Решение № 53 от 06.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600037 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от редовно упълномощения за извънредното производство от осъдения И. А. М. защитник – адв. А. А. П., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което се иска възобновяване на делото. Претендира се съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, ал. 1 т. 3 от НПК. В искането са били посочени и аргументи в подкрепа на заявеното касационно основание. Претендира се за изменение по реда на възобновяването на ВНОХД № 598/2022 г. на ОС – Хасково, по което с решение № 168 от 13.12.2022 г. е била изменена присъда № 24 от 04.10.2022 г. по НОХД № 287 от 2022 г. на Районен съд – Харманли. Иска се изменение на съдебния акт на въззивната инстанция в санкционната му част чрез намаляване на размера на наложената кумулативна санкция чрез намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от 1 правоуправление.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на адв. А. П..

Осъденият поддържа заявеното от защитника си и моли да му бъде намалено най-вече наложеното наказание лишаване от правоуправление, тъй като работи като шофьор.

Прокурорът от Апелативна прокуратура–Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не намират опора в данните по делото.

Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на цитирания съдебен акт по реда на възобновяването е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.

420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.

Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.

С присъда № 24 от 04.10.2022 г. по НОХД № 287 от 2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, изменена с решение № 168 от 13.12.2022 г. по ВНОХД № 598/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, подсъдимият И. А. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 15.05.2022 г. в с. *, община * по път трети клас 505 км, 38+700 в посока път трети клас 808 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*“ модел * с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,44 на хиляда, установена по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози чрез химическа експертиза № 12 от 17.05.2022 г. на „СНТЛ“ при ОД на МВР *. За това му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 54 вр. чл. 57, ал. 2 от НК – две години и три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 800 лева. Деецът бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. От това наказание е било приспаднато времето, през което е бил лишен от право за управлява МПС по административен ред, считано от 15.05.2022 г. С решението си от 13.12.2022 г. по ВНОХД № 598/2022 г.

2

Хасковският окръжен съд е изменил присъдата на първата инстанция, като е намалил продължителността на условно наложеното наказание лишаване от свобода от две години и три месеца на две години. Потвърдил е съдебния акт на районния съд по останалите му пунктове.

В конкретния случай не се ангажират оплаквания за пропуски относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество.

Не се ангажират оплаквания съдилищата да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали по делото.

Не се оспорва и това, че в конкретния казус въз основа на приетата фактическа обстановка, инстанциите по същество са направили извод, че действията, предприети от полицейските служители за установяване на употребата на забранени от закона вещества при проверката на водача са довели до отчитане на престъпна употреба на алкохол.

Що се касае до заявената явна несправедливост на наложената кумулативна санкция, мотивирана с несъответствието й на обществената опасност на деянието и дееца, следва да се каже, че въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне на съответната кумулативна санкция в рамките на предвидената законова рамка, като наказанията са наложени около средния размер на предвидената санкционна рамка, при съобразяване с конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. Установените индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното деяние, не дават основание да се приеме баланс или превес на смекчаващите, те нито са многобройни, нито изключителни, поради което законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода е справедливо. При индивидуализация на наказанието въззивната инстанция е отчела всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства без да надценяват тежестта и значението на някое от тях за сметка на останалите, като е извършила съответна корекция в преценката на първия съд. Нито съвкупно, нито само по себе си някое от отчетените обстоятелства покрива изискването на чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не надхвърля типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по делото са били събрани доказателства за наличието на многобройни такива. Не са 3 налице обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на осъдения. Няма и очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при обстоятелството, че при самото извършване на проверката осъденият е проявил арогантност и е направил опит тя да бъде осуетена и при наличието на множество и разнородни нарушения на пътните правила в периода 2019 – 2022 г. едно от които е за управление на МПС след употреба на алкохол, както и много други за превишаване на разрешената скорост, което характеризира осъденият като недисциплиниран водач. Не може да бъде споделено оплакването на защитата пред настоящия съд, че извършените административни нарушения от водачите на МПС не следва да се отчитат при налагането на наказание за престъпления по транспорта. Следва да си има предвид, че всяко наказание, в това число и тези наложени по административен ред, представляват предупреждение към административния нарушител да преосмисли и коригира поведението си – в случая като водач.

По отношение на осъдения този ефект се е оказал непостижим, като фактът на немалкия брой административни нарушения и тяхната тежест без съмнение определя личността на подсъдимия като водач със завишена опасност.

Управлението на МПС, което е извършвал в контекста на приложената справка за нарушения на правилата за движение по пътищата, които в преобладаващата си част създават сериозна опасност да движението по пътищата при движение с превишена скорост, както и обстоятелството, че само в периода 26.03.2022 г. до 11.05.2022 г. осъденият има 6 нарушения на пътя, както и конкретната величина на установената алкохолна концентрация, надвишаваща сериозно минималния праг, , не обосновават претенцията на осъдения, че основното наказание следва да му бъде определено в размер понисък от средния предвиден за кумулативното наказание лишаване от свобода. В посочения от въззивния съд смисъл и неговото лишаване от правото да управлява МПС за относително дълъг срок също е съответно на превъзпитателната цел на наказанието, но и особено наложително, за да бъде тази цел реално постигната. Отделно от изложеното, многократното наказване на водача за разнообразни административни провинения по ЗДвП не дава основание да се приеме претендираната от защитата добра 4 характеристика, както в сферата на транспорта, така и по принцип. Наймалкото отчетените множество административни нарушения като водач неутрализират данните за добра характеристика на осъдения в социалната сфера.

Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение, поради което РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 598/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, по което е била изменена присъдата по НОХД № 287/2022 г. на Районен съд – Харманли.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5