Решение № 5736 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5736 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330117612 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от Т. М. П. и Н. В. П. срещу Е. Г. Е. се твърди, че от 24.08.2024г. до момента ответникът непрекъснато излага по адрес на ищците неверни твърдения, уронващи честта и доброто им име в обществото, като използва обидни думи, изрази, обвинения, монтирани и манипулирани снимки и др. От това произлезли множество вреди за ищците.

Съставена била невярна представя за личността им, били огорчени и обидени причинени им били страдания от психически и физически характер. Действията били извършени от ответника в интернет пространството, в социалната мрежа „Фейсбук“ и по-точно в личната страница на Е. Е.. Твърди се, че ищците сключили брак на....., като семейството им било сплотено и здраво. Същите водели служения за християнството и християнските ценности.

На 25.08.2024г. ищците имали насрочена конференция в ...... По този повод ответникът обиждал ищците и настройвал обществото срещу тях, като се включвал на живо във Фейсбук страницата си на дата 24.08.2024г. с видео, озаглавено ..........., което видео събрало около 15 000 гледания, а на следващия ден – 25.08.2024г. отново се включил на живо и видеото събрало над 20 000 гледания. Във всяко от видеата, с продължителност над час и половина, ответникът разказвал невярна информация за живота на ищците, като непрекъснато ги обиждал с вулгарни думи и жестове, цинизъм, подиграване, агресивен тон.

В исковата молба се съдържа възпроизвеждане на съдържанието на видеата. Публикациите били публични и били разпространени сред широк кръг от лица, което било видно от коментарите, в голямата си част обидни и унизителни. Тези публикации получили и широко 1 медийно отражение, доколкото от профила на ответника те били споделяни в платформи и били разпространени в интернет пространството. Твърденията в тях били абсолютно неверни, позорящи честта и достойнството на ищците, уронвали техния авторитет и престиж. Приемали това много тежко, тъй като били сериозни и отговорни хора. Част от публикациите достигнали до техни приятели, връстници и близки, което се отразило негативно на техния личен живот и социален статус. Станали напрегнати, сприхави, затворени в себе си. Ищците били публични личности. Те пеели за Бог, като в резултат на публикациите изгубили множество последователи в учението. От невярната представа, която била създадена за тях, ищците се депресирали, затворили се в себе си, спрели да контактуват. Съдържа се позоваване на разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ, както и на чл.57, ал.2, която не допускала злоупотреба с права. Позовават се на и на чл.10, т.2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Сочи се, че така преживените морални страдания, вътрешни душевни терзания, отрицателни психични преживявания от накърняване на чест, достойнство, доброто име на ищците в обществото, представлявали неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неправомерните електронни изявления на Е. Е.. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 24.08.2024г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Е. Г. Е., според който ответникът принадлежи към едно от трите основни течения в християнството – протестантството, като има свои възгледи по отношение на боговдъхновеността и тълкуванието на Библията. Протестантството се отличавало най-вече с принципа за непосредствената връзка между Бог и човек, както и че Библията е краен авторитет по всички въпроси на вярата. Общото между ответника и ищците било именно това, че принадлежат към същата християнска група и изповядват едни и същи вярвания.

Протестантите проявявали силна реакция, когато се злоупотребявало с основни ценности на Светото писание. Ответникът не се познавал лично с ищците, но попаднал на видеопослание, в което ищцата Т. П. говорила за Бог. Впечатлен от начина, по който тя се изразявала, той споделил клипа в своя профил във Фейсбук, тъй като останал с впечатлението, че това са добри хора, отдадени на морала и етиката така, както се проповядват в Библията. След като направил това, той получил послания от свои контакти във Фейсбук, които лично познавали ищците, като текстът на получените съобщения е отразен в отговора на исковата молба. Така ответникът решил да се запознае по-подробно със ситуацията, като от разговорите, които водил, вкл. и с м. на децата на П. разбрал, че докато е бил на 36 години е поддържал интимни отношения с м. тогава Т.. Ставало въпрос за скандално и фрапантно противоречие с основните християнски ценности и нарушение на седмата Божия заповед „Не прелюбодействай“. А крехката тогава възраст на ищцата станала причина нейните отношения с ищеца да изпълват социалното и лингвистично съдържание на думата „п.“. Така Е. се дистанцирал от ищците и повече от 4 години нямал никакъв контакт с тях. През 2024г. научил, че те решили да организират голяма конференция в София, с цел очевидно да се популяризират, като дават съвети относно християнските морал 2 и етика. Доколкото ответникът не възприемал хора, които в ежедневния си живот стоят далеч от ценностите, да дават съвети на другите, той реагирал. В своя профил във Фейсбук той изразил бурно своето негодувание от това, че хора, започнали и продължили съвместния си живот в състояние, което религията нарича „грях“, са решили да морализаторстват.

