора за предоставяне на потребителски кредит, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение във вр. чл. 45 от Общите условия, е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2024 между С. И. Д. в качеството на кредитополучател и „Стик кредит“ ООД в качеството му на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № *******. Сочи, че съгласно договора отпуснатият заем бил в размер на 600 лв., като срокът за погасяване на първи транш бил 15 дни, бил посочен лихвен процент по кредита от 36 %, а размерът на годишният процент на разходите /ГПР/ – 42,58 %. Ищецът твърди, че в чл. 17 от сключения договор било предвидено същият да бъде обезпечен чрез осигуряване действието на трето физическо лице, отговарящо на условия, предвидени в чл. 20 на Общите условия, или предоставяне на банкова гаранция, покриваща всички задължения на длъжника – главница, лихви, неустойки и други обезщетения и такси. В 1 случай на непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 108 лв. съгласно чл. 27 от сключения договор, която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита. Според ищцата сключеният договор е нищожен, тъй като противоречи на закона. Сочи, че ГПР от 42,58% не е действителен, тъй като не съдържа неустойката. Навежда доводи, че предвидената в договора неустойка е разход, който е известен на кредитора. Поддържа още, че в случай на изчисляване на действителния размер на ГПР с включена неустойка, същият би нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди и че непосочването на действителния размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а по същество разпоредбите на договора са неравноправни. Оспорва и действителността на посочения по договора лихвен процент, като твърди, че начислената неустойка представлява скрито възнаграждение по договора. На самостоятелно основание в случай на евентуалност поддържа, че клаузата предвиждаща неустойка е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля закона и е неравноправна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „СтикКредит“ ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. Х.

М., в който се поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******/31.10.2024 г. Поддържа, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна клауза не води до недействителност на целия договор, което е относимо към правните последици от признаване недействителността на неустойката. Сочи, че договорът отговаря на всички изисквания за действителност на Закона за потребителския кредит. Твърди, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация и той се е запознал с всички законоизискуеми документи, след което е взел решение да сключи договора.

Поддържа, че ГПР отговаря на законоустановените изисквания, същевременно при изчисляването му не следва да се включва неустойката, която е разход, който възниква след сключването на договора и то при неизпълнение на договорни задължения. Ясно е предвидено в договора при какви условия се дължи неустойка, както и размерът , така че кредитополучателят е бил наясно с всички свои задължения, както и с размера на неустойката, респективно липсва заблуждаваща търговска практика. Сочи и че кредитополучателят е разполагал с право в 14-дневен срок да се откаже от договора.

Оспорва доводите на кредитополучателя за недействителност на неустойката. Сочи още, че между страните са налице други осем договора за потребителски кредит, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

Моли за отхвърляне на предявените при условията на евентуалност искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила и насрещна искова молба, депозирана от „Стик - Кредит“ АД срещу С. И. Д., с която са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: главен за осъждане на ответника да 2 заплати на ищеца сумата от 306,77 евро /600 лв./, представляваща неизплатено задължение по главница по договор за заем № ******* от 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск, евентуален за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306,77 евро /600 лв./ като недължимо платена в случай, че съдът признае сключения договор за заем за недействителен.

Ищецът по насрещния иск твърди, че от изявленията на С. И. Д. в подадената от нея искова молба се установява, че същата не оспорва сключването на договора и предаването на заемната сума от 600 лв. по процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че кредитополучателят не е изпълнил своите задължения по договора, като не е направил никакви плащания по договора, а задължението е изцяло падежирало на 15.11.2024 г. Твърди, че към момента дължими са следните суми: 600 лв. – главница, 9,00 лв. – възнаградителна лихва, 108 лв. – неустойка, 888,15 лв. – други разходи. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещния иск, подаден от С. И. Д., чрез адв. Л. Б., в който исковете се оспорват като неоснователни.

Моли за отхвърлянето им, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор № *******/ 31.10.2024 г. и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставено обезпечение. Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на фактите, които обуславят недействителност на сделката на заявеното правно основание – противоречие със закона. В тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал.

1 ГПК е да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, както и фактите, на които основава своите възражение за валидност на договора.

От представените писмени доказателства, а и от изявленията на страните се установява, че на 31.10.2024 г. между „Стик-Кредит“ АД и С. И. Д. е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата потребителски кредит в размер на 600,00 лв. при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58 %. Първият транш по кредитната линия подлежи на връщане в 15-дневен срок, в частност 15.11.2024г. В чл.

17, ал. 1 от процесната сделка се съдържа уговорка за обезпечаване на кредита с 3 безусловна банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на посочените в Общите условия изисквания, което обезпечение следвало да бъде предоставено в 3-дневен срок от сключването на договора. Съобразно чл. 27, ал. 1 при неизпълнение на това задължение е дължима неустойка на стойност в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като с подписването на договора потребителят се съгласява да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска по кредита. В чл. 29 е отбелязано, че размерите на неустойките, посочени в процесното съглашение и общите условия, са уговорени свободно от страните и не са прекомерни. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена предвидената в чл. 27 неустойка.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Като порок на облигационното отношение се сочи противоречието му със закона поради неспазването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е описано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото тези реквизити са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно чл.

19, ал. 1 ЗПК ГПР предоставя информация на кредитополучателя за общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването му се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по 4 ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 1, ал. 6 от процесната сделка е отбелязан единствено стойностният израз на ГПР – 42,58 % и общата дължима сума по кредита – 609 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва последният. Този извод не се разколебава от клаузата на раздел II, т. 7 от общите условия, която частично възпроизвежда легалната дефиниция за общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като не внася яснота кои компоненти се включват във формирането на тази величина. Посочен е ГЛП по кредита, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Същевременно, двете стойности са различни, от което се налага извод, че в ГПР са включени и други суми извън ГЛП, които не са посочени. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния продукт. Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.

Разпечатката съдържа 27 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ef8f859-72ee-40fd-b6c9-c3a0017accd1