Определение № 3343 от 27.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3343 гр. София, 27.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000503340 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Определение № 2087/22.10.2024 г., постановено по т. д. № 334/2023 г. на Софийски градски съд, с което производството е спряно до приключване на производствата с номера 0122276, 00122277, 0122278 и 0122294 по описа на Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС). Частният жалбоподател поддържа, че в случая не са налице предпоставките на чл. 91, т.2, изр. 2 от Регламент /ЕО/ 6/2002 относно промишления дизайн на Общността, поради което моли атакуваният акт като преграждащ да бъде отменен и делото – върнато за продължаване на разглеждането му.

Насрещната страна „ТОПСЕТ“ ООД оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания отговор и моли същата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ДОРС България“ ЕООД, с която срещу „ТОПСЕТ“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

57, ал. 1, т.1, т.2, т.3 и т. 4 от Закона за промишления дизайн, съответно за установяване на нарушението на ответника, изразяващо се в заявени за внос на територията на Република България 540 броя врати, идентични на притежаваните от ищеца европейски промишлени дизайни, както и за 1 установяване на нарушение, изразяващо се в предлагане на българския пазар на врати, идентични с притежаваните от ищеца европейски промишлени дизайни, за осъждане на ответника да преустанови нарушенията, за унищожаване но стоките, предмет на нарушението, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка решението на съда по спора. Посочените претенции са съединени с искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер от по 1 000 лв. за нарушението на всеки един дизайн, общо седем на брой.

Едновременно с отговора на исковата молба ответникът „ТОПСЕТ“ ООД е предявил срещу първоначалния ищец „ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 6/2002 г. относно промишления дизайн на Общността, за обявяване недействителността на процесните дизайни, регистрирани под номера 002249763-0012, 002249763-0083, 002370700-0073 и 003119601-0012, тъй като към датата на заявяване не са били нови и оригинални.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че първоначалният ответник „ТОПСЕТ“ ООД наред с предявяване на насрещните искове пред Софийски градски съд, действащ като национална юрисдикция, е подал и заявления за обявяване на недействителност на процесните дизайни пред Службата по интелектуална собственост на Европейския съд.

За да постанови обжалваното определение, с което производството по т. д. № 334/2023 г. пред СГС е спряно до окончателното приключване на производствата с номера 0122276, 00122277, 0122278 и 0122294 по описа на Службата на

ЕС за интелектуална собственост

(СЕСИС), първоинстанционният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 91, т.2, изр.2 от Регламент (ЕО) 6/2002 изрично е предвидена възможността за съда след преценка на обстоятелствата и изслушване на страните да спре производството пред себе си при образувани такива и пред СЕСИС. Съдът е счел, че в случая меродавно е обстоятелството, че делата, заведени пред СЕСИС, се намират в по-напреднал стадий, поради което би било по-разумно това пред националната юрисдикция да се спре до приключването на производствата пред СЕСИС, които са и преюдициални.

Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 91 от Регламент (ЕО) 6/2002 урежда две отделни хипотези на спиране на производството пред националната юрисдикция. В първата от тях, уредена в т.1 на чл. 91, съдът спира производството, в което разглежда насрещни искове за обявяване на недействителност на дизайн на Общността , подаден във връзка с искове за нарушения на същия дизайн (чл. 81, б. „г“), когато в Службата на ЕС по интелектуална собственост вече е образувано производство за обявяване на недействителност на регистрирания промишлен дизайн на Общността. Във втората хипотеза – тази по чл. 91, т.2, изр.2 от Регламента, дори производството пред националната юрисдикция да е било образувано първо, а това пред СЕСИС – да е последващо, съдът отново може да спре производството пред себе си по искане на една от страните и след изслушване на другите страни. В този случай Службата продължава производството, висящо пред 2 нея. Както правилно първоинстанционният съд е приел, в случая е налице втората от алтернативно посочените хипотези. Ищецът „ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД извлича активната си материално-правна легитимация от факта, че е регистрирал дизайни на общността, за които твърди, че са обект на нарушение. Следователно, въпросът за действителността на дизайните е преюдициален. Това е така, защото дори да е налице идентичност между вратите, внесени от ответника и предлагани от него на вътрешния пазар с тези, предлагани и от ищеца, исковете на последни биха били неоснователни, щом той няма валидно регистриран дизайн за тях.

Независимо, че този въпрос би могъл да бъде решен и от националния съд, разгръщането на такова паралелно производство тепърва би било излишно и неоправдано, щом вече образуваните такива пред СЕСИС се намират в много понапреднал стадий. Съображенията, основани на преюдициалността, от една страна, както и на принципа за процесуална икономия – от друга, са достатъчни, за да бъде спряно производството пред СГС до приключване на тези пред СЕСИС.

Видно от изложеното, без значение е на коя дата е бил предявен насрещният иск от „ТОПСЕТ“ ООД и на коя дата са били образувани производствата за недействителност на дизайните на Общността пред СЕСИС, тъй като и в двете хипотези националният съд може да спре производството пред себе си. Релевантно за наличието на предпоставките за спиране, следователно, е не дали производствата пред СЕСИС са образувани по-късно, а дали същите са преюдициални за висящото пред националната юрисдикция и на каква фаза се намират.

На следващо място, обстоятелството, че съдът веднъж вече се е произнасял по аналогична молба за спиране, не съставлява процесуална пречка такава молба да бъде поддържана повторно. Това е така, защото актовете, с които съдът спира или отказва да спре висящото пред него исково производство, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо няма пречка съдът отново да отхвърли молбата за спиране, с която повторно е сезиран, или да отстъпи от предишното си становище, щом намира основания за това.

По отношение оспорването на преценката на съда за по-напреднал стадий на производствата пред СЕСИС настоящият въззивен състав намира, че поначало тази преценка е дискреционна и като такава тя не може да бъде окачествявана като правилна, стига същата да е достатъчно мотивирана. Цитираната разпоредба на чл.

91, т.2 изр.2 от Регламента предоставя дискреционна власт на съда сам да реши дали да спре висящото пред него производство, след изслушване становищата на страните.

Обстоятелството, че решението на СЕСИС подлежи на обжалване, не може да бъде аргумент в подкрепа на обратната теза, тъй като на обжалване и съответно - на три-инстанционен контрол подлежи и решението на националния съд.

Обратно на поддържаното от частния жалбоподател, производството пред СГС се намира далеч от приключване на съдебното дирене. Достатъчно в тази насока е да бъде посочено, че вещото лице по първоначално назначената експертиза все още не е изслушано, а заключението му може да бъде оспорено, като експертизата може да бъде допълнена или разширена в тройна, при наличие на предпоставките на чл. 201 от ГПК може да бъде допусната повторна експертиза, във връзка с отговорите на експерта може да се наложи събирането на още доказателства и пр.

Същевременно всички производства пред СЕСИС са приключили на първа инстанция, а едно от тях – и на втора.

3

На последно място, без значение за наличието на основание за спиране е териториалния обхват на дейността на двете спорещи дружества. Достатъчно е, че и на двете упражняват своята дейност на територията на държава-членка на ЕС.

Дизайните на Общността имат действие на територията на целия ЕС, каквото териториално действие има и решението на СЕСИС по недействителността и заличаването им.

По изложените съображения жалбата срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВЖЕНИЕ частна жалба вх. № 118770/31.10.2024 г. на „ДОРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Определение № 2087/22.10.2024 г., постановено по т. д. № 334/2023 г. на Софийски градски съд, с което производството е спряно до приключване на производствата с номера 0122276, 00122277, 0122278 и 0122294 по описа на Службата на ЕС за интелектуална собственост.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяване на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4