Решение № 77 от 28.09.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600249 по описа за 2021 година Въззивното производство е било образувано за проверка на присъда № 39/13.05.2021 г. по НОХД № 1306/20 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият Д.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.2, б.

„б“, вр.ал.1, б.„в“, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок пет години, като му е определено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство също за три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 29.04.2020 г. в гр.Варна, при управление на товарен автомобил след употреба на наркотични вещества, подсъдимият е нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.25, ал.1, чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.88, ал.1, т.1 от ППЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С..

Като последица от така взетото решение, в съответствие с правилото по чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият е бил осъден да заплати разноските, 1 направени от четиримата частни обвинители С., К. и Т. Д. С. както и от В. К.

СТ., и представляващи заплатени по 800 лева от всеки от тях адвокатско възнаграждение, по изрично отправеното в съдебно заседание чрез техния повереник съответно искане, но в диспозитива е било отразено техният общ размер от 3200 лева да бъде изплатен на адвоката, а не поотделно и лично на всеки от тях.

Въззивното производство е било образувано по жалби лично от подсъдимия, която в последствие е оттеглена, а производството в тази част прекратено, и от повереника на частните обвинители, поддържана в съдебно заседание, с която се иска отстраняване на нередовността при присъждането на направените от тях разноски. Представителят на апелативната прокуратура, защитата и подсъдимият лично споделят становището за неправилност на присъдата в атакуваната част.

Съобразно разбирането, изложено в ТР 5/18 г. ОСНК, ВКС, може да се приеме, че в останалата си част присъдата е влязла в законна сила с прекратяване на производството по жалбата на подсъдимия, тъй като произнасянето по разноските, и конкретно не относно въпроса дължими ли са те, а на кого точно да бъдат заплатени сумите, е не само отделен елемент от присъдата, но и има самостоятелно значение, защото не е свързан с решаването на основния въпрос за вината и наказуемостта. От всичко изложено в ТР се налага извод, че при липсата на взаимна обвързаност на обсъжданите обстоятелства, присъдата може да влезе в сила само по отношение на някое от тях, съобразно заявената в жалбата част, когато с нея не се засяга решаването на останалите въпроси по чл.301, ал.1 от НПК, и найвече по т.1. В ТР изрично е отбелязано, че макар и такива хипотези да са редки, принципно е възможно да се говори за влизане на присъдата в сила по всички останали въпроси, с изключение на посочените.

От горното следва, че пределите на настоящата въззивна проверка са ограничени в обхвата единствено на засегнатия с жалбата на адвокат Р. въпрос, респ. отправеното с нея искане – разноските, направени от частните обвинители и възложени с присъдата на подсъдимия, да бъдат дължими лично на тях.

Съгласно чл.318, ал.4 от НПК, частните обвинители могат да обжалват 2 присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Не може да се отрече, че в случая е налице подобно накърняване, доколкото частните обвинители, чрез своя повереник, са поискали да им бъдат присъдени разноските, които са направили за защита, но това тяхно искане не е било уважено. Вместо на тях, според присъдата подсъдимият следва да ги заплати на повереника, който дори не е самостоятелна страна в производството съгласно чл.253 от НПК, а и правните последици от окончателния съдебен акт, в частност реализацията на правата, търсени от частните обвинители, ще се проявят след приключване на актуалните им договорни отношения с повереника, който е упълномощен общо - за процесуално представителство до приключване на делото във всички инстанции, без в пълномощното да е вписано правото да получава суми в последващи производства по изпълнение на влезлия в сила съдебен акт.

Така изложеното обуславя основателност на направеното искане, респ. необходимост присъдата да бъде изменена в съответствие с него, поради което настоящият състав на Варненския апелативен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 39/13.05.2021 г. по НОХД № 1306/20 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която на подсъдимия Д.М. са възложени направените от частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 3200 лева, като го осъжда да ги заплати поотделно – по 800 лева съответно на СВ. Д. СТ., К. Д. СТ., Т. Д. СТ. и В. К. СТ..

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3