Решение № 226 от 18.09.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Сливен, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500245 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №237/24.03.2025г. по гр.д.

№151/2024г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЗАД Армеец“ АД, гр. София против Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 410 от КЗ за заплащане на главница в размер на 829,56лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2023г. до окончателното изплащане и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 265,16лв. за периода от 05.10.2020г. до 04.10.2023г. С Решението са присъдени разноски на АПИ в размер на 400лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД на страната на ответника.

Въззивната жалба е подадена от ищеца по главните искове в първоинстанционното производство „ЗАД Армеец“ АД, гр. София и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Дружеството въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и противоречиво. Съдът не обсъдил Протокола за ПТП, който 1 бил официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В случая протоколът за ПТП не бил съставен само по данни на водача на увреденото МПС, а бил изготвен след посещение на място от страна на органите на полицията, непосредствено след инцидента. Насрещната страна следвало да проведе пълно и главно доказване за оборване на удостоверените с него факти. С оглед изложеното, въззивното застрахователно дружество моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, от Агенция „Пътна инфраструктура“ и от третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София чрез ОПУ – Сливен чрез пълномощника гл. юрисконсулт Р.

Т., излага фактологията по делото и се спира подробно на събраните по делото доказателства. Посочва, че протоколът за ПТП е съставен само въз основа на твърдения на водача на увреденото МПС и няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, нито за вредите по МПС. Същият представлявал доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, на не и за тяхната вярност. В протокола ни било отразено произшествието, ни бил направен снимков материал. Не можело да се установи скоростта на движение на автомобила. Нямало доказателства, че водачът не бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. В протокола не било посочено движението на животното. Скоростта на автомобила била несъобразена спрямо осветеността на пътното платно. Не било установено какво е животното, никой не го е видял и такова не било открито. Посочва, че навлизането на животно може да се дължи и на човешка намеса, за която ответникът не отговаря или да е в резултат на случайно събитие. С оглед изложеното, вззиваемата АПИ моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Намира за правилна преценката на съда относно обстоятелството, че не е установено защитните мрежи отстрани на пътя да са били компрометирани или неизправни, както и че е 2 възможно навлизането на животното на пътното платно да е в резултат на човешка намеса, за която АПИ не следва да носи отговорност, респ. да е в резултат на случайно събитие – навлязло през пътни връзки, при които не се поставят защитни съоръжения.

С въззивната жалба и отговорите не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът ЗАД „Армеец“ АД, гр.София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. М. Ж., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Изложени са съображения относно основателността на исковите претенции, аналогични с тези, развити във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, редовно призована, не се представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие – гл. юриск. Р. Т. при ОПУ - Сливен, която оспорва въззивната жалба и поддържа изложеното в отговора на същата. Развива аналогични аргументи. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. третото лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие гл. юриск. К. С., която намира въззивната жалба за неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

3

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

От събраните пред районния съд доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Между В.Х.М. и „ЗАД Армеец“ АД е сключена застраховка „Каско” за автомобил марка “Фолксваген“, модел „Кади“ с рег.№*******, със срок на действие от 19.10.2018г. до 18.10.2019г.

На 05.07.2019г. около 21,50 часа, на Автомагистрала „Тракия“ на км. 261, В. М. управлявал собственото си МПС, като внезапно на платното изскочило животно, което той блъснал. В резултат на това настъпило ПТП с материални щети по автомобила.

Местопроизшествието било посетено от полицейски служител свид. Бакърджиев, който съставил протокол за ПТП, в който отразил, че ПТП е настъпило поради внезапна поява на диво животно на пътното платно. Пристигналите на място служители по поддръжката на магистралата търсили животното, но не успели да го открият. По колата имало кръв. Щетите били по преден капак, броня, радиаторите отпред.

Поддържането на участъка, където е настъпило ПТП е възложено от ответника на третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, гр. София с договор за възлагане на обществена поръчка. Съгласно чл.5 от договора, дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.

