Решение № 500 от 03.08.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Враца, 03.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103102 по описа за 2022 година

Предявени са иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и насрещни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 3 вр. ал. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба от „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, чрез адв. М. П., против Д. М. С., ЕГН **********.

В исковата молба се излага, че между ищцовото дружество като работодател и ответникът като служител бил сключен Трудов договор 345/25.10.2021 г., като договорът бил безсрочен и в него било предвидено предизвестие за прекратяване и за двете страни три месеца.

Твърди се, че поради неявяване на работа в дните 17.06.2022 г. и 20.06.2022 г., без да е налице уважителна причина за това, със Заповед № 1728/04.07.2022 г. ответникът бил дисциплинарно уволнен поради неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни без уважителна причина. Заявява, че в трудовия договор е уговорен срок на предизвестие от три месеца за всяка от страните.

Сочи, че в уволнителната заповед, връчена на ответника на 03.08.2022 г.

Заявява, че по ч. гр. д. № 2474/2022 г. по описа на Районен съд – Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 689,10 лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва от 1

03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2474/2022 г. по описа на Районен съд – Враца. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. чрез адв. М. Б. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Не оспорва, че между него и ищеца е бил сключен Трудов договор № 345/25.10.2021 г., но същият бил сключен като срочен със срок на изпитване в полза на работодателя до 24.04.2022 г. Твърди, че за времето на действие на трудовия договор ползвал 11 дни платен отпуск и 44 дни отпуск за временна неработоспособност, с които срокът за изпитване е увеличен до 18.06.2022 г. Твърди, че считано от 17.06.2022 г. вече не е бил допускан до работното му място и без негово съгласие е пускан в неплатен отпуск.

Счита, че не са налице законовите предпоставки за превръщане на срочния трудов договор в безсрочен. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Останалите съображения в отговора касаят законността на уволнението, който въпрос е решен със сила на пресъдено нещо с Решение № 2522/02.06.2023 г. по гр. д.

№ 18994/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 204/12.02.2024 г. по в. гр. д. № 3272/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поради което не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав.

В срока по чл. 131 ГПК от Д. М. С. против „Айгер Инженеринг“ ООД са предявени насрещни осъдителни искове за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 4 811,62 лева, представляваща обезщетение за неспазен предизвестие при прекратяване на Трудов договор № 345/25.10.2021 г. в размер на три брутни месечни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 6 415,50 лева, представляваща обезщетение поради отказ на работодателя да оформи трудовата книжка на ищеца в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 04.07.2022 г. до 19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

В уточнителна молба вх. № 17690/06.12.2022 г. ищецът по насрещните искове твърди, че срокът на предизвестие по сключения с ответното дружество трудов договор е три месеца. Считано от 17.06.2022 г., не е бил допускан до работа, а на 04.07.2022 г. е издадена уволнителната заповед. Счита, че за срока на предизвестието – 3 месеца работодателят му дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което изчислено 2 съобразно сключеното между страните допълнително споразумение от 01.03.2022 г. е в общ размер на 4 811,62 лева.

Сочи още, че след прекратяване на трудовото правоотношение на 04.7.2022 г. работодателят е отказал да оформи и предаде трудовата книжка на ищеца. Това обстоятелство е поставило ищеца в невъзможност да си намери друга работа, нито да се регистрира в Бюрото по труда. Едва след поискано съдействие от Инспекцията по труда - гр. Пловдив работодателя изпълнил това свое задължение на 19.10.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК от „Айгер Инженеринг“ ООД е депозиран писмен отговор, с който насрещните искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че след като ищецът е дисциплинарно уволнен, то трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, поради което изобщо не може да се говори за неспазването му.

Сочи, че трудовата книжка се е намирала и съхранявала от самия ищец С., поради което за него е съществувало задължение да я представи на работодателя за надлежното й оформяне, което той не е сторил. Поради това счита, че ищецът няма право на претендираното обезщетение. Оспорва и началната дата на претендирания период, като счита, че същото би могло да е с начална дата посочената от ищеца като крайна такава 19.10.2022 г.

