Присъда № 11 от 15.06.2023, Районен съд - Велинград

М О Т И В И към присъда № 11 от 15.06.2023 година по н. о. х. дело № 36/2022 г. по описа на РС Велинград

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на И.С.Ш. е повдигнато обвинение, за това че след като е осъдена да издържа свой низходящ-детето си А.М.Ш., ЕГН: ***********, съзнателно не е изпълнила задължението си в село Света Петка, в размер на повече от две месечни вноски-за пет месечни вноски за месеците юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. по 180 лв. на месец, като дължимата сума за този период е 900 лв. и деянието е извършено повторно, престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград, представлявана в о. с. з. от прокурор А.П. счита за безспорно доказано, че подсъдимата Ш. е извършила престъплението в което е обвинена, като пледира да бъде призната за виновна.

Частният обвинител А.М.Ш., чрез неговия баща и законен представител М.М.Ш., счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинена и следва да бъде призната за виновна. Намира, че следва да й се наложи наказание лишаване от свобода, тъй като налаганото досега наказание пробация не може да изпълни целите на чл. 36 НК.

Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК защитник на подсъдимата -адв. К., АК Пазарджик, счита че подзащитната й следва да бъде призната за виновна и да й се наложи наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимата И.С.Ш. в о.с.з. на 11.05.2023 г. по н.о.х.д. 36/2022г. по описа на РС Велинград, не отрича, че за инкриминирания период не е плащала издръжка на детето си, но се позовава на липсата на доходи, каквито не може да реализира, тъй като търпи наказание пробация по предишните осъждания, което се явявало пречка да си намери постоянна работа.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата И.С.Ш. е родена на 25.08.1983 г. в гр. Пазарджик, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна.

Понастоящем живее в с. Малко Белово, общ. Белово, ул. *********** № 2.

Подсъдимата е осъждана, както следва:

1./ с Присъда № 29/09.11.2016 г. по н.о.х.д. 302/2016 г. на РС Велинград, влязла в сила на 25.11.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено за периода м. юли 2014 г.- м. април 2016 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в 1 продължение на една година. Наказанието е изтърпяно за времето от 15.12.2016 г. до 15.10.2017 г.;

2./ с Присъда № 11/01.07.2020 г. по н.о.х.д. 16/2020 г. на РС Велинград, влязла в сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл.

183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месец декември 2016 г. до месец септември 2019 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, както и обществено порицание. Наказанието е изтърпяно за периода от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г.;

3./ със споразумение № 46/14.09.2022 г. по н.о.х.д. 62/2022 г. на РС Велинград, влязло в сила на 14.09.2022 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месеците октомври, ноември, декември 2020 г. и месеците януари, февруари, март и април 2021 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца, както и обществено порицание. Изпълнението на наказанието е започнало на 15.10.2022 година и към момента не е приключило.

Подсъдимата Ш. и свидетелят М.М.Ш. са родители на детето А.М.Ш., роден на 09.06.2010 г. След раждането си детето се отглеждало от двамата родители, които живеели заедно в дома на бащата в с. Света Петка, общ.

Велинград. Когато детето било на две години, родителите се разделили, след като майката напуснала семейното жилище. Малолетният *** останал да живее при баща си-свидетелят Ш., който поел грижите по отглеждането и възпитанието му.

С Решение № 315/2013 г. по гр. д. 359/2013 г. на РС Велинград, влязло в сила на 05.11.2013 г., упражняването на родителските права било предоставено на бащата, местоживеенето на детето било определено на неговия адрес в с. Света Петка, общ. Велинград, а майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв.

С Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград, влязло в сила на 28.08.2018 г., размерът на издръжката бил увеличен от 90 лв. на 180 лв. В производството по делото подсъдимата Ш. участвала чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. За изменения размер на издръжката узнала на 07.04.2019 г. при връчване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело № 1/2019 г. по описа на ДСИ при РС Велинград, въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на взискателя А.М.Ш..

След осъждането да издържа детето си, подсъдимата не изпълнявала редовно задължението за издръжка в първоначално определения размер, за което била осъдена с Присъда № 29/09.11.2016 г. по н.о.х.д. 302/2016 г. на РС 2

Велинград, влязла в сила на 25.11.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено за периода м. юли 2014 г.- м. април 2016 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на една година.

