Решение № 288 от 24.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. С., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500460 по описа за 2023 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.435ал.2 т.7 от ГПК.

С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Н. Н. В., ЕГН**********, с адрес град С., ул. Х.С. № 43, община С., област С., депозирана чрез пълномощника адв.

М.О., срещу Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар по протокол №745 от 18.09.2023година, постановено по изпълнително дело №322/2023 година по описа на ЧСИ Соня Димитрова, рег.№917 КЧСИ, с което е отказала да намали да намали адвокатското възнаграждение, поискано за събиране по изпълнителното дело в размер на 480.00 лева с вкл. ДДС, поискано с молба за образуване с вх. № 7951/28.08.2023г. в полза на взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с ЕИК 200604885 по изпълнителното дело. Направено е искане окръжният съд да отмени обжалваното постановление и да постанови свой съдебен акт, с който да остави без уважение искането на взискателя по изп. дело № 322/2023година „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД да бъдат приети за събиране в изпълнителното производство разноски за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 480 .00 лева с вкл. ДДС, а при условията на евентуалност да намали размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, поради неговата прекомерност. Развива оплакване,че предмет на изпълнение по изпълнителното дело е парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист № 166/20.06.2023г. по ч.гр.д. №244/2023г. по описа на PC С. за сума 125.00 лева по договор за потребителски кредит *** от 22.08.2022г., една вноска осма с падеж 28.02.2023г., 18.00 лева договорна възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 25.00 лева разноски за 1 заплатена държавна такса и 480.00 лева с ДДС - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно в същия ден и при същия частен съдебен изпълнител с молби с вх. № 7949/28.08.2023г. и вх. № 7951/28.08.2023г. взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с ЕИК 200604885 е образувал срещу същия длъжник - Н. Н. В. изпълнителни дела с номера съответно 321/2023г. и № 323/2023г., по които се събират вземания, произтичащи от същия договор за потребителски кредит, но отнасящи се до други две погасителни вноски. По всяко едно от трите изпълнителни дела са претендирани и приети за събиране разноски - заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 480.00 лв. с ДДС. С образуването на изпълнителните дела взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД продължава практиката си недобросъвестно да упражнява предоставените му процесуални права в нарушение на чл.З ГПК. Според жалбоподателя този подход за претендиране на разноски за адвокатски хонорