Определение № 1436 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1436 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900624 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хебако“ БВБА, регистрирано дружество в Кралство **********чрез адв. Д. Т. от АК-Пловдив, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 387/02.07.2025 г., постановено по в. т. д. № 162/2025 г. по описа на Апелативен съд-София, ТО, 13 въззивен състав, поправено с решение № 6/09.01.2026 г., с което след частична отмяна на решение № 862/17.06.2024 г., постановено по т. д. № 231/2023 г. по описа на СГС, VІ-21 състав, поправено с решение № 26/07.01.2025 г., е отхвърлен предявеният под евентуалност от „Хебако“ БВБА срещу ЕТ „Камен Калчев“ (н), при задължителното участието на синдика на несъстоятелния търговец, положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във вр. чл. 59 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на прието, но впоследствие изключено по реда на чл.

692, ал. 4 ТЗ вземане в размер 35779,79 лв. (равностойност на 18923.92 евро), представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната мораторна лихва от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане.

Първоинстанцинното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният главен иск с правно основание чл. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване пораждането и съществуването на същото парично вземане, предявено на договорно основание – по договор за паричен 1 заем (фактура № 10.020/19.01.2018 г.), ведно със законната мораторна лихва от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е излязъл извън уредените в чл. 269, изр. 2 ГПК правомощия при произнасяне по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение - той е обсъждал обстоятелства и правни твърдения, които не са въведени във въззивната жалба, а именно произнесъл се е по неподдържано от въззивника правно съждение за доказаност на годно правно основание за извършеното имуществено разместване. Счита, че обжалваното решение е недопустимо и защото в противоречие с нормативните правила, уредени в чл. 297 и чл. 299 ГПК, апелативният съд не е зачел частично влязлото в сила първоинстанционно решение – в частта, в която е отхвърлен главният иск, предявен на договорно основание (за заплащане на исковата сума по договор за паричен заем), като е пререшил този въпрос при разглеждане на кондикционния иск, предявен под евентуалност, приемайки, че процесната сума е преминала от имуществения комплекс на ответника в патримониума на ищеца при възникнал и съществуващ годен юридически факт. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост – в противоречие със събраните по делото доказателства, които не са обсъдени в своята съвкупност, апелативният съд е обосновал неправилен фактически извод, а именно макар че в процеса на доказване да не е установено, че за получените от ответника материали, за придобиването на които ищецът е извършил разходи, е съществувал годен юридически факт, в противоречие с правилата на логическото мислене апелативният съд е приел, че при осъщественото разместване на имуществени блага между страните е съществувало действително правно основание.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на решението, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето 2 решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика, чийто израз представляват тълкувателните разяснения по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 228/01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о. и решение № 27/02.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о.); 2. „Длъжен ли е въззивният съд, когато намира за установено по делото основание за имущественото разместване между страните, да конкретизира и/или квалифицира това основание, което според него изключва приложението на иска по чл. 59 ЗЗД?“; 3. „В хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД приравнява ли се недоказано облигационно отношение на липса на основание за установено по делото имуществено разместване между страните?“ и 4. „Докъде се простират правомощията на въззивния съд при изследване наличието на валидно правно основание за имуществено разместване при предявен иск по чл. 59 ЗЗД - до хипотетично наведените, но недоказани от ответника възможни основания или съдът е свободен да обсъжда и други потенциално възможни основания, които не са въведени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест по установяване на основанието, на което е получила даденото?“ (касаторът счита, че правният отговор на тези три правни въпроса ще способства за точното прилагане на закона и за развитието на правото).

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Камен Калчев“ (н) е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Синдикът на несъстоятелния търговец е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който е развил подробни правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за нейната основателност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

3

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е изяснил, че първоинстанционното решение не е недопустимо в частта, в която е разгледан предявеният под евентуалност положителен установителен иск (с правна квалификация чл. 59 ЗЗД) – макар и предявеното с кондиционния иск парично вземане да е било прието и включено в списъка от синдика като произтичащо от договор за заем между страните, кредиторът, предявявайки това парично притезание пред съда по несъстоятелност, е посочил и основание за възникването му при условията на евентуалност - неоснователно обогатяване.

Изяснил е, че включването на вземането в списъка като съществуващо на основание договор за заем не е обуславя несъществуването му на друго основание. Приел е, че при приемане и включването на предявеното вземане в списъка – въз основа на главното основание, липсва правна възможност синдикът да разглежда и евентуалните основания, на които вземането е се основава, като е недопустимо това парично притезание, веднъж прието, да бъде включено в списък на неприетите вземания на евентуалните основания за предявяването му. Едва в случай че синдикът, а и впоследствие съдът при разглеждане на възраженията срещу включване на вземането, установят, че вземането не съществува на главното посочено основание, следва да пристъпят към разглеждане на евентуалните основания.