Продължила да не го изпълнява редовно и след влизане в сила на Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград, което размерът на издръжката бил изменен. По тази причина била осъдена с Присъда № 11/01.07.2020 г. по н.о.х.д. 16/2020 г. на РС Велинград, влязла в сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал.

1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месец декември 2016 г. до месец септември 2019 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца, както и обществено порицание, а след това и със споразумение № 46/14.09.2022 г. по н.о.х.д. 62/2022 г. на РС Велинград, влязло в сила на 14.09.2022 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месеците октомври, ноември, декември 2020 г. и месеците януари, февруари, март и април 2021 г., на наказание пробация, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца, както и обществено порицание.

Видно от представените по делото разписки за извършени плащания и заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебноикономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, след влизане в сила на решението, с което размерът на издръжката е изменен 28.08.2018 г. до м. април 2022 г. включително, се дължат 44 месечни вноски от по 180 лв. или общо 7 920 лв. За този период подсъдимата е извършила плащания в размер на общо 2 460 лв. Тази сума покрива тринадесет пълни и една непълна вноска в размер на 120 лв.. Плащанията са извършени за периода за периода 03.09.2020 г.-02.02.2022 г., за който дължими са общо 18 вноски или 3 240 лв. От влизане в сила на решението до 03.09.2020 г. или за 24 месеца не са извършвани никакви плащания.

Тъй като с влязло в сила споразумение от 14.09.2022 г. по н.о.х.д.

62/2022 г. на РС Велинград, подсъдимата И. Ш. е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено за периода месеците октомври, ноември, декември 2020 г. и месеците януари, февруари, март и април 2021 г. и доколкото предпоставка за сключване на споразумение е имуществените вреди да са възстановени, следва да се приеме, че от общо платената от подсъдимата сума 2460 лв. са платени седемте месечни вноски за инкриминирания период по това осъждане или 1 260 лв.

3

Предвид че в представените по делото разписки за плащания не е посочен период, за който се погасява задължението за издръжка, следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, според което при няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и длъжникът не е заявил кое погасява, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото. Задължението за издръжка е за неопределен период, дължимо е на месечни вноски, еднакви по размер, с падеж на първата погасителна вноска от датата на влизане в сила на Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград - 28.08.2018 г. , ето защо с извършените плащания на остатъка от общо платената сума от 2 460 лв., в размер на 1 200 лв. са погасени изцяло сумите за издръжка в размер на шест вноски след влизане в сила на решението или за месеците от септември 2018 г. до февруари 2019 г. включително.

Следователно за инкриминирания период, а именно за месеците юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. задължението за издръжка не е изпълнявано от подсъдимата. През това време детето е живяло при неговия баща-свидетеля М.М.Ш., който е полагал непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.

Суми за погасяване на задължението не са постъпвали и по реда на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително производство № 1/2019 г. по описа на ДСИ при РС Велинград, след като свидетелят Ш. се снабдил с изпълнителен лист по влязлото в сила решение, с което е изменен размерът на издръжката.

Поради неизпълнение на задължението за издръжка, по жалба на бащата на детето на 22.12.2021 г. е образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 05.12.2022 г. И.С.Ш. е привлечена към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

183, ал.4, във вр. чл. 183, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК за периода месец ноември 2020 г., юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г. за обща сума от 1080 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на присъдата си, които кредитира като обективни и взаимно допълващи се. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Показанията на свидетеля М. Ш. и обясненията на подсъдимата И. Ш. установяват изцяло приетата от съда фактическа обстановка. Същите си подкрепят от представените по делото писмени доказателства и от назначените по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата И.С.Ш. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, тъй като за периода юни, юли, август и декември 2021 г. и април 2022 г., в село Света Петка, Община Велинград, като е осъдена с Решение № 216/02.08.2018 г. по гр. д. 75/2018 г. на РС Велинград, влязло в сила на 28.08.2018 г. да издържа свой низходящ- детето си А.М.Ш., роден на 09.06.2010 г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно- пет месечни вноски по 180 всяка или общо 900 лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъдена с Присъда по н. о. х. д. 16/2020 г. на РС Велинград, влязла в сила на 17.07.2020 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което следва да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.