Решение № 1502 от 05.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1502

04.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

6-ти търговски

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов

Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002261 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Стройпроект” ЕООД срещу решение № 2368 от 31.12.2019г. по т.д. 2413/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 3 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответниците „Азимут спорт” ООД и „Бос консулт” ЕООД алтернативно съединени искове по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 70 000 лв., претендирана като сумата, необходима за заплащане на разходите по отстраняване на недостатъците в изпълнението на ответниците по договор № 0073/15.04.2016г., изразяващи се в неизвозване на земни маси извън терена на стадиона, изграждане на дренажна и отводнителна система, както и терен в отклонение от проекта, алтернативно претендирана като платената без основание цена по договора в резултат на дължимото намаление на възнаграждението по причина на горните недостатъци в изпълнението на договор № 0073/15.04.2016г. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса като е лишил ищеца от възможността да ангажира желаните от него свидетели за установяване на въведените с исковата молба факти и обстоятелства. Поддържа решението и да е необосновано като съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, но и е придал несъответни правни изводи. Сочи съдът да не е обсъдил голяма част от събраните по делото доказателства, включително многобройните писма от ищеца, като необосновано е счел същите за неотносими, а основал решението си само на подписания протокол от 28.07.2016г. за оглед на стадион „Лаута”. Оспорва като противни на материалния закон и 1 изводите на съда, че след подписване на последния протокол за възложителя ищец са преклудирани правата да прави възражения за недостатъци в изработеното, като поддържа единствената стойност на последния протокол да е установяването на констатираните с него недостатъци, като за останалите такива правото на възложителя да възразява и не приема некачествено изпълнената работа не е отпаднало. Излага видно от представените по делото писмени доказателства да се установява такива възражения да са правени многократно.

Сочи, че доводите му за установено и оповестено в сроковете по чл. 264 ГПК некачествено изпълнение по договора, се потвърждават и от факта, че не са подписани протоколи образец 19 за приемане на работата. Излага съдът да не е изложил никакви мотиви във връзка с възраженията му за доказаните скрити недостатъци в изработеното от ответниците, респективно за спазването на чл. 264 ЗЗД и правата на ищеца по чл. 265 ЗЗД, което определя съдебния акт като необоснован. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни, „Азимут спорт” ООД и „Бос консулт” ЕООД, оспорват жалбата като неоснователна. Излагат обжалваното решение да е правилно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и да е обосновано, предвид основаването му на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поддържат да не е налице нарушение на принципа за равенство на страните като съдът е допуснал и на двете страни по един свидетел за една и съща група факти, а ищецът не е възразил, нито поддържал искане за повече свидетели в хода на делото. Излагат представените от ответника писма да са оспорени с писмения отговор на ответниците, предвид на което правилно съдът е приел, че същите не установяват релевантни за спора обстоятелства. Оспорват като необосновани възраженията по жалбата на ищеца, че обжалваното решение е основано само да едно писмено доказателство – протоколът от 28.07.2016г., като излагат видно от мотивите на съдебния акт последният да е основан на всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства, заключения по СТЕ и ССчЕ и гласни доказателства. Последните в тяхната съвкупност установяват точното изпълнение на договора от ответниците, респективно неоснователността на предявените искове. Излагат съдът мотивирано и точно да е приложил и материалния закон като е подвел обосновано установените факти под нормите на чл. 264 ЗЗД и чл. 265 ЗЗД и приел, че е преклудирано правото на ищеца да възразява за явни недостатъци по изпълненото, включително за неизвозени земни маси, а твърденията за скрити недостатъци да не се установяват при доказателствена тежест за ищеца. По изложените доводи молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция по приложен списък по чл. 80 ГПК.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при 2 съблюдаване правилното материалноправни норми. приложени на относимите императивни

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните доводи:

Страните не спорят, а и от представения по делото договор № 0073/15.04.2016г. се установява, че между ищеца „Стройпроект” ЕООД като възложител от една страна и ответниците „Азимут спорт” ООД и „Бос консулт” ЕООД, сключили договор за гражданско дружество по ЗЗД именовано ДЗЗД „Спортни терени”, като изпълнители от друга, е сключен договор, по силата на който възложителят възлага на ответниците, а последните приемат да осъществят дейности по доставка на материали, озеленяване и дейности по доставяне и изграждане на поливна система на обект: „Реконструкция и модернизация на официален футболен стадион „Лаута” – гр. Пловдив. С разпоредбата на чл. 1 от договора е уговорено видовете дейности, ориентировъчно зададените количества и единичните цени да се съдържат в приложение 1 към договора. Договорената цена е в размер на 408 049,33 лв.

Съобразно очертания с исковата молба при условията на чл. 6 ГПК предмет на делото и търсената от ищеца защита, претенциите на ищеца се основават на изгодните за същата страна твърдения за наличие на отклонение от възложеното при изпълнението на договора от ответниците и изпълнението му с недостатъци в следните насоки: неизвозване на земни маси от територията на стадиона, а преместване на същите в нарушение на договореното зад трибуната на сектора за гости; вместо полагане на нов дренаж са поставени дренажни канали; теренът не е изграден съобразно изискванията на архитектите, изготвили проекта за цялостна реконструкция на стадиона. По тези факти е налице спор между страните и същите на основание чл. 153 ГПК подлежат на доказване.

Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест за ищеца е да установи фактите, на които основава своите искания до съда.

