Определение № 2336 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2336 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513605 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по заявлението В. М. Б. с вх. № 255547/24.07.2025г. срещу разпореждане № 106283/06.07.2025г. по ч.гр.д. № 75952/2024г. по описа на СРС, 161-и състав, с което СРС допълнил разпореждане № 82695/25.05.2025г. по същото дело в частта за разноските, като осъдил заявителя да заплати на Б., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 136.50 лева – сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и оставил без уважение молбата на ответника Б. в останалата част за присъждане на разноски над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева.

Жалбоподателят твърди, че СРС неправилно се позовал на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението й с ДВ, бр.

14 от 18.02.2025г. и не приложил наредбата в редакцията й след изменението, в т.ч. в заглавието на този акт. Позовава се на разпоредби от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа след изменението, приложими към процесните правоотношения между адвоката и клиента – чл. 1, чл. 7, ал. 1, т. 7, тъй като договорът за правна защита и съдействие бил сключен на 11.03.2025г. След измененията наредбата не противоречала на европейското законодателство. Посоченото от СРС решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г. не отричало нуждата от осигуряване на качествени адвокатски услуги на обществото. Неправилно СРС направил изчисления по часови ставки на неясна база и без посочени нормативни източници. Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната му част, а вместо това претенцията му за сторени разноски за адвокатско възнаграждение да бъде уважена в пълния претендиран размер от 400 лева. Претендира и разноските, сторени 1 в настоящото производство.

Ответникът по частната жалба – заявителят „Софийска вода“ ЕАД не е депозирал писмен отговор..

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Софийския районен съд от заявителя „Софийска вода“ АД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявлението е уважено и в полза на заявителя „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. М. Б. за сумите 694.30 лева – главница за потребена вода за периода от 20.04.2023г. до 17.04.024г., доставена в имот на адрес гр.

София, ул. „********, ******** ап. 32, ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до изплащане на задължението, сумата 9.39 лева – обезщетение за забава за периода от 26.06.2023г. до 24.05.2024г. и сторените разноски в размер на 75 лева.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът В. М. Б., чрез адв. Ф., депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Към възражението представил договор за правна защита и съдействие с характер на разписка за заплатено на адвоката възнаграждение в размер на 400 лева.

С разпореждане № 49283/22.03.2025г. заповедният съд дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на вземането по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

С разпореждане № 82695/25.05.2025г., на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, СРС обезсилил издадената на 11.01.2025г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като заявителят не представил доказателства, че в едномесечния срок предявил иск за установяване на вземането.

Разпореждане № 82695/25.05.2025г. било получено от ответника по заявлението В. М. Б. на 12.06.2025г., като в срока за обжалването му, с молба вх. № 212414/17.06.2025г., подадена на 16.06.2025г. с пощенска пратка, ответникът поискал допълване на разпореждането от 25.05.2025г. в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срока за отговор заявителят „Софийска вода“ ЕАД възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Изложил твърдения, че заповедното производство не се отличавало с фактическа и правна сложност. Позовал се на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г.

С обжалваното разпореждане № 106283/06.07.2025г. заповедният съд, като съобразил възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, уважил искането 2 на ответника по заявлението по реда на чл. 248 ГПК частично – до размера на сумата 136.50 лева, като за горницата до сумата 400 лева отхвърлел претенцията за разноски.

Обжалваното разпореждане е ПРАВИЛНО в обжалваната част.

Настоящият съдебен състав приема, че не е обвързан от определените по правилата Наредба № 1/2004г. з а възнаграждения за адвокатска работа размери.

Актуалната редакция на наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с процесуално представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата.

Преценката си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено като ориентир. Аргументи в тази връзка - разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

По горните мотиви и като съобрази доводите в жалбата съдът намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от адвоката на длъжника – подадено възражение на бланка, не обуславя размер на възнаграждението над сумата от 50 лева. Поради това и не е налице основание да бъде определян по-висок размер на възнаграждението.

Ето защо разпореждането в обжалваната от ответника по заявлението част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 106283/06.07.2025г. по ч.гр.д. № 75952/2024г. по описа на СРС, 161-и състав, в обжалваната част, в която СРС е оставил без уважение молбата на В. М. Б. от 16.06.2025г. по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 136.50 лева до претендирания размер от 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4