Определение № 658 от 10.07.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Враца, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „Варекс Консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. К. С., чрез упълномощения му адвокат Р. Ч., АК Варна, против определение № 590 от 01.04.2024г., постановено по гр.д. № 1542/2023г. на Районен съд - Враца, с което е допълнено, на основание чл. 248 ГПК, определение № 2000 от 14.12.2023 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдено дружеството да заплати на „Ветот" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.в В. Т., сумата 600,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, с искане за неговото обезсилване, като постановено по недопустима молба, подадена извън преклузивния месечен срок по чл. 248, ал.1 ГПК, и прекратяване на производството по молбата.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваното определение неправилно първоинстанционния съд е приел, че молбата на ответното дружество „Ветот” ЕООД, с която е поискано да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, сторените от него разноски, е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.

Поддържа, че молбата за допълване на определение № 2000, постановено по гр.д. № 1542/2023г. на Районен съд Враца в частта за разноските, е подадена след изтичане на 7-дневния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 275 ГПК, както и 1 след изтичане на месечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението е постановено и обявено на 14.12.2023 г., а молбата е подадена на 18.01.2024 г./, от легитимирана страна, но е процесуално недопустима; срокът е преклузивен и е изтекъл на 15.01.2024 г. - работен ден, а искането за допълване на определението в частта за разноските е направено от адв. М.-Х. с молба вх. № 934, внесена на 18.01.2024г. - след изтичането на срока. Счита, че направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски не санира пропускането на срока по чл. 248 ГПК. Изтъква, че направеното след изтичане срока за допълване на определението в частта за разноските искане е недопустимо и не е следвало да бъде разглеждано от съда, както и че като го е разгледал и се е произнесъл по него, първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо, поради което определението подлежи на обезсилване.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ветот" ЕООД, ЕИК ***, гр. Враца, чрез пълномощника му адв. Р. Г.М.-Х., АК-Враца, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че още с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК по делото пред РС-Варна /впоследствие изпратено по подсъдност на Врачанския районен съд/ е представил договор за правна защита, внесен е адв. хонорар от 950 лв. и е поискал присъждане на разноски при приключване на делото вкл. и при прекратяване. С определение № 590/01.04.2024 г. районният съдия е допълнил прекратителното си определение, тъй като „Варекс консулт" ЕООД в отговор на молбата му по чл. 248 от ГПК, е заявил, че адвокатския хонорар е прекомерен, съдът го е намалил поради прекомерност от 950 лв. на 600 лв. и е осъдил ищеца да му заплати 600 лв. адвокатски хонорар. Твърди, че определение № 2000/14.12.2023 г., с което исковата молба на „Варекс Консулт" ЕООД е върната и производството по делото е прекратено, не му е връчвано, което е видно от диспозитива на самото определение, където изрично е записано препис от същото да се връчи само на ищеца. Поддържа, че процесуалния му представител адв. М.-Х. е видяла определението по-късно - на 18.01.2024 г., в електронното досие на делото, тъй като има електронен достъп с КЕП и затова още на същия ден /18.01.2024 г./ е упражнил правото си на молба за допълване на прекратителното определение № 2000/14.12.23 г. по делото, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.78, ал.4 от ГПК, тъй като за него не е текъл предвидения в закона срок за обжалване. Изтъква, че след като не е уведомяван от ВРС за прекратяване на делото, едноседмичния срок за него за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, не е текъл, т.е. не се се брои, и подадената на 18.01.2024 г. молба по чл. 248, ал.1 от ГПК не е просрочена. Моли съда, да отхвърли частната жалба на „Варекс консулт" ЕООД, като неоснователна и да потвърди атакуваното с нея определение на ВРС.

2

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производството е инициирано от „Варекс Консулт“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, като първоначално е образувано гр.д. № 2597/2022г. на Районен съд - Варна. С Разпореждане № 18833 от 31.05.2022 год., съдът на основание чл. 131 ГПК е изпратил на ответника "Ветот" ЕООД препис от исковата молба за отговор. На 24.06.2022 год. от ищеца "Варекс Консулт" ЕООД е постъпила молба с искане за издаване на съдебно удостоверение, препис от която е изпратен на ответника за становище. На 07.07.2022 год., чрез пълномощника си адв. Р. Г. М.-Х. от АК-Враца, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който е направил възражение за неподсъдност на делото на Районен съд - Варна. Към писмения отговор е приложено пълномощно, с което ответното дружество е упълномощило адв. Р.