В тази насока и по първото възражение по жалбата на ищеца за 3 неправилност на съдебния акт предвид допуснато процесуално нарушение от съда, включително на принципа на равнопоставеност на страните, установен в чл. 9 ГПК, изразяващо се в допускане само на един от исканите от ищеца свидетели за сочените с исковата молба факти, настоящият състав на съда приема, че процесуалният закон с нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК е уредил възможността страната, която твърди по причина на процесуални нарушения на първоинстанционния съд делото да е останало непопълнено с доказателства, да може да поиска събирането на същите доказателства от въззивния съд. Такова искане не е заявено с въззивната жалба на ищеца, предвид на което и доколкото въззивният съдът няма задължение сам да събира гласни доказателства по спора, делото ще бъде разрешено въз основа на събраните доказателства от първоинстанционния съд, а самото оплакване за процесуално нарушение в горния смисъл не може да има за последица неправилност на съдебния акт.

Не е налице допуснато нарушение от първоинстанционния съд при преценка на събраните по почин на ищеца, изходящи от същата страна писма.

Последните документи са частни такива и предвид нормата на чл. 180 ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, подписали частния документ. В този смисъл и последните документи не се ползват с доказателствена сила за отразените в същите факти и обстоятелства и доводите по жалбата на ищеца, че от същите доказателства се установяват изгодните за него факти за изпълнение с недостатъци по процесния договор от ответниците, не намират опора в закона. Последните доказателства удостоверяват единствено, че подписалите ги лица са направили изявления със съдържанието по документите. С оглед нарочното оспорване от ответниците следва да бъде отбелязано и по делото да не са събрани доказателства изявленията по писмата да са достигнали до тях.

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност – писмени доказателства, заключения по СТЕ и ССчЕ, и гласни доказателства при разпита на свидетелите Р. и К., съдът приема по гореочертаните релевантни за спора и спорни факти да се установява следното:

С процесния договор – т. 1 от приложение 1 към същия, страните са 4 постигнали съгласие за възлагане на дейности по изкоп и извозване на земни маси за 2 900 куб.м. при цена 8,70 лв., или на обща стойност 25 230 лв.

Ищецът не оспорва изкопните дейности да са извършени, но излага твърдения масите да са извозени зад трибуните на стадиона, а не както са се договорили по договора, в депо.

Свидетелят Р., служител в „Стройпроект” ООД и ПФК „Локомотив Поведив”, дава показания на стадион „Лаута” да е имало проблем във връзка с извозването на земните маси, който се получил след споровете между страните по отношение на друг терен в с. Говедарци, където ищецът трябвало за негова сметка да си извози земните маси. На въпроси на страните заявява да не знае нищо за извозването на земните маси, не знае за договорки във връзка с тях и как са били извозвани, а знае само, че трябвало да се извозят, защото били точно до стадиона и пречели. Дава показания по същото време да се е правил ремонт и на другия тренировъчен терен.

Свидетелят К., служител на „Азимут спорт” ООД, дава показания да е отговарял за сключването на процесния договор и за неговото изпълнение.

Знае за уговорка земните маси, изкопани от стадион „Лаута” да се използват другаде, макар да не е присъствал на договарянето. Извозвали земните маси от стадиона на два пъти. Първият път по тяхно решение ги извозили, защото нямало как да си свършат работата и ги оставили на място, където да имат удобен достъп до тях, за да ги използват за другия терен, който също следвало да се ремонтира. Вторият път ги извозили по искане на възложителя на посочено от него място отново на територията на парка.

Съдът кредитира заключението по приетата СТЕ, съобразно което при извършен оглед на място на стадион „Лаута” в гр. Пловдив е установено наличието на струпани земни маси, извън терена – зад трибуните на стадиона.

По делото е представен от ищеца с исковата му молба протокол за предаване на обекта от 28.07.2016г., с който ответниците предават на „ПФК Локомотив Пловдив – 1926” АД централен терен – тревно игрище. Ищецът не оспорва да е дал съгласие предаването да бъде осъществено на футболния клуб, както и с представянето му по делото, недвусмислено потвърждава документът да му е известен и подписан с негово знание. В протокола в пет 5 точки са посочени констатирани отклонения и недостатъци в изпълнението, измежду които не е разписано неизвозването на земни маси.

При така събраните по делото доказателства съдът приема по делото да остават недоказани твърденията на ищеца за наличието на отклонение в изпълнението на договора от ответниците досежно неизвозването на земни маси, като част от предмета на договора. Страните, видно то съдържанието на процесния договор, безспорно са постигнали съгласие с договора да бъдат възложени дейности по изкопаване и извозване на земни маси от терена на стадион „Лаута”. Липсва обаче договорка къде да бъдат извозени земните маси. Единствените събрани по делото доказателства досежно последните спорни факти са показанията на св. К., според които земните маси са извозени повторно на указано от ищеца място на територията на парк „Лаута”, но извън терена на стадиона, за да бъдат ползвани за реконструкцията на друг терен. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля при преценяването им по чл. 172 ГПК като приема да е възможно да са заинтересовани, но да не се опровергават от другите събрани по делото доказателства, включително от показанията на св. Р., и напротив да се потвърждават от тях. Св. Р. дава показания, че не знае за конкретни договорки по отношение на извозването на земните маси, но че трябвало да се извозят от терена, защото пречели там, като потвърждава по същото време да се е извършвал ремонт и на съседния тренировъчен стадион. Спорът с извозването според свидетеля Р. възникнал по –късно във връзка с изпълнението на договор за друг стадион в Говедарци. Съдът приема показанията на свидетеля да се потвърждават и от подписаният на 28.07.2016г. протокол за предаване на обекта, доколкото струпването на земни маси е видимо при обикновен оглед на обекта, в който смисъл е и заключението на вещото лице по СТЕ, а съставилите протокола лица не са описали последното като отклонение от възложеното в договора или недостатък, респективно приели са да отговаря на договореното между страните.