Решение № 1647 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100509257 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20032702 от 28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 62603, по описа на СРС за 2020 г., 168 състав, е допусната делба между Г. М. М. и М. П. И. на следните недвижими имоти: апартамент № 4 с идентификатор ***, ведно с мазе № 4 и ателие № 2 с идентификатор ***, ведно с мазе № 6, подробно описани в диспозитива на решението, при следните квоти: ½ ид.част за Г. М. и ½ ид.част за М. И.. С решението искът за допускане на делба между страните е отхвърлен за движима вещ – лек автомобил „Тойота Ярис“.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от М. И. против решението в частта, в която е допусната делба между страните за недвижимите имоти при квоти – ½ ид.част за всеки от съделителите.

Жалбоподателят моли решението в тази част да бъде отменено, като бъде зачетен поголемият му принос в придобиването на имота и бъдат определени квоти в съсобствеността на страните, съответстващи на приноса им в придобиването на имота.

Сочи, че тегленето на кредит за придобиване на имота не можело да се приеме за съвместен принос без значение кой ще изплаща същия. Твърди, че именно изплащането на кредита и съответните лихви представлява приносът на съпрузите в придобиването на имот, който законът презюмирал да е СИО, ако не бъде установено друго.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено. Сочи, че съгласно съдебната практика, при закупуването на имот с жилищен кредит, когато единият съпруг изплати заема, то това не води до 1 трансформиране на СИО в лична собственост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно в обжалваната част, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че собствеността върху апартамент № 4 е придобита от страните преди да встъпят в граждански брак на 09.06.2012 г., като същите са сключили като купувачи договор за покупко-продажба, като продажната цена е заплатена на продавачите чрез заемни средства по силата на сключен договор за кредит по програма премия HL 51008/01.03.2011 г. Доколкото изрично не са посочени квоти в съсобствеността в нотариалния акт, на основание чл.30,ал.2 от ЗС дяловете им се считат за равни до доказване на противното. В случая ответникът претендира дяловете на страните да не са равни, тъй като същият имал по-голям принос в придобиването на имота - 90 %, тъй като именно той заплатил по-голямата част от вноските по кредита със свои лични средства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на този недвижим имот, същият е придобит преди сключване на брака, поради което е недопустимо установяване на частична трансформация на лично имущество на основание чл.21,ал.3 от СК, която норма е приложима единствено по отношение на имущество, придобито по време на брак от двама съпрузи в режим на СИО.

Доказателства, че дяловете на страните са различни от презюмираните не са събрани по делото, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че са равни - 1/2 ид.част за всеки от съделителите. Обстоятелството дали вноските по кредита са погасявани към банката и в каква част от всеки от съсобствениците, не може да доведе до извод за различни дялове от съсобствения имот, доколкото какви са правата на страните в съсобствеността върху недвижим имот се определя към юридическия момент, в който се счита за прехвърлена собствеността, съобразно конкретния способ.

В случая е сключен договор за покупко-продажба, като собствеността се счита за прехвърлена към купувачите към момента на изразяване на съгласие на страните прехвърлители и приобретатели за сключване на договор за покупко-продажба и обективирането на това съгласие в изискуемата от закона форма за действителност на сделката - нотариален акт. След като към този момент страните са придобили общо имота без изрично изразено от тях съгласие каква част от съсобствеността ще притежава всеки от тях, то по силата на чл.30,ал.2 от ЗС дяловете се считат за равни.

Облигационните отношения, породени между ищцата и ответника по сключения договор за кредит с трето за сделката лице - банката, предоставила заемни средства, послужили за закупуване на имота, нямат никакво отношение и не могат да изменят 2 правото на собственост във времето и съответните квоти на страните според това кой каква вноска е заплатил, а пораждат единствено правото на страната, която е заплатила повече на кредитодателя, да претендира от другата дължимото изравняване с оглед забраната за недопускане на неоснователно обогатяване на едно лице спрямо друго.

По отношение на другия придобит имот е безспорно между страните, че същият е придобит след сключване на брака - на 25.02.2015 г. по силата на договор за покупкопродажба, като това обстоятелство се установява и от представения по делото препис на нотариален акт. Продажната цена е заплатена посредством заемни средства по силата на сключен между ищцата и ответника, от една страна, и "Юробанк България" АД, от друга страна, договор за банков кредит № HL 70518 от 25.02.2015 г. Безспорно е, че по отношение на придобитото имущество по време на брака страните са били в режим на съпружеска имуществена общност, както и че с влязло в сила на 15.03.2019 г. решение по гр.д.№ 69619/2017 г., по описа на СРС, 139 състав, е прекратен бракът между страните на основание чл.50,ал.1 от СК, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение относно родителските права, местоживеенето на детето, режимът на лични отношения, размер на издръжка, фамилно име и семейно жилище. Изрично със сключеното между страните споразумение е уговорено, че недвижимите имоти, придобити по време на брака, ще останат в обикновена съсобственост между тях, като не е уговорено при какви квоти. Според разрешенията на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГК, когато съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. Ето защо възражението на ответника, че правата му в съсобствения недвижим имот са по-големи, поради частична трансформация на лично имущество, е допустимо и следва да бъде разгледано, По същество, както правилно е приел и СРС, същото е неоснователно.Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според, ал. 3 на чл. 21 съвместният принос се предполага до доказване на противното. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация - чл. 23 СК.

Презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта. Според разрешенията в трайната и безпротиворечива практика на ВКС средствата, получени по договор за кредит ,не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона - чл. 32, ал. 2 СК. Без значение за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК е и начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността /така например решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 43 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 1632/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др./. Съдът намира, че ответникът не е доказал частична трансформация на извънсемейно имущество при закупуването на имота. Както вече бе посочено, обстоятелството кой от двамата съпрузи е заплатил по-голямата част от кредита е без значение за квотите в съсобствеността, поради което и събраните в тази насока доказателства не следва да се обсъждат, тъй като същите са неотносими.

3

С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на посочените два недвижими имота при равни квоти между страните, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемата. Същата е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 800 лв., което следва да бъде присъдено, тъй като са представени доказателства за извършването на този разход.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032702 от 28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 62603, по описа на СРС за 2020 г., 168 състав, в частта, в която е допусната делба между Г. М. М. и М. П. И. на следните недвижими имоти: апартамент № 4 с идентификатор ***, ведно с мазе № 4 и ателие № 2 с идентификатор ***, ведно с мазе № 6, подробно описани в диспозитива на решението, при следните квоти: ½ ид.част за Г. М. и ½ ид.част за М. И..

ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН: ********** да заплати на Г. М. М., ЕГН: ********** сумата от 800 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, в която искът за допускане на делба между страните е отхвърлен за движима вещ – лек автомобил „Тойота Ярис“, не е обжалвано.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4