Във връзка с произшествието в ищцовото дружество била образувана преписка по щета №10019030118158 и били констатирани щети по автомобила, за които на собственика на МПС било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 819,56 лева на 30.08.2019г.

До ОПУ – Сливен била изпратена регресна покана от „ЗАД Армеец“ АД, гр.

София за заплащане на изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски по щетата в общ размер от 829,56лв., получена на 16.09.2019г.

На 25.07.2019г. е съставен доклад от Инспекция по пътна безопасност относно АМ Тракия, от км. 229+286 до км. 273+354 на територията на ОПУ – Сливен, като за участък 261.000 няма отразени дефекти.

Няма представени допълнителни и извънредни задания от АПИ до „Автомагистрали“ ЕАД относно отстраняване на препятствия по АМ Тракия в участък 261.000, свързани с процесното ПТП.

От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд СТЕ се установява следното: Увредените елементи от настъпилото събитие, констатирани от експертна комисия на застрахователя, са типични и свързани с удар с диво животно.

Те са в предната част, като са предимно пластмасови и такива с малка коравина на 4 материала. От техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на лек автомобил Фолксваген Кади, с per. № *******, се намират в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно представената калкулация е установено, че общата стойност на нанесената щета на автомобила е в размер на 819,56 лева. Обичайните ликвидационни разходи на застрахователни компании при калкулиране на нанесени щети на автомобил са в размер на 10 лв. Тези стойности отговарят на техническите норми за труд и вложени нови части. В съответствие с наличните увреждания и остатъчната кинетична енергия скоростта в момента на удара е възможно да е била около 100-120 km/h. При бягане на животното е налице навлизане в опасната му зона за спиране. Това означава, че ударът е бил непредотвратим. Съгласно данните по делото няма описание за размерите на животното. Съгласно настъпилите увреждания би могло да се предполага размерите на животното, но не по-малко от вида на куче.

Скоростта, при която не би настъпило ПТП и със спиране до мястото на удара, е около 78 km/h. Опасната зона за спиране на автомобила Фолксваген Кади при скорост от 140 km/h е около 167 м. Опасната зона при скорост на движение от около 100 km/h е около 99 м., а опасната зона при скорост от 120 km/h, е около 131 м. Не са установени данни за технически неизправности по автомобила, което да са повлияли на настъпването на ПТП. Съгласно данните по делото не са установени пътни знаци за ограничаване на скоростта на движение. Това означава, че от техническа гледна точка нормираната скорост на движение е била 140 km/h. По делото не са установени данни за наличие на спирачен път и наличие на видими спирачни следи. Въпреки това наличните увреждания по автомобила и настъпилия удар са били такива, че водачът е употребил спирачната система, за да преустанови движението. Наличието на увреждания в областта на предната част с деформиране на радиаторите, увреждане на предната броня, рамката на радиаторите показва, че скоростта не е била по-голяма от максимално разрешената. Уврежданията зависят и от размерите на животното.

Анализът на уврежданията показват, че скоростта на автомобила не е била висока и вероятно от около 100-120 km/h. Това означава, че водачът на автомобила е използвал скорост в рамките на разрешената, като са налице така установените увреждания.

В съдебно заседание, вещото лице посочва, че водачът на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати удара и при движение на животното отляво надясно спрямо автомобила. Спрямо осветеността, при движение на автомобила с над 100 км в час, тя е била технически несъобразена спрямо осветеността, но и при движение на дълги светлини, където видимостта е над 150 м., ударът е бил непредотвратим, поради движение в лява лента и внезапното навлизане на животното от ляво на дясно. Водачът е контролирал автомобила и дори след удара, което изключва данни за загуба на устойчивост и движение с несъобразена скорост. Спрямо видимостта, тя е била несъобразена при движение на къси светлини, или по-точно, скорост над 100 км/ч се явява технически несъобразена, но при движение на 5 автомобила на дълги светини, той отново не би могъл да предотврати събитието, тъй като е налице навлизане на животното в опасната зона и при къси и на дълги светлини, или той не е имал техническа възможност да възприеме на достатъчно голямо разстояние, за да предприеме действия при спиране.