Решение № 1 от 10.01.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Раднево, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Живка В. Манолова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20215520200256 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002989/ 23.08.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С.З, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул.”Г.Д” № 38 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и излага доводи за това. Твърди, че е възникнало гражданско правоотношение по реда на ЗЗД, отношенията са правно уредени, не е пресирана работна сила, единствено постигане на краен резултат за който на лицето е изплатено договорено възнаграждение. Възразява също, че е допуснато нарушение на материалния закон, като неправилно е определена нормата на нарушението.

Процесуалният представител на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С.З административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание началник отдел „АИПО” Й.Й. излага съображенията си за това. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Радневският районен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда" - гр. С.З ХР. З.

М. и Б. Б. Г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „М.Ц - I РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, на дати на 04.08.2021г. на територията на предприятието „МЕДИ-ЦИНСКИ ЦЕНТЪР - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с адрес гр.Раднево, ул. „Г.Д” № 38 и по представени документи на 10.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр.С.З, се установи, че „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, в качеството си на работодател приема на работа в горепосоченото предприятие като „мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.

На 10.08.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 24-002989/10.08.2021г. на основание чл.61 ал.1 от КТ. Свидетелите ХР. З. М. и Б. Б. Г. установиха, че отношенията при предоставяне на работна сила са уредени като отношения по Закона за задълженията и договорите, вместо като трудови правоотношения. Същото е видно от представения в хода на проверката граждански договор №18/2021г., в който се съдържат елементи на трудовото правоотношение като работно място - „М.Ц - I РАДНЕВО” гр.Раднево, длъжност „мед.сестра”, възнаграждение за извършена работа в размер на 660лв. със срок за изплащане до пет работни дни и йерархична зависимост.

Поради това на основание чл.416, ал.5, във вр.чл.414, ал.3 от КТ на „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения, такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.61, ал. 1 от КТ. Посочено е, че нарушителят подлежи на наказване по чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение.

Конкретното нарушение според АНО се изразява в това, че на „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, с ЕИК ХХХХХХХ, на дати на 04.08.2021г. на територията на предприятието „М.Ц - I - РАДНЕВО” гр.Раднево, на 10.08.2021г., в качеството си на работодател приема на работа в горепосоченото предприятие като „мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор. Такова нарушение, с посоченото изпълнително деяние”приема на работа, без преди това…” няма в посочените правни норми.

Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно-наказателна отговорност за „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал. 1 от КТ се наказва с 2 имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ - „Трудовият договор се сключва между работника и служителя и работодателя преди започването на работа.” До тук в нито една от посочените разпоредби не съдържа забрана за работодателя да приема на работа, работник, без преди това да сключи с него трудов договор.

Обстоятелството, че в качеството си на работодател „М.Ц -1” ЕООД приема на работа в горепосоченото предприятие като „мед.сестра” на 04.08.2021г. П. М. СТ., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор бе установено в съдебно заседание от приетите по делото гласни доказателсва. Установи се от съдържанието на представения граждански договор, че П.С. няма уговорен някакъв резултат, който да постигне, напротив, уговорено е единствено присъствието й в медицинския център за определено време, на определено място, за определено възнаграждение. Самото качество на длъжността „Медицинска сестра” предполага някаква йерархична подчиненост. Работното място е било уговорено между страните, уговорката за възнаграждението също е била ясна, но не била вписана в договора детайлно/изясни се при разпита в съдебното заседание/, изясни се също и качеството на работата, която трябва да изпълнява медицинската сестра- а именно изземване на биологичен материал за извършване на клинични изследвания.

Съгласно обясненията дадени от свид.П. М. СТ. същата е била поканена, когато има наплив на вземане на биологичен материал за клинични изследвания да бъде повикана да взема кръв. Същата е била назначена на граждански договор. Твърди, че вземането на кръв е ставало сутрин, като работното й време е било от 8,00ч. до обед до 12,00ч. т.е. всеки ден.

Посочено й е било и работното място, като трудовата си функция е изпълнявала само на това място. Никога не е стояла повече и заплащането й е ставало на касата. Работила е не повече от 10 дни и е получила възнаграждение в размер на 200лв. Същото се установи от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта- ХР. З. М. и Б. Б. Г. категорично установяват, че в деня на проверката, посоченият работник е полагал труд при работодателя, на когото е наложена имуществената санкция, и не е бил снабден с трудов договор, т.е. съдът намира, че се събраха достатъчно данни, за да установят, че между страните е имало всъщност трудови правоотношения.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и от гласните доказателства.

Спори се относно характера на договорните отношения между страните- дали те представляват по съществото си трудов или граждански договор. Доколкото в българското право липсва легална дефиниция на понятията „трудов договор” и „граждански договор”, разграничителният критерий между тях следва да се изведе от правните им характеристики.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, 3 да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира „изработването на нещо”, без да е ограничен от работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разграничителен критерий между граждански и трудов договор освен това е и определеното работно място при трудовия. При граждански договор не се предоставя място за полагане на труд. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава правоотношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с писмен трудов договор - чл.62, ал.1 КТ. Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 год. по гр. д. № 86/1985 год. на ОСГК). В случая, отношенията са трудови, тъй като се престира труд, а именно в рамките на десет дни от 04.08.2021г., като е получила възнаграждение в размер на 200 лева, за четиричасов работен ден. Било й предоставено и работно място. Извършеното нарушение е безспорно установено, както от обективна така и от субективна страна според съда.

Безспорно от показанията на проверяващите се налага извода, че С. е престирала своята работна сила, като медицинска сестра и е осъществявала трудови функции, които са свързани пряко с дейността на дружеството, като е вземала кръв за изследвания.

Нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. „М.Ц -1 Раднево” ЕООД безспорно представлява работодател по смисъла на §1 от КТ. В тази посока собственика на капитала на дружеството е представила достатъчно доказателства на проверяващите.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление според съда е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като квалификацията на извършеното нарушение не е посочена правилно. Такава е и константната практика на Административен съд С.З, нееднократно установена в решения по КАНД 499; 497 и 498 от 2019г., по описа на СтАС.

„…Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, а в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на 4 гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодателя, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.

Тъй като санкцията е наложена за нарушение на чл.61, ал.1 КТ и чл.414, ал.3 КТ, то категорично е допуснато нарушение на материалния закон, поради което допуснатото нарушение не може да се санира, а наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.