Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 20.07.2023, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 518/2022
Вид
Решение № 100
Подписан
20.07.2023
В сила
20.03.2024
Състав
Светослав Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Свищов, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20224150100518 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, гр. Париж, рег. № 542097902, клон на чуждестранен търговец в България с ЕИК: *****, с адрес на управление гр. ***********, срещу Г. П. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес с. *******; с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, гр. Париж, рег. № 542097902, клон на чуждестранен търговец в България с ЕИК: *****, е прехвърлило предприятието си, в т. ч. всички права и задължения, на „Юробанк България“ АД, ЕИК: ******, гр. ******, по реда на чл. 15 ТЗ, което обстоятелство било вписано в ТР на 08.06.2023 г., поради което настоящото производство продължава с правоприемника на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България – „Юробанк България“ АД.

В исковата молба (ИМ) се твърди и моли Свищовския районен съд (СвРС) да приема за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че Г. П. К. като кредитополучател дължи на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) като кредитодател от договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-13110349 общата сума от 1 497.26 лв., от която: 945.84 лв. – главница, 164.97 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 386.45 лв. – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски: 25 лв. за държавна такса (ДТ) в заповедното производство, 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в същ. производство, 50 лв. за ДТ в исковото производство и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в последното производство. При условията на евентуалност, – ако така предявеният иск бил отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост, – моли районния съд да приеме, че е сезиран с осъдителен иск за същите суми, като ИМ имала характер на волеизявление за настъпване на предсрочната изискуемост при връчването й на ответницата: чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Така предявените вземания се основават според „Юробанк България“ АД на това, че на 12.07.2016 г. бил сключен договор револвиращ потребителски кредит CARD-13110349, след като К. активирала предоставената й за това кредитна карта. По силата на този договор дружеството е предоставило сума при посочени в договора срокове и условия за погасяването й. Сочи, че на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 1

16.11.2017 г., след като длъжникът е преустановил обслужването на заема на 01.01.2017 г.

Сочи неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което предявява претенциите си по съдебен ред: първо пред заповедния съд, а след възражение на длъжника – пред исковия съд.

В отговора на ИМ (ОИМ) срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата заявява, че искът бил неоснователен поради следните съображения: Първо, договорът бил нищожен.

Това било така, тъй като договорът не съдържал всички реквизити. Твърди, че: не било спазено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 13 ЗПК; не било изготвено извлечение с дължимите периодични плащания от кредитополучателя, разходите и лихвите по кредита; били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 15, 16, 26 ЗПК; не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12, 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК съгласно чл. 22 от същ. зак. По силата на чл. 24 ЗПК, във вр. с чл. 143 и сл. ЗЗП в договора се съдържали неравноправни клаузи.

Уговорените ГПР от 25.68 % и 23.07 % ГЛП били нищожни; освен това не били индивидуално уговорени.

Изтъква се при условията на евентуалност: че след периода на изтичане на договора – 05.04.2017 г., не се дължало възнаградителна лихва, поради което претенцията за такава лихва от 05.04.2017 г. до 16.11.2017 г. било неоснователно; че вземанията били погасени по давност; че вземането за мораторна лихва било неоснователно за периода от 10.11.2017 г. до 16.11.2017 г.; че с постъпилите плащания от ответница към момента следвало да се погасява само вземането за главница, тъй като претенциите за възнаградителна и наказателна лихви били изцяло нищожни. В тази връзка се уточнява, че К. била направила следните плащания по кредита: 200 лв. – на 07.09.2016 г., 360 лв. – на м. август 2016 г., 60 лв. през м. септември 2016 г., 60 лв. – на 18.10.2016 г., 150.62 лв. – на 27.12.2016 г.; или всичко в размер на 830.62 лв. Оспорват се и застрахователната премия, която е била начислявана на ответницата от банката, както и таксата за „администриране на просрочени задължения“.

Моли СвРС да остави без уважение така предявените искове, претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

От доказателствата по делото се установява, че между „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) и Г. П. М. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 13110349 от 26.11.2015 г., с който, освен че е закупен климатик марка „Panasonic“, модел „CSE12QFEW/Cu-E12“, на стойност от 1 649 лв., е предвидено и предоставяне за ползване на кредитополучателя на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Видно от приложението към договора на кредитополучателя е предоставена кредитна карта Мастъркард – CREX-11872818 с кредитен лимит от 1 000 лв.

Договорен е лихвен процент от 35% и ГПР от 44.90 %, както и минимална месечна погасителна вноска, която при този кредитен лимит е 60 лева. Предвидени са различни услуги при използването на кредитната карта. Картата се блокира по искане на кредитополучателя, технически причини или неизпълнение задълженията на кредитополучателя, а в т. 11 са разписани начините за закриване на картата, като това става по изрично искане на кредитополучателя, или от кредитора в няколко хипотези, една от които е при просрочие над три месеца. Месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение (т. е. до 15. число), което кредиторът следва да издава и да изпраща на картодържателя.

