Определение № 140 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3184/2023
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503184 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против Разпореждане № 26238/17,10,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 14141/23 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 87423/29,09,2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.
410 ГПК срещу длъжник В. А. Ц., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 5006410246/22,04,2014 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 1
87423/29,09,2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. А. Ц., ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 5006410246/22,04,2014 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:
1/ Относно претендираното договорно възнаграждение:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 115,62 %, лихвеният процент на ден е 0,32 %, а ГПР възлиза на 201,59 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
2/ Досежно претенциите за неплатена главница, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за забава:
Според заявлението, длъжникът е заплатил по кредита сума, надвишаваща получената главница. Следователно в настоящото производство не би могло да се приеме, че претендираната със заявлението главница е дължима, поради 2 което заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.По изложените съображения съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26238/17,10,2023 г., постановено по ч. гр. д. № 14141/23 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх.
№ 87423/29,09,2023 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник В. А. Ц., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 5006410246/22,04,2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3