Решение № 3236 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100500026 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила от В. И. Г. въззивна жалба вх.№ 375948/17.11.2025г. срещу постановеното по гр.д.№ 9160/2024г. по описа на СРС съдебно решение № 19325/27.10.2025г. Със същото е отхвърлен като неоснователен предявения от ищцата В. И.

Г. против „Оптима одит“ АД , ЕИК: 130582707, и седалище в гр. София, осъдителен иск по чл.226, ал.2 КТ /редакция до измененията със ЗИДКТ, бр.85/2023г., действала до 31.05.2025г./ за заплащане от ответника на обезщетение за задържането на трудовата книжка на ищцата след прекратяването на трудовото правоотношение през периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28 лв. (четири хиляди четиристотин и два лева и двадесет и осем стотинки), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 19.02.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Със същото решение ищцата В. И. Г. е осъдена на заплати на „Оптима одит“ АД , на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 960 лв., представляващи направените от ответника разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Ищцата сочи, че след предаване на трудовата й книжка за оформяне, ответникът не й е предал същата оформена. Посочва, че ответникът не й е изпратил писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично, съобразно задължителната съдебна 1 практика в ТР №1/2019г. Намира извода на районния съд, че задържането на книжката й е законно, за неправилен, а решението - постановено в противоречие със задължителната практика на съдилищата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В депозирания в срок отговор на въззивна жалба ответникът, сега въззиваема страна „Оптима одит“ АД оспорва същата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че твърденията на ищцата, че трудовата й книжка е била неправомерно задържана от ответника са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Посочва, че трудовата книжка е била върната на ищцата видно от приетата заповед № 79/4.01.2022г. Този факт е бил установен от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. В проведеното съдебно заседание всяка от страните се представлява от свой процесуален представител, които поддържат депозираните въззивна жалба и отговор на същата.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за неправомерно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудово правоотношение. Предявен е иск за сумата 4402,28лв. , дължима за периода от 01.02.2022г. до 01.02.2023г. в размер на 4 402,28 лв. /три брутни трудови възнаграждения/ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 19.02.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.

По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение до 1.02.2022г., когато със заповед № 79/4.10.2022г. на работодателя, ищцата е уволнена поради намаляване обема на работа. В заповедта е вписано, че екземпляр от нея е връчен на работника на 31.01.2022г. , както и че трудовата книжка е връчена на работника на 31.01.2022г. Заповедта е подписана от ищцата и не е оспорена от нея в хода на съдебното производство. От признанията на ответника в отговора на исковата молба , ценени от съда по реда на чл.175 от ГПК, и от представената от него нотариална покана на л.47 от делото става ясно, че отразеното в заповедта – „трудовата книжка е връчена на работника на 31.01.2022г.“ не отговора на действителността. Установява се, че трудовата книжка е останала у ответника след прекратяване на трудовото правоотношение, за да бъде оформена, както и че с 2 нотариална покана от 16.03.2022г., рег.№ 1754 т.1 акт 137 на Нотариус В.Ч., изпратена от работодателя до ищцата, ищцата В. Г. е поканена от управителя на работодателя да получи лично трудовото си книжка , че същата е подготвена на 7.03.2022г. и поради неявяване на ищцата все още се намира в офиса на дружеството. Ищцата е поканена в седемдневен срок да се яви лично за получаване на трудовата книжка на посочен в поканата адрес. Поканата е връчена на ищцата на 24.03.2022г. при условията на отказ. Ответникът е представил копие от страница 19 от трудовата книжка на ищцата, за установяване на надлежното й оформяне.

В съдебно заседание пред въззивния съд ищцата поддържа, че трудовата й книжка все още се намира при ответника.

С обжалваното решение съдът е намерил предявения иск за неоснователен, като е приел, че трудовата книжка е връчена на ищцата от работодателя на датата, посочена в заповедта за уволнение, която заповед не е била оспорена от ищцата, и съответно липсва незаконно задържане на трудовата книжка.

Въззивният съд не споделя това извод.

Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 т.1 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ / в сила към процесния период, в редакция ДВ, бр. 26 от 1986 г., разпоредбата е изменена с друг текст с ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г./, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

Съгласно ал.3 на с.т., обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

Съгласно чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС, отменена ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г., но действала към процесния период/, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

Във връзка с приложението на чл.226 ал.2 и ал.3 от КТ има постановена значителна съдебна практика, вкл. и задължителна такава с ТР №1/2.12.2019г. на ВКС по т.д.№ 1/2019г., ОСГК. Съгласно т.1 –т.3 на същото, задължението по чл.350 ал.1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото 3 задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.

226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

В решение № 229 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, въпреки и преди издаването на цитираното ТР, /но не противоречи на него/ е изяснено, че местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение е търсимо. Ако работодателя не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС.

В Решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е разяснено, че непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди. Когато обстоятелството, че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен доход се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен.

4

В настоящия случай се установява, че трудовата книжка е била надлежно оформена от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение. Кога и как, при какви обстоятелства, трудовата книжка е била предадена от ищцата на работодателя няма значение, вкл. е ирелеватно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение у кого от страните се е намирала книжката. Законът изисква работодателят да оформи трудовата книжка незабавно при представянето й от работника, в случай че книжката не се съхранява у работодателя. В случай, че работодателят задържи трудовата книжка, за да я оформи, т.е. не я върне незабавно на работника оформена, то тогава работодателят изпада в забава. Трудовата книжка е била оформена от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, видно от изявлението на правено от него в нотариалната покана. Не е върната незабавно на ищцата, тъй като в поканата е посочено, че е подготвена на 7.03.2022г.