Решение № 11 от 19.01.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Разград, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200489 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Земеделски производител „*************“ с. Л***** , обл.

Разград, против наказателно постановление № 17-2300103 от 15.08.2023 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 138, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1750 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2023 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект -кравеферма, находяща се в стопанския двор на гр. Лозница, стопанисвана от ЗП „*************“, а след това на 24.07.2023г. проверка била извършена и в офиса на ДИТ по документи, касаещи трудовите правоотношения на работещите. Било установено, че работодателят ЗП „*************“ е сключил трудов договор №12/19.05.2023г. с лицето К.Г.С., назначен на длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“ като, видно от договора, работникът бил назначен на непълно работно време 4 часа, при което между страните по договора не били уговорени продължителността и разпределението на работното време, както и началния и крайния час на работния ден. Въз основа на констатациите от проверката, на 24.07.2023г. бил съставен АУАН № 17 – 1

2300103 в който тези констатации са отразени и е прието, че работодателят ЗП „*************“ е нарушил чл.138, ал.1 от КТ, поради липса на уговаряне продължителността и разпределението на работното време. те определят продължителността и разпределението на работното време те определят продължителността и разпределението на работното времеВъз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 138, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1750 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител М.М. /главен инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката в обекта не видели лицето К.С., тъй като в момента не бил на работа, а останалите работници не могли да обяснят кога конкретно идва на работа като часови диапазон. Същият към датата на проверката бил работник в обекта.

При проверка на трудовите досиета на работниците и конкретно от договора на К. Стоянов /л.17-18/ установили, че същият е нает на непълно работно време от 4 часа, но в договора не били уговорени продължителността и разпределението на работното време и нямало никаква документация от която да е ясно в какъв часови диапазон същият работи в обекта.

Разпитан е и свидетелят А. К. /син на *************/, който сочи, че работи във фирмата, и твърди, че работника К.С. е назначен с работно време от четири часа и идвал на работа за по два часа преди обед и два часа следобед, като нямало точно определени часове – зависело от работата която трябва да се свърши. Приложено е и копие от заповед на работодателя /л.5/ с дата 19.05.2023г. / от същата дата е трудовият договор/, в която се сочи че работното време на работника К.С. е от „от 06.00 часа до 10.00 часа и от 18.00 до 22.00ч.“. От текста на същата заповед всъщност се остава с впечатление, че същата урежда 8-часов работен ден.

От друга страна същата заповед е представена вече след проверката и съдът я намира за антидатирана, с оглед оправдаване на вече допуснатото нарушение. Същата не е била представена на проверяващите, които са изискали досиетата на работниците и ако е съществувала тогава е следвало да бъде част от трудовото досие на работника.

Обяснението, че била забравена е явно несериозно. С оглед изложеното съдът намира, че същата не е била налична към момента на проверката. Всъщност тази заповед се явява едностранен акт на работодателя, която не изпълнява изискването на закона за „уговаряне“ на продължителността и разпределението на работното време, което също следва да има договорен характер, т.е. изисква се двустранно съгласие на страните. В крайна сметка, на база събраните доказателства, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Действително работникът е приет на работа след сключване на трудов договор определящ намалено работно време, без да е налице уговаряне на продължителността и разпределението на работното време.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от 2 правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 138, ал. 1 от КТ. Според същия текст в случаите, в които страните уговарят работно време с намалена продължителност/непълно работно време/, те имат задължение да уговорят както продължителността, така и разпределението на работното време. Това може да стане и с договора или чрез допълнително споразумение към трудовия договор или писмено съгласие, изразено под друга форма. Това определяне е с договорен характер - налице е при съгласие между работодателя и работника, което следва да е материализирано в писмена форма, за да е ясно, че работникът е приел да полага труд, в съответствие с разпределеното работно време като часови диапазон. В случая липсва такъв вид писмено доказателство, което да удостовери двустранно съгласие за продължителността и разпределението на работното време, постигнато към момента на постъпване на К. Стоянов на работа. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.

138, ал.1 от КТ, и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.1 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е глоба в размер на 1750 лв. Приложимото наказание е именно глоба, тъй като жалбоподателят като физическо лице -земеделски производител не попада сред лицата по чл. 412а, т.2 от КТ. Наложената глоба е малко над минималния размер и съдът я намира за справедлива с оглед тежестта на конкретното нарушение. Този вид нарушения съществено нарушават правата на работниците, тъй като дават възможност на работодателя по свое усмотрение да определя разпределението на конкретното работно време за всеки конкретен ден, без работника да е наясно с това предварително. С оглед изложеното съдът приема, че Наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2300103 от 15.08.2023 г. на 3

Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 138, ал.1 от КТ на жалбоподателя Земеделски производител „*************“ с. Л***** , обл.

Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “глоба ” в размер на 1750 лв.

ОСЪЖДА Земеделски производител „*************“ с. Л***** , обл. Разград ЕИК ****** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4