Решение № 48 от 15.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000336 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260034 от 16.04.2021 г. по т.д. № 26/2020 г. Окръжен съд Плевен е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД да заплати сумата от 100000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесена съчетана механична медицинска травма, при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2019 г. около 13 ч. на главен път ІІ-13, с посока на движение от гр. Искър към гр. Кнежа, от удар на лек автомобил Ауди А6 Куатро, с рег. № ЕН39****, управляван от Г. Т. Х., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г., като за разликата до 120000 лв. за главницата и за периода от 27.06.2019 г. до 22.10.2019 г. за законната лихва отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД да заплати сумата от 3617,92 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със 1 законна лихва върху тази сума, считано от 23.10.2019 г., като за периода от 27.06.2019 г. до 22.10.2019 г. за законната лихва отхвърля иска като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

С Решение № 260073/01.09.2021 г. по т.д. № 26/2021 г. на Окръжен съд Плевен е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260034/16.04.2021 г., като е посочен титуляра на вземането за присъдените суми по решението А. М. М..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБог:

Живот и здраве" АД, като то се обжалва в осъдителната част на обезщетението за неимуществени вреди. Излагат се съображения, че при определяне справедливия размер на обезщетението, съдът не е взел предвид, че общото здравословно състояние на ищцата към момента на приключване на делото е стабилно, движението и походката й са възстановени, като твърдяното ограничение на движенията на дясната тазобедрена става не е установено по категоричен начин. Наведен е довод за допуснато процесуално нарушение при събирането на доказателства, като се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пресичала на необозначено място, без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Неправилно според жалбоподателя е отхвърлено и възражението за принос, поради неправилно проведено лечение. Непроведената рехабилитация е довела до по-бавното и непълно възстановяване на ищцата.

Излагат се съображения, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, тъй като определеният размер не съответства на трайната съдебна практика относно аналогични случаи, както и не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от ПТП.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски, като се отчете наличието на принос в размер на поне 50 %.

В срока за отговор по тази жалба насрещната страна е депозирала отговор, в което заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата 2 оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба А.М. твърди, че на 27.06.2019 г. в района на кръстовището между главен път ІІ-13 с път ІІІ-1306, като пресичала пътното платно на главен път ІІ-13, била блъсната от лек автомобил Ауди А6 Куатро, управляван от Г. Т. Х.. Водачът управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост, не възприел своевременно пресичащата пътното платно отляво надясно по посоката му на движение пешеходка, като направил опит да я заобиколи отдясно. Към датата на ПТП по отношение на увреждащия лек автомобил е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. От настъпилото ПТП ищцата получила увреждане на здравето, установено при болничното й лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, както следва: средна телесна повреда, представляваща фрактура на дясна раменна кост – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща фрактура на дясна пубисна кост – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща фрактура на седалищни кости вдясно – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по – дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща фрактура на ацетабулума вдясно – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, по3 дълъг от 30 дни; средна телесна повреда, представляваща многофрагментна фрактура на дясна тазобедрена кост – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, подълъг от 30 дни; листеза на шийни прешлени на гръбначния стълб, представляваща разместване на С1-С2 – разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период, подълъг от 30 дни; мозъчно сътресение – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; множество охлузвания и кръвонасядания по корем, гръден кош и десен горен крайник – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; множество охлузвания и кръвонасядания по десен долен крайник, придружен с термични изгаряния – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузна рана в областта на дясно рамо – разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период, по-дълъг от 30 дни.

Първоначално била настанена в КАИЛ за стабилизиране на състоянието, впоследствие поради наличната фрактура на раменна кост й е извършена оперативна интервенция за поставяне на метална остеосинтеза, с цел фиксиране на фрактурираната кост. По отношение на фрактурата на ацетабулума, медиците констатирали, че се налага извършване на оперативна интервенция и по отношение на нея, но поради наличните охлузвания в зоната на таза и коремната област, същата не е извършена, а е приложено консервативно лечение. Ищцата изпитвала силни и нетърпими болки в областта на десен горен и долен крайник, на таза и главата. С цел овладяване на болковия синдром, тя и към момента приема обезболяващи медикаменти.

От описаните травматични увреждания се влошило драстично качеството й на живот. Освен острите болки във фрактурираните зони, тя изпитва постоянна замаяност, светлочувствителност и силно главоболие. На легло е месеци наред, не може да се придвижва самостоятелно, не може да обслужва дори най-елементарните си нужди, като това създава у нея чувство на безполезност. Нуждае се от постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на обичайните си ежедневни нужди. Чувства непрекъсната тревожност, събужда се през нощта, сънува кошмари. Освен това, по странично-външната част на десния крайник от хълбока до подбедрицата има големи, надигнати цикатрикси от термични изгаряния, 4 които са оставили дефект по повърхността на тялото й, като ищцата се срамува от тези белези и те й напомнят за инцидента. Освен физическите и емоционални травми и страдания, които се явяват неимуществени вреди, причинени вследствие на описаното ПТП, ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на метална остеосинтеза и медикаменти.

Предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователното дружество, но въпреки представените допълнително доказателства, ответникът отказал плащане на застрахователно обезщетение.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 120000 лв., в какъвто размер е предявила иск, обективно съединен с иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 3617,92 лв., ведно със законна лихва върху двете суми, считано от 18.12.2019 г. – датата на постановения отказ от застрахователното дружество до окончателното изплащане на обезщетенията.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за значителен принос на ищцата, която е пресичала на необозначено за това място, навлязла е внезапно на пътното платно, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващите се автомобили, ненужно е удължила времето си за пресичане, била облечена с тъмни дрехи, не се е огледала; направено е възражение за съпричиняване и поради непроведено адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, като се сочи, че ищцата не е спазвала предписанията на лекарите и не е провела необходимата при такива травми рехабилитация, която да спомогне за побързото и пълно възстановяване от счупването; оспорват се имуществените вреди, тъй като същите не са сторени в причинно следствена връзка с травмите, неоснователно е претендирането на разходи за медицински транспорт; оспорва се началния момент на претендираната лихва за забава.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 100000 лв., за доказани имуществени вреди в размер на 3617,92 лв. и тъй като възражението за 5 съпричиняване е отречено, тези суми са присъдени в пълен размер, ведно със законна лихва от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на сумите.

От събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна: От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 27.06.2019 г., Решение № 14 от 30.01.2020 г. по АНД № 6/2020 г. на РС Кнежа и заключението на съдебно автотехническата експертиза, включително и при преразпита на вещото лице във въззивната инстанция, се установява, че на 27.06.2019 г. около 13 ч. на път ІІ-13 Кнежа-Искър, км. 84+300 лек автомобил Ауди А6, с рег. № ЕН39**** се движил със скорост от 116,14 км/ч в посока гр. Кнежа. Към момента, в който челната част на ПТП е на разстояние 145,15 м преди мястото на удара, пострадалата А. М. М. е започнала пресичане на асфалтовата настилка отляво надясно за посоката на движение на МПС. Към момента на реализираното пресичане водачът на лекия автомобил е предприел действия за спиране без отлагане на следи върху настилката. Така, движейки се един към друг, е последвал удар между предна дясна част от автомобила и дясна част от тялото на пострадалата. Мястото на удара е в северната пътна лента, на 7,1 м. северно от левия край на асфалтовата настилка на път ІІ-13, Кнежа-Искър. От началото на удара върху пешеходката е възникнал ударен импулс, действащ по посока на движение на автомобила, от което е настъпило телесно увреждане, но и изместване на тялото по посока на движение на автомобила. След контакта на тялото с облицовка предна броня, преден десен калник и челно стъкло, следствие на реализираното закъснително движение на МПС, то се е отделило от автомобила и след съответно преобръщане и плъзгане се е установило в покой в затревения участък. Произшествието е реализирано на път ІІ-13, Кнежа-Искър, в района на кръстовището с път с. Глава-с. Д. Луковит, в светлата част на денонощието, при слънчево и сухо време, като мястото на ПТП представлява прав и хоризонтален пътен участък, двупосочно движение. Широчината на асфалтовата настилка на път ІІ-13 е 7,80 м. Вещото лице е изчислило, че скоростта на лекия автомобил към момента на първоначалния контакт при удара с пешеходката е 63,5 км/ч. От техническа гледна точка, причина за настъпване на ПТП е движение на автомобила със скорост, по-висока от максимално разрешената /90 км/ч, тъй като липсва знак за ограничение на 6 скоростта/, и предприети действия за спиране от водача на МПС с малко спирачно закъснение, непосредствено преди удара, към момента на удара и след удара на пострадалата. Автомобилът се е намирал на 145,15 м от мястото на удара, като при скорост от 116,14 км/ч, дължината на опасната зона за спиране е 127,36 м, а при скорост на движение с 90 км/ч – 85,49 м. От тези изчисления вещото лице прави извода, че водача на лекия автомобил е реализирал закъснително движение /намаляване скоростта на МПС/ с помалко спирачно закъснение от максималното и се е движил със скорост, поголяма от максимално разрешената, поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП. Съобразно наличните данни по делото, пешеходката е реализирала пресичане на пътното платно към момент, в който други МПС не са ограничавали видимостта за водача на процесния автомобил, поради което както водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката, така и пешеходката е имала техническа възможност към момента, в който е била в южната пътна лента, преди осевата линия, да възприеме местоположението и посоката на движение на автомобила в северната пътна лента, да преустанови движението си в северната пътна лента, като изчака преминаването на МПС /да го пропусне/ и след това да реализира движение в избраната от нея посока, с което да предотврати ПТП.