Решение № 1700 от 03.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1700 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100501083 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба от 28.09.2021 г. на ответницата Р. В. А. срещу първоинстанционното Решение № 20177831 от 27.08.2021 г., постановено по гр. дело № 12597 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91 -ви състав, в частта, в която е прекратен гражданския брак между страните Е. Й. А. и Р. В. А.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображенията за това.

Въззивницата моли да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

Въззиваемата страна Е. Й. А. оспорва въззивната жалба в писмен отговор на жалбата. Моли въззивния съд да остави без разглеждане въззивната жалба, поради липса на правен интерес, а алтернативно – становището е да бъде оставена без уважение жалбата и въззивният съд да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Въззивната жалба е допустима. Жалбата следва да се приеме за подадена в срок, от легитимирана страна да обжалва, и е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема следното:

С Решение № 20177831 от 27.08.2021 г. по гр. дело № 12597 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 91 -ви състав, първоинстанционният съд е прекратил с развод, на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), сключения на 1

28.08.2019 г. в град Бобов дол, с Акт № 0007/28.08.2019 г. на Община – Бобов дол, между Е.

Й. А., ЕГН **********, и Р. В. А., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа. Постановил е, на основание чл. 53 СК, жената да продължи да носи брачното й фамилно име – А.. Предоставил е, на основание чл. 56 СК, ползването на семейното жилище, находящо се в град Дупница, ул. “****, на жената. Осъдил е Е. А. да заплати, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 50.00 лева окончателна държавна такса за прекратяване на брака.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част относно развода са неоснователни.

Въззивният съд не намира за основателни твърденията, че първоинстанционният съд едностранчиво тълкувал събраните по делото доказателства, не кредитирал определени доказателства, други игнорирал и обсъждал по делото само доказателства в полза на ищеца.

Първоинстанционният съд, макар и кратко, е обсъдил всички относими по делото доказателства. Така съдът е приел, че страните са сключили граждански брак през 2019 г., като съпругата е приела да носи фамилията на съпруга й. Преди това, с Решение от 23.07.2019 г. на Районен съд – Дупница, е бил прекратен предходно сключен брак между страните – на 09.02.1986 г., като е било утвърдено споразумение между съпрузите по чл. 50 СК. Други относими доказателства не са били събрани в хода на производството пред първата инстанция. Въззивницата – ответница Р. А. не е ангажирала относими доказателства, на които съдът да основе изводите си и да постанови решението си в обжалваната част относно развода. В тази връзка, представените от нея писмени доказателства – договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност, свидетелство за регистрация на МПС и погасителен план не установяват релевантни обстоятелства, касаещи преценката относно състоянието на брака на страните. Действително, първоинстанционният съд не се е произнесъл по допускане на исканите от ответницата гласни доказателства, но това стори въззивният съд, като даде достатъчна възможност на въззивницата да ги конкретизира и да посочи за кои конкретни обстоятелства желае да бъдат събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на исканите двама свидетели при режим на довеждане. Това въззивницата обаче не стори в хода на въззивното производство, а вместо това отново представи същите неотносими писмени доказателства, относно придобито през време на брака МПС.

Неоснователни са твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила.

Ответницата не е била лишена от възможност да участва в настоящия процес и да се защити адекватно. В тази връзка, първоинстанционният съд е уважил невъзможността на ответницата да се яви лично по делото, като не е имала и процесуален представител, и е отложил делото, а в следващото съдебно заседание съдът законосъобразно е дал ход на делото. С оглед процесуалното поведение на страните, признанията на ищеца на неговата вина за разстройството на брака и неоспорването от ответницата на разстройството на брака, изразено последователно в отговор на исковата молба и насрещен иск, и в последващо нейно становище в отговор на ищеца, първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество на делото. С оглед на което не са налице сочените основания да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е налице и законова възможност за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на районния съд, каквото искане релевира въззивницата в жалбата й (арг. от чл. 270 ГПК – постановеното решение не е нищожно, нито недопустимо, а е валидно като цяло и допустимо в обжалваната част).

Становището на ответницата за оспорване на предявения иск за развод и еднократно 2 заявеното от нея нежелание за прекратяване на брака е останало изолирано, тъй като впоследствие в самото й становище и при първоинстанционното разглеждане на делото, така във въззивната жалба и в хода на въззивното производство (в последващи писмени молби след жалбата) въззивницата последователно излага твърдения за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ищеца – създал и поддържал извънбрачна връзка, напуснал семейството им през м. ноември 2019 г. и заживял с друга жена, с която живеел и в момента в друг град, не се интересувал от деца и внуци, поради което ежедневието на семейството било изпълнено с безпокойство и огорчение. В писмена молба от 08.03.2023 г. в настоящата инстанция въззивницата продължава да поддържа твърденията й за липса на всякакви контакти на ищеца със семейството, откакто живеел с другата жена.

В тази връзка въззивницата сочи, че на няколко пъти въззиваемият я обиждал, удрял я и й се заканвал и заплашвал, като твърди в този смисъл и случай на 05.12.2022 г. Въззивният съд, въпреки тези последователни твърдения на въззивницата, сочещи на настъпил дълбок разрив в съпружеските отношения, даде достатъчна възможност на въззивницата за процесуална защита и да ангажира доказателства по делото относно прекратяването на брака (а не касаещи вината на мъжа, семейното жилище и имуществени отношения, които въпроси са извън предмета на въззивното обжалване). В този смисъл, въззивният съд даде възможност на въззиваемия да изложи становище във връзка с желанието на въззивницата за спиране на делото по общо съгласие, като същият заяви, че не е съгласен за спиране на производството на това основание. Все в тази връзка, въззивният съд не уважи и искането на въззивницата за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, дори и да се приеме, че за някои от сочените обстоятелства от въззивницата са налице данни да са престъпни (от изложеното в молбата и материалите по делото). От тяхното установяване обаче не зависи изхода на настоящия граждански спор относно развода. А и те още веднъж дават основание да се приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не са налице никакви възможности същият да се запази. Налице е продължителна съпружеска фактическа раздяла и към момента, която е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите. Имуществените отношения на страните и споровете им в тази връзка не са в предмета на настоящото производство. При това положение бракът, като дълбоко и непоправимо разстроен, правилно е прекратен с развод от първостепенния съд. По делото не е спорна трайната съпружеска фактическа раздяла от м. ноември 2019 г., като тя е разрушила напълно и необратимо брачните отношения между страните.

Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства. Във въззивната инстанция не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на атакувания съдебен акт в частта относно прекратения с развод брак на страните.

Предвид изложеното, решението на районния съд в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

В настоящата инстанция не се претендират разноски, поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос с решението си.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20177831 от 27.08.2021 г., постановено по гр. дело № 3

12597 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 91 -ви състав, в частта, в която на основание чл. 49, ал. 1 СК е прекратен с развод бракът между Е. Й. А. и Р. В. А., като дълбоко и непоправимо разстроен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4