Определение № 3912 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3912 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20261100606157 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение № 3246 от 20.07.2026г., постановено по ЧНД № 20261110208503/2026г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав. С протестираното определение е отменено постановление от 19.05.2026г. на прокурор при Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15351/2020г. по описа на 01 РУ–СДВР, пр. пр. № 24554/2020г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Поддържа се, че събраните доказателства установяват осъществен строителен обект и последващо неизпълнение на договорни задължения, но не и намерение за измама при сключването на предварителните договори или получаването на паричните средства. Оспорва се необходимостта от допълнително разследване, като се сочи, че последващата продажба на имота, обещан на С., не обосновава сама по себе си престъпление по чл. 209 от НК. Прави се искане определението на СРС да бъде отменено и постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

1

Постъпило е писмено възражение от И. С. В., чрез адв. Д. Х., в което се поддържа правилността на първоинстанционното определение. Акцентира се върху продължилите уверения за предстоящо окончателно прехвърляне на имота, повторната му продажба, разликата между двете договорени цени и невъзстановяването на платените средства. Застъпва се становището, че умисълът за измама може да е възникнал и след първоначалното договаряне.

Иска се протестът да бъде оставен без уважение.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с протестираното определение, постановлението за прекратяване, доводите на страните и материалите по делото, установи следното:

След извършена проверка настоящият въззивен състав счита, че подаденият протест е процесуално допустим – депозиран е от активно легитимирана страна, в рамките на предвидения 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК, като по отношение на наведените в него доводи намира следното:

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора. Постановлението е обосновано, когато изводите относно установеното от фактическа страна съответстват на надлежно събраните в хода на разследването доказателствени материали, преценени в тяхната съвкупност. То ще бъде необосновано не само ако доказателствата са неправилно оценени, но и ако в хода на досъдебното производство не са били събрани всички доказателства, необходими за установяване на правнорелевантните факти, или при събирането на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения.

Постановлението е законосъобразно, когато е в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Досъдебното производство е водено във връзка с получени от И.Д. К., като управител и едноличен собственик на „Авангард Билд-1“ ЕООД, средства по предварителни договори за продажба и строителство на недвижими имоти. Дружеството е било инвеститор в изграждането на жилищна сграда в гр. София, район „Надежда“, на ул. ****. Строителството е възлагано на външни изпълнители, а част от жилищата са предлагани чрез „Адрес недвижими имоти“ АД. Проектът е финансиран със заемни средства, предоставени от И. Зографска, с плащания от купувачи и с последващо 2 кредитиране.

На 25.09.2015 г., Д. К. С. сключил с дружеството предварителен договор за продажба и строителство на апартамент № 8, заедно със склад № 8 и паркомясто № 5, при обща цена 44 130 евро. Плащанията били обвързани с етапите на строителството, като последните 10 на сто от цената следвало да бъдат платени след издаване на документ за въвеждане на сградата в експлоатация. На 25.09.2015 г., 24.02.2016 г. и 12.09.2016 г. С. извършил три плащания по 25 893 лв., или общо 77 679 лв., за които били издадени фактури.

Първоначалният срок за завършване и въвеждане на сградата в експлоатация бил 30.12.2016 г. С анекс от 09.01.2017 г. срокът за завършване на строителните работи и съставяне на акт образец 15 бил продължен до 30.03.2017 г., а въвеждането в експлоатация следвало да се извърши до 180 дни след акт образец 15. Сроковете не били спазени. С. и В. поддържали контакти с К. и настоявали за окончателно прехвърляне на имота, което било отлагано с обяснения за подготовка на документи и предстоящо завършване на необходимите процедури.

На 27.12.2019 г. К. договорил продажбата на апартамент № 8, склад № 8 и паркоместа с К.С.В.. С нотариален акт от 30.12.2019 г. собствеността върху апартамента и склада била прехвърлена на В. при цена 43 200 лв. В нотариалния акт е посочено, че цената е платена по банковата сметка на К..

Последваща сделка за паркоместата била извършена на 21.01.2020 г.

Купувачката и баща заявили, че не са знаели за предварителния договор със С..

След като С. узнал за продажбата, на 14.02.2020 г. било подписано споразумение между него, дружеството и К. лично. В него било признато неизпълнението и било поето задължение за връщане на 39 717 евро, както и за заплащане на неустойка от 36 470 евро, общо 76 187 евро, до 02.03.2020 г.

К. встъпил в дълга като солидарен длъжник. Плащане не последвало, а спорът бил отнесен пред гражданския съд по гр. д. № 3297/2020 г. по описа на СГС.

Изследвани са и отношенията на дружеството с А.П.Д. и П.В.Д.. На 18.08.2017 г. те сключили предварителен договор за апартамент № 14 и паркомясто при цена 69 880 евро. Били платени депозит от 1000 евро и вноска 3 от 11 712 лв. на 23.08.2017 г. Поради забавяне на въвеждането в експлоатация на 13.03.2018 г. бил подписан анекс за неустойка от 6000 евро, а с анекс от 19.02.2019 г. договорът бил прекратен и било уговорено връщане на платените суми и неустойката до 28.02.2019 г. К. възстановил част от дължимото, а остатъкът останал неплатен.