Видеопосланието му било видно само за неговите контакти, обективно не е могло да достигне широтата на разпространението, която се твърди в исковата молба. Сочи, че видеото отдавна е изтрито, самият Е. нямал спомен да е говорил нещата, които му се вменяват. Той не отричал директно. Причината за това били разочарованието и болката, които изпитал. Ако ищците по някакъв начин се припознали в музикалното заглавие на песента на Р. М. – „........................“, то била налице хипотезата на „гузен негонен бяга“, за което ответникът нямал вина. По отношение на понятието „ц.“, ответникът нямал представа към коя етническа общност принадлежат ищците и не го интересувало. По отношение на критиките за интимни отношения между д. и в. м., ответникът в нито един момент не бил заявил неистина. Счита, че неоснователно се твърди, че състоянието на ищците се влошило дотолкова, че станали напрегнати, сприхави, затворени в себе си. Те ежедневно качвали видеа в профилите си, снимки от пътувания в чужбина, публикували цитати от Библията. От момента на подаване на исковата молба – 14.10.2024г. до момента били предавали на живо в продължение на часове. Фактът, че била налице сериозна гледаемост показвал, че те всъщност са в прекрасна ментална, психологическа и социална кондиция. Във видео от 20.09.2024г. ищците говорили и за делото. Сами признавали, че реалните вреди, които били претърпели, са че не могат да постигнат желаната от тях месианска гордост – не ги приемали за морални авторитети. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. И., А-Р, П. и И.

След дадена на ответната страна възможност за изразяване на становище, по делото бе заявено от страна на пълномощника на страната, че не се оспорва, че ответникът фигурира на представената от ищците флаш памет, както и че същият не оспорва изявленията, посочени в исковата молба. Поради това съдът отмени определението си от открито съдебно заседание за допускане на СТЕ, основните задачи към която бяха да се изясни визуализира ли се фигурата на ответника на представената от ищците флаш памет, респ. чува ли се неговият глас при употреба на съответните думи и изрази.

Поради това съдът приема, че ответникът е употребил цитираните в исковата молба думи и изрази на дати 24.08.2024г. и 25.08.2024г.

Съдебната практика приема, че вреда, по смисъла на чл.45 ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване за вреди следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието (която се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД ), причинените от конкретното 3 действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Законът изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.

По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, предвидено в чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ, като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията - чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление).

Гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията.

Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Клеветата представлява съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение и оценъчните съждения, които са извън този обсег.

От гледна точка на изложеното съдът приема, че част от употребените от ответника думи и изрази и описаните действия не представляват противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД. Такива са съобщаването от негова страна на датата и мястото на конференцията, организирана от ищците, адреса на залата на конференцията, името на служението, показването на плакати със снимки на ищците и др., които представляват съобщаване на факти от обективната действителност. Не представляват противоправно деяние и изявленията „..............“, „................“, „..............“ и др., тъй като изразяват гледна точка на автора. Част от изказванията на ответника пък са твърде общи, не съдържат накърняващи честта или достойнството конкретни твърдения – така например „...............“.

Друга част от употребените думи и изрази според настоящия състав представляват противоправни деяния, извършени с цел да се накърни честта и достойнството на ищците.

Такива са например употребените спрямо ищеца „.........“ и др., както и употребените спрямо ищцата „.............“ и др. Същите са неприлични, вулгарни, цинични и съдържат унизителни, позорни разсъждения за качествата на ищците, поради което съставляват обида.