Иска се отхвърляне на предявените насрещни искове и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че 1. между страните е съществувало трудово правоотношение по безсрочен Трудов договор № 345/25.10.2021 г.; и че 2. трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1728/04.07.2022 г. едностранно от работодателя, тъй като на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Горните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото като писмени доказателства Трудов договор № 345/25.10.2021 г. и Заповед № 1728/04.07.2022 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника, считано от датата на получаване на заповедта.

Законността на уволнението е потвърдена с влязло в законна сила на 19.03.2024 г. Решение № 204/12.02.2024 г. по в. гр. д. № 3272/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI състав, с което е потвърдено Решение № 2522/02.06.2023 г. по гр. д. № 18994/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. М. С. против „Айгер Инженеринг“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

3

Видно от Трудов договор № 345/25.10.2021 г., срокът на предизвестието за прекратяване на договора е 3 месеца за двете страни.

Видно от приетия по делото фиш за заплати, брутното възнаграждение на ответника за последния пълен отработен месец – м. февруари 2022 г. е в размер на 1 229,70 лева.

От копия от пощенски пликове и 2 бр. известия за доставяне /л. 111 – 113/ се установява, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена на 05.07.2022 г. до ответника на два адреса – на неговия постоянен адрес: ***********, който е и адресът, посочен в трудовия договор, както и на адрес: **************.

Двете пратки са се върнали с отбелязване „непотърсена“ съответно на 22.07.2022 г. и на 28.07.2022 г.

Представени са жалба от Д. С. до Инспекция по труда – Пловдив без данни за входирането й, както и писмо от Инспекция по труда – Пловдив.

По делото е изслушано и прието заключение по ССчЕ, според което последният пълен отработен месец на ответника е м. февруари 2022 г., а полученото брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 229,70 лева. Вещото лице е изчислило, че при срок за предизвестие 3 месеца размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е 3 689,10 лева. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищцовото дружество касателно трудовото правоотношение с ответника е редовно водено.

Вещото лице е изчислило, че претендираните от Д. С. обезщетения са в следните размери: по чл. 220, ал. 1 – сума в размер на 3 689,10 лева и по чл. 226 КТ – сума в размер на 4 672,86 лева за исковия период от 04.07.2022 г.до 19.10.2022 г.

Вещото лице е посочило, че не може да се вземе предвид сключеното между страните допълнително споразумение от 01.03.2022 г., с което е увеличено дневното брутно трудово възнаграждение на Д. С., тъй като същото е в сила от 01.03.2022 г., а за изчисляване на обезщетенията следва да се вземе брутното възнаграждение, получено от работника за последния пълен отработен месец преди месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение /чл. 228, ал. 1 КТ/, а това е м. февруари 2022 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От ищеца „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК 115187998, чрез адв. М. П., против Д. М. С., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 689,10 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестието, ведно със 4 законната лихва от 03.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 2474/2022 г. по описа на Районен съд – Враца. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1.

Наличие на сключен между страните безсрочен трудов договор със срок на предизвестие за неговото прекратяване 3 месеца; 2. Прекратяване на съществуващото между страните трудово правоотношение на посоченото основание – налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, както и 3. Размера на последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение.

Първите две предпоставки, обуславящи основателността на иска, са приети за безспорни между страните с неоспорения от тях доклад.

Съдът няма да обсъжда възраженията на ответника, свързани със законосъобразността на уволнението, тъй като тези въпроси са разрешени със сила на пресъдено нещо с оглед влязлото в сила решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Следва да се обсъдят твърденията в исковата молба за датата на връчване на уволнителната заповед и насрещното възражение на ответника, че същата не му е връчена, тъй като същата е релевантна за определяне на момента, от който се дължат претендираните обезщетения. По този въпрос решението на РС – Пловдив няма СПН, доколкото датата на връчване на заповедта е коментирана единствено в мотивите на съдебния акт и настоящият съдебен състав не е обвързан от тях.

Работодателят-ищец се позовава на фингирано връчване на заповедта за уволнение, като същевременно счита, че същата е връчена на ответника на 03.08.2022 г. – датата на което е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно константната практика на ВКС, съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен 5 от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.