П.Д. Х. и Н.В.Х. сключили на 29.01.2019 г. предварителен договор за няколко обекта в сградата при обща цена 250 000 евро, от която заплатили 125 000 евро на три вноски. Окончателното прехвърляне не било извършено.

Според събраните данни обещаните им обекти не били прехвърлени на трети лица. Х. получили съдебно решение за възстановяване на платените средства, но вземането им останало неудовлетворено.

В хода на разследването са събрани предварителните договори, анексите, споразуменията, фактури и платежни документи, нотариални актове, документи за финансирането и обезпеченията и съдебни актове по гражданските и търговските спорове. Разпитани са купувачите, К., счетоводителят С., посредници, представители на строителя и кредиторите.

Между С. и К. е проведена очна ставка. Сградата е била завършена и въведена в експлоатация. С решение от 04.11.2022 г. по т. д. № 2281/2020 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

При тези факти прокурорът е приел, че не е осъществен съставът на престъплението измама и е прекратил производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Районният съд е намерил този извод за преждевременен, като е придал решаващо значение на повторната продажба, на противоречията между К. и С. и на липсата на цялостно проследяване на паричните потоци.

Настоящият съдебен състав не споделя крайния извод на първата инстанция.

Престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК предполага възбуждане или поддържане на заблуждение с цел набавяне на имотна облага и причиняване чрез него на имотна вреда. Необходима е причинна връзка между заблуждението, мотивираното от него имуществено разпореждане и настъпилото увреждане. Когато договорът се използва като средство за 4 измама, следва да се установи, че при поемането на задължението деецът е съзнавал невъзможността да го изпълни или, макар да е имал възможност, е взел решение да не го изпълнява, като чрез обещаното изпълнение цели да получи насрещната престация.

В Решение № 25 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1602/2015 г., III н. о. на ВКС е прието, че при предварителен договор за недвижим имот, последващо отчуждаване на трето лице и невъзстановяване на цената, последващите действия имат косвено значение за намерението при договарянето, а действителната строителна дейност и настъпилите впоследствие финансови затруднения могат да обосноват гражданскоправно неизпълнение.

Разграничителните критерии между престъпното посегателство и неизпълнението на договор са свързани с намерението на дееца реално да се задължи към своя съконтрахент и с възможността да изпълни поетите задължения. За да се приеме, че Д.ието осъществява коментирания престъпен състав, трябва да се установи, че още към момента на сключване на сделката деецът няма намерение да се задължи и няма възможност реално да изпълни поетите задължения, които са единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши последният съответния акт на имуществено разпореждане. Обратно, когато отношенията се уреждат изцяло на плоскостта на гражданското право, неизправната страна по договора го е сключила с намерението да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по сделката. Наред с това тя по принцип има възможност да изпълни задълженията си, но по една или друга причина не съумява да стори това.

Според настоящият съдебен състав, в рамките на установените факти, правилно прокуратурата е намерила от правна страна, че действията на К. не осъществяват състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК и е прекратилa досъдебното производство.

Несъстоятелно е, че чрез сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот К. е въвел в заблуждение пострадалите, че ще им продаде имота, като е поддържал това заблуждение до продажбата на имота на друго лице и това е било направено с цел да причини имотна вреда на С..

Престъплението измама се характеризира от обективна страна в съзнателно създаване и/или поддържане от страна на дееца у трето лице на 5 невярна представа за определени обстоятелства, която именно невярна представа го мотивира да извърши разпоредителни действия с движимо или недвижимо имущество. Респективно, в резултат от извършените разпоредителни действия лицето търпи вреда, алтернативно за дееца или за друго лице настъпва облага, в което се изразява резултатността на този престъпен състав. От субективна страна измамата се характеризира с пряк умисъл и специална користна цел, която деецът преследва с извършването на Д.ието и тази цел е съставомерна част от мотивите на престъплението.

Следователно, за да е съставомерно по този текст едно имуществено разпореждане, мотивирано чрез създаване на лъжлива представа у лицето, което извършва разпоредителните действия е необходимо наличието на користната цел да е съпътствало действията на дееца по създаването на невярната представа, като за тази правна квалификация е недопустимо целта да е възникнала впоследствие, тъй като е част от фактическия състав на престъплението.

Последващите разпоредителни действия на К. с процесния недвижим имот чрез продажбата му на В. не променят извода за несъставомерността на Д.ието, след като от фактите по делото не се установява подсъдимият изначално да е сключил предварителния договор с измамлива цел и по този начин да е целял да причини вреда на С. и В. в размер на договорената стойност на имота. За да е реализиран фактическият състав на измамата е необходимо деецът да мотивира лицето да извърши разпоредителните действия с имуществото по съображения за постигане на користна цел да набави за себе си или за другиго облага, като в съзнанието му се обективира, че постигането й е невъзможно без нанасяне на вреда.