Решение № 170 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110210573 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-23033 о т 10.11.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на В. П. К., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100/сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, както и за това, че в АУАН и НП не се съдържа пълно и точно описание на обстоятелствата относно това кога и на какво основание МПС е било спряно от движение, като същото важи и по отношение на контролния талон към СУМПС, с което са нарушени изискванията на чл.57 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адвокат К., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, поради липса на виновно поведение. По отношение на нарушението по пункт първи на наказателното постановление се изтъква, че контролният талон е бил отнет от органите на 22.09.2022г. и това е причината да не се намира у водача, а по отношение на втория пункт се сочи, че заповедта за спиране от движение не е била влязла в сила, нарушението, което е станало основание за налагането й не е констатирано при настоящата проверка и най-сетне, самата заповед е отменена с решение на АС-Пазарджик. По изложените съображения се моли за отмяната на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за оказаната на жалбоподателя безвъзмездна правна помощ.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, 1 упълномощен от Началник сектор при ОПП-СДВР. Същите имат бланкетен характер, като съдържат общи доводи за спазване на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, материална законосъобразност и обоснованост от фактическа страна на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.Велинград, *****, правоспособен водач на МПС, категории В и АМ.

На 22.10.2022 година, около 09.16 часа, жалбоподателят К. управлявал лек автомобил марка "****", модел "*****", с рег. № *****, като се движел по път А2 - автомагистрала "Хемус" с посока на движение от с.Яна, към гр. София, бул. "Околовръстен път". Превозното средство било собственост на лицето П. Г. К., като при движение на същото, отново под управлението на жалбоподателя В. К., на 22.09.2022г. била констатирана значителна техническа неизправност на МПС- не светят задна лява габаритна и стоп светлина. В тази връзка на собственика на МПС- П. К., била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-004889 от 23.09.2022г., с която на основание чл.171, т.2, б.А ЗДвП била наложена принудителна административна мярка - временно спиране на МПС до отстраняване на неизправността. Заповедта била обжалвана, като същата е отменена с Решение № 369/08.06.2023г. по адм.д. № 62/2023г. по описа на АС- Пазарджик, влязло в сила на 08.06.2023г., като няма данни за спиране на изпълнението й.

На посочената дата 22.10.2022г., превозното средство, управлявано от жалбоподателя В. К., докато се движело по посочения по-горе маршрут било спряно от патрул на ОППСДВР за извършване на проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП. При това било установено, че превозното средство е спряно от движение по силата на посочения ЗППАМ, въведен в ОДМВР- Пазарджик на 30.09.2022г. Наред с това в хода на проверката водачажалбоподателя К. не представил контролен талон към СУМПС.

В тази връзка на 22.10.2022 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, номер 448213 от страна на младши автоконтрольор Д. Н., с който срещу В. П. К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 22.10.2012г., в по АМ "Хемус", с посока на движение от с.Яна към бул.”Околовръстен път” на гр. София, управлявал МПС- лек автомобил марка “*****” с рег.

№ *****, спряно от движение на основание чл.171, т.2, б.А на 30.09.2022г., квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, както и за това, че не представя контролен талон към СУМПС, квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не са направени възражения от нарушителя, нито такива са постъпили в законоустановения срок.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-023033 о т 10.11.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на В. П. К., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100/сто/ лева на осн. чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GA, № 448213/22.10.2022 година, Наказателно постановление (НП) № 22-4332-023033 от 10.11.2022 година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Справка –картон на водача В. П. К., справка от централна база АИС-КАТ с данни за регистрация на МПС, Решение № 369/08.06.2023г. по адм.д. № 62/2023г. по описа на АС2 Пазарджик, АУАН серия GA, № 641489, АУАН серия GA, № 722449, както и останалите документи, приложени по администативно-наказателната преписка.

Настоящият съдебен състав кредитира напълно и в тяхната цялост приобщените по делото писмени доказателства, като същите представляват официални документи, в чиято автентичност и достоверност не съществува основание за съмнение. Същите са логични, последователни съответни едни на други, и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок. Следва да се изтъкне, че видно от отбелязването в разписката върху представения от наказващата администрация заверен препис на наказателното постановление, същото е връчено на жалбоподателя на 16.02.2024г., а жалбата срещу същото е депозирана на електронната поща на СРС на 01.03.2024г., т.е. в рамките на 14-дневния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество налага отмяна на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA, бланков №

448233/22.10.2012 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

На жалбоподателя В. К. най-напред е повдигнато административно обвинение за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП изразило се в това, че по време на извършената на 22.10.2022г. проверка не носи и не представя контролен талон към СУМПС.

С изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ № 67 от 2023г., в сила от 08.08.2023г., контролният талон към СУМПС отпада като вид документ издаван на водачите на МПС, респективно отменено е задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. С оглед на това към настоящия момент посоченото като нарушение задължение не съществува, предвид, на което е налице поблагоприятен закон, влязъл в сила след издаване на НП. Приложим, съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН се явява именно влелият в сила по-благоприятен закон, по силата, на който задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, за което именно е санкциониран нарушителя по пункт I от НП, вече не съществува, следователно не може да бъде нарушено. Влезлият в сила, след издаване на наказателното постановление, по-благоприятен закон, води до отпадане на отговорността, респективно налага отмяна на наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя К. е било наложено наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С посочения АУАН и атакуваното НП на жалбоподателя В. К. на следващо място е повдигнато административно-наказателно обвинение, за това, че на 22.10.2022г. е управлявал моторно превозно средство, което е спряно от движение, квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП. Спирането от движение съгласно терминологията на закона е вид принудителна административна мярка, която се налага в предвидените в чл.171, т.2 ЗДвП случаи. При това обаче, както АУАН, така и НП, съдържат съществени дефицити при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В нито един от двата документа не се съдържат данни за индивидуалния административен акт- ЗППАМ, с 3 който е наложена принудителната мярка- спиране от движение по отношение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил с рег. № *****. Не е посочен номер на заповедта, издаващ орган, или каквито и да е други данни в тази връзка, освен дата30.09.2022г., предвид, на което не са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН относно описанието на нарушението. Посочването на акта въз основа, на който е извършено спирането от движение на МПС е от значение, както за надлежното му описание от гледна точка правото на защита на нарушителя, така и с оглед преценка обективната съставомерност на деянието, в частност възможността да се провери валидността и действието на индивидуалния административен акт. Липсата на тези данни прави невъзможна преценката на настоящия съдебен състав за съставомерността на деянието по пункт II от наказателното постановление.

Процесуалното нарушение, допуснато при описание на нарушението е дотолкова съществено, че налага отмяна на НП и в тази негова част, без да е необходимо и възможно обсъждането му по същество.

За пълнота следва да се посочи, че от служебно изисканата от съда справка за регистрация на превозното средство, както и от изискания по инициатива на самия жалбоподател препис от решение по адм.д. № 62/2023г. по описа на АС-Пазарджик, се установява, че единствената ЗППАМ, издавана във връзка с това МПС е ЗППАМ е ЗППАМ № 22-4332-004889 от 23.09.2022г., издадена от полицейски инспектор при СДВР, т.е. не се установява заповед посочената в АУАН и НП дата- 30.09.2022г. Още по-малко пък са налице данни същата да е била връчена, или по какъвто и да е начин да е доведена до знанието на жалбоподателя К., доколкото същият не е собственик на МПС, респективно не е адресат на самата заповед.

С оглед изложените съображения за материална незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.