Г. М.-Х. от АК-Враца да го представлява по делото, и договор за правна защита и съдействие от 23.06.2022 год., сключен между представляващия ответното дружество и адв. М.-Х.. Видно от чл. 4 от договора за извършените дейности, предмет на договора - правна защита и съдействие, изразяващо се в консултиране, изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство по делото, страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер 950,00 лева.

С определение № 7490 от 10.07.2022 год. Районен съд - Варна е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Враца, където е образувано под № 1542/2023 год. по описа на Районен съд - Враца.

След образуване на делото пред Районен съд - Враца, съдията докладчик два пъти е оставил без движение исковата молба и е давал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите й.

С определение № 2000 от 14.12.2023 год., съдът е върнал исковата молба на "Варекс Консулт" ЕООД и е прекратил производството по гр. дело № 3

1542/2023 год. по описа на Районен съд - Враца. С определението съдът е постановил препис от него да се връчи само на ищеца. Видно от материалите по делото препис от това определение не е връчван на ответника.

С молба вх. № 934/18.01.2024г., подадена по реда на чл.248 ГПК, ответникът „Ветот" ЕООД, чрез процесуален представител адв. М.-Х. е поискал, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, допълване на определение № 2000 от 14.12.2023 год. като му присъди сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение № 590 от 01.04.2024г. В същото съдът е приел, че производството по делото е прекратено преди насрочването му в открито съдебно заседание, предвид което от страна на пълномощника на ответника - адв. М.- Х., не е осъществено процесуално представителство по делото. С оглед на изложеното, съдът е приел, че уговореният между страните по договора за правна защита и съдействие, сключен на 23.06.2022 год. предмет не е реализиран в пълен обем - от страна на пълномощника не са осъществени действия по процесуално представителство, предвид което е заключил, че на ответника "Ветот" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер 600,00 лева, а за разликата до пълния претендиран размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 950,00 лева, искането следва да бъде отхвърлено.

При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Присъждането на разноски почива на общия принцип, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждането на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Доколкото законът не свързва правото на разноски с конкретно основание за прекратяване на делото, то безспорно е, че ответникът има право на разноски и в случаите, при които делото се прекратява на основание чл.129, ал.3 вр. с ал.2 ГПК - поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. След като правото на разноски съществува, то при присъждането на такива съдът следва, на първо място, да 4 извърши проверка сторил ли е ответника разноски в производството по делото, съответно признават ли се тези разноски от закона за съдебни и налице ли са необходимите документи, удостоверяващи извършването на разноските.

Нормативната основа на разноските, които се признават в гражданския процес, се съдържа в разпоредбата на чл. 71, ал.1 от ГПК, според която по водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството.

Към тези разноски разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК сама изрично добавя и заплатеното възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв.

Следователно, при решаването на въпроса за разноските, съдът на първо място преценява дали те са такива, които обезпечават движението на делото (напр. за особен представител в хипотезата на чл. 47, ал.6 от ГПК) и/или които се извършват във връзка със събирането на доказателства и след като извърши тази проверка и определи кои са разноските за производството, той следва да пристъпи към проверка за реалното им извършване от страните (за тяхното действително извършване). След като установи, кои са действително извършените разноски съдът пристъпва и към разглеждане на възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако в тази посока е налице подадено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

В настоящото производство се установи, че в исковото производство по гр.д. № 2597/2022г. на Районен съд – Варна, респ. гр.д. № 1542/2023 год. по описа на Районен съд - Враца и до постановяване на определението за неговото прекратяване ответникът е надлежно представляван от адв. М.-Х., чрез която е упражнил правото си на защита срещу иска, като в срока по чл.

131 ГПК е подал писмен отговор и е направил възражение за местна неподсъдност на делото, за което е направил разноски за адвокатско възнаграждение. След като ответникът е извършил разноски, за да подаде отговор и направи възражение за неподсъдност на делото, при прекратяване на производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски.

В практиката си ВКС приема, че за присъждане на разноските правнорелевантен е моментът, когато те са направени - достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството /в този смисъл определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч. гр. дело № 255/11 г., Четвърто г. о. /.

Въпросът за доказване на разходите е фактически като съдът, пред когото се 5 претендира възлагането на разноските, следва да се увери, че те действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото. При прекратяване на производството в закрито заседание ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК и да представи съответните доказателства пред съда с молба, подадена по реда и в срока по чл. 248 ГПК. В този смисъл са Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 2472/2014 г., І т.о., ТК; Определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., ГК; Определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 504/2017 г., II т. о., ТК; Определение № 90 от 21.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2016 г., IV г. о., ГК и др.