Задълженията по договора, произтичащи от ползването на кредитната карта, възникват, след като кредитополучателят я активира, което в случая по твърдения на ищеца е станало на 12.07.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта.

2

По делото е приложено месечното извлечение по кредитна карта от 2017 г., от което е видно, че е използван кредитен лимит от 1 218.15 лв., минималната дължима сума е 911.24 лв., на длъжника е даден срок за плащане до 01.11.2017 г. Няма данни обаче нито извлечението да е било изпращано от банката, нито да е било получавано от длъжника: приложената разписка към него касае изпратени документи между страните на 22.05.2016 г., получени от длъжника на 11.07.2016 г., докато въпросното извлечение се отнася до м. октомври на 2017 г.

Тъй като не било последвало плащане по кредита, било подадено заявление по чл.

410 ГПК на 04.03.2022 г. (първо в Софийски районен съд, след което делото е изпратено по местна компетентност на СвРС), по което е била издадена Заповед за изпълнение № 149/09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 293/2022 г. на СвРС срещу длъжника Г. П. М., за да плати в полза на заявителя „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) общата сума от 1 497.26 лв., от която: 945.84 лв. – главница, 164.97 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 386.45 лв. – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 18.02.2017 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, а също и разноски в заповедното производство: 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. След като М. е подала възражение срещу заповедта, банката е предявила настоящия иск по чл.

422 ГПК.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), от която следва:

(1) в периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2017 г. с кредитната карта са усвоени средства в размер на 1 887.22 лв. чрез покупки в различни търговски обекти, плащания на мобилни услуги и теглене в брой; за същия периода са начислени договорни лихви в размер на 396.10 лв., такси, съгласно приложение тарифи към процесния договор, в размер на 84.20 лв., както и застрахователна премия в размер на 82.12 лв., съгласно чл. 7 от общите условия на Застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; всички начисления за отчетния период са 2 449.64 лв.;

(2) в периода от 09.08.2016 г. до 13.10.2017 г. са направени осем погасителни вноски на обща стойност от 1 230 лв., като е била намалена лихвата с 1.49 лв., последната погасителна вноска е от 28.12.2017 г. в размер на 120 лв.; общо е било погасена сумата от 1 351.49 лв.;

(3) непогасената сума за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2017 г. е била 1 098.15 лв.;

(4) към датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2022 г.) използваният лимит по картата е бил в размер на 1 098.15 лв. – 959,24 лв. за главница и 138.91 лв. за възнаградителна лихва; мораторната лихва върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 04.03.2022 г. е в размер на 419.15 лв.;

(5) (а) за периода от 16.11.2016 г. до 15.12.2016 г. е начислена такса „административна просрочени задължения“, чийто размер е определен в Приложение към раздел „Тарифи“ на процесния договор, в размер на 12 лв., тя обаче е била погасена със сумата от 150.62 лв. в периода от 16.12.2016 г. до 13.01.2017 г.; (б) за периода от 16.08.2016 г. до 13.10.2017 г. са били начислени 14 бр. месечни застрахователни премии в общ размер на 82.12 лв., които са били погасени с постъпилите в периода от 09.08.2016 г. до 15.03.2017 г. погасителни плащания, както и с последващото плащане от 28.12.2017 г.

От назначената по делото (първа) съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че (1) видът на шрифта, с който е изписан текстът в Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX-11872818 между страните, е Garamond с размер на 11.5 pt.; (2) видът на шрифта на Сертификат CREX-11872818 е Times New Roman с размер 7 pt.; (3) текстът под Сертификат CREX-11872818 е с шрифт Arial Narrow с размер 7 pt. Съдът гради изводи те си относно фактите по делото, тъй като СТЕ е логична, пълна и дадена в съответствие със специалните знания на вещото лице (ВЛ). Твърдението на ВЛ в о. с. з. на 27.04.2023 г., че:

„Представеното кредитно досие не съдържа договор за револвиращ потребителски кредит номер CARD13110349/26.11.2015 г.“, е неприемливо. Това е така, защото процесните вземания се основат на договор за кредитна карта, който е обективизиран в чл. 12 и сл. от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и 3 ползване на кредитна карта CREX-11872818 от 26.11.2015 г. – документът, чийто шрифт и размер е изследвал ВЛ и заключи, че е Garamond с размер на 11.5 pt., респ. 7 pt. Казано по друг начин, в един документ страните се заявили волята си да сключат няколко съглашения.

От втората СТЕ се установява, че (1) представеният документ към процесния договор представлява печатна бланка, на която допълнително се вкарват персонализираните данни на лицето Г. П. К., номера и датата на документа; и че (2) не се установява, съвпадение на текста в документа с началните шрифтова на MS Word, поради което ВЛ не е могъл да определи размера на шрифта. Съдът намира, че се става въпрос за нарочно съставен документ от банката с цел да докаже вземането си, без този документ да е подписан от ответницата, поради което не гради правните си изводи на него.