Апелативният съд е приел за установено, че процесното вземане е било включено в Списъка на приетите вземания и срещу приемането му своевременно несъстоятелният длъжник е подал възражение по реда на чл.

690 ТЗ. Съдът по несъстоятелността е уважил това възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, вследствие на което в списъка на приетите вземания е внесена промяна, като приетото вземане е изключено от него и списъкът е одобрен след извършените корекции. В преклузивния срок е подадена процесната искова молба, с която се иска да бъде установено пораждането и съществуването на предявеното пред съда по несъстоятелност вземане.

Апелативният съд е изяснил, че предмет на иска по чл. 694 ТЗ е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане 4 към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Предметните предели на установяването в процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика, респ. с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка и е недопустимо установяването на вземане, което е индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 ТЗ с различни основание, произход, размер и обезпечение от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

Преценявайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установени следните правнорелевантни факти: 1) с решение № 1020/26.08.2022 г., постановено по т. д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Камен Калчев“, определена е началната дата - 31.12.2018 г., като е открито производство по несъстоятелност; 2) с молба от 23.09.2022 г. „Хебако“ БВБА е предявило по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ вземанията си към длъжника, в т. ч. и процесната сума, подлежаща на връщане по договор за заем - в евентуалност като основание на вземането е посочено неоснователно обогатяване; предявено е и вземане за законна лихва, считано от датата на предявяване на главното парично притезание до изплащането му; 3) на 18.10.2022 г. е обявен Първи списък на приети от синдика вземания на кредиторите на ЕТ „Камен Калчев”, предявени в срока по чл. 685 ТЗ - под № 2 в него са включени вземанията, предявени от ищеца (от общия размер на вземанията 158856,87 лв. в т. 1.1. е посочена главница в размер на 35779,79 лв. и в т. 1.2. - лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното заплащане; в графата „основание за вземането“ синдикът е посочил „заем, ф. № 10.020/19.01.2018 г. и ф. № 08001/02.08.2018 г.“, като е определена поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ); 4) срещу списъка на приетите вземания - в частта, касаеща приетите вземания на ищеца, в т.ч. и процесните, е постъпило възражение от несъстоятелния длъжник; 5) след разглеждане на постъпилите възражения съдът по несъстоятелността с определение № 133/13.01.2023 г. е внесъл промени в списъка на приетите вземания, като е изключил вземанията на ищеца, предмет на настоящото исково производство; след извършване на промените списъкът е бил одобрен, като определението е обявено по партидата на длъжника в ТР на 16.01.2023 г.; 6) исковата молба, с 5 която са предявени исковете по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, е подадена по пощата на 30.01.2023 г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ; 7) съгласно проформа фактура № 3/12.01.2018 г., фактура № 10.020/19.01.2018 г., преводно нареждане от 15.01.2018 г. и от 03.02.2018 г. ищецът е закупил от Gfelti S.r.L,Viale delle Industrie, 1, 24060 - Sovere (BG), Italy, стоманени профили с общо тегло 21780 кг., като е заплатил първоначално 20207,52 евро, а впоследствие по сметката му е била върната сума в размер на 27,50 евро; тези материалите е следвало да бъдат доставени на ЕТ „Камен Калчев“, в гр. София, улица „Одеса“, № 38; 8) съгласно международна товарителница от 19.01.2018 г. от Gfelti S.r.L са изпратени 11 бр. пакети стоманени профили с общо тегло 21780 кг.; като собственик на стоката е посочено дружеството-ищец, а като място на разтоварване - ответникът; товарителницата съдържа дата на разтоварване 23.01.2018 г., печат на ответника и подпис на получател; 9) в производството по чл. 193 ГПК – от изслушаната СПЕ е доказано, че подписът, положен за „получател“ в международна товарителница с дата на получаване 23.01.2018 г. е изпълнен от К. М. К., поради което автентичността на документа не е успешно опровергана и 10) съгласно съдържанието на фактура № 08001/02.08.2018 г., издадена от ищеца на „Лалев“ ООД, са продадени стоманени плочи „Metalhard 400“, количество 2050 кг., на обща стойност 1927 евро, платими по банков път, като тази сума е била заплатена от „Лалев“ ООД.