Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2710 от 05.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4759/2022
Вид
Определение № 2710
Подписан
05.12.2022
В сила
02.12.2022
Състав
Руси Алексиев, Анелия Щерева, Христина Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 341 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 414 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 68, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2710 гр. София, 02.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20221100604759 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава XXII от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на адвокат А.Д. от САК, в качеството й на защитник на осъдения А. Г. П., срещу разпореждане на съдия от СРС, постановено на 13. 10. 2022 г. по н.о.х.д. № 22300/11 г., с което е оставена без уважение молба на адвокат Д. по реда на чл. 414 от НПК и същата е препратена по компетентност на Софийската районна прокуратура.

С жалбата от СГС се иска да отмени това разпореждане и да върне делото на СРС да се произнесе по съществото на молбата. Изложени са подробни съображения за това, че въпросите, свързани с изтичането или не на давност за привеждане в изпълнение на наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“, са именно от компетентността на съда и той трябва да се произнесе по тях.

Настоящият въззивен съдебен състав, като съобрази доводите в жалбата и материалите по делото, намери за установено следното:

На 10. 10. 2022 г. СРС, НО, 8 състав, е бил сезиран от адвокат А.Д. с молба по н.о.х.д. № 22300/11 г. Посочено било правно основание на молбата чл. 414, ал. 1 от НПК, а съдържателно към съда е отправено искане да прогласи изтекла абсолютна погасителна давност за изпълнението на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което е било приведено в изпълнение от СРС спрямо А. П. по реда на чл.

68, ал. 1 от НПК след постановяване на осъдителна присъда по същото дело, влязла в сила преди депозирането на молбата.

С разпореждане в закрито заседание от 13. 10. 2022 г. съдията от първоинстанционния съд е оставил тази молба без уважение, като е посочил, че не са налице предпоставки за насрочване на производство по чл. 414, ал. 1 от НПК, тъй като в молбата не се твърди неяснота на влезлия в сила съдебен акт. Със същото разпореждане молбата е препратена на СРП като компетентен орган по изпълнение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

При тези факти образуваното понастоящем въззивно частно наказателно 1 производство следва да бъде прекратено, тъй като е образувано по подадена недопустима частна жалба.

Съобразно разпоредбата на чл. 341 от НПК, на въззивен контрол, отделно от присъдата, подлежат изчерпателно изброени първоинстанционни определения и разпореждания, които се разглеждат по реда на Глава XXI от НПК, както и определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в закона, в който случай обжалването се извършва по реда на Глава XXII от НПК.

Настоящото разпореждане не попада в нито една от двете категории. То не е акт на СРС, с който се прекратява наказателното производство, нито е постановено в производства по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 от НПК. Освен това в текста на чл. 414 от НПК не е предвидено обжалване на произнасянията на съда по тълкуване на влезли в сила съдебни актове. Дори да се приеме, че СРС е приложил към сезиращата го молба по аналогия разпоредбата на чл.

42, ал. 3 от НПК, то тази негова преценка отново не подлежи на контрол от горния съд, доколкото такъв не е предвиден в НПК за случаите, когато не се прекратява наказателно производство.

Ето защо атакуваното разпореждане не подлежи на въззивен контрол, подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното дело – да се прекрати.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба, подадена от адвокат А.И. от САК, в качеството й на защитник на осъдения А. Г. П., срещу разпореждане на СРС, НО, 8 състав, постановено на 13. 10. 2022 г. по н.о.х.д. № 22300/11 г., с което е оставена без уважение молба на защитника по реда на чл. 414, ал. 1 от НПК и същата е препратена по компетентност на СРП.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.н.ч.д. № 4759/22 г. по описа на СГС, НО, Х-ти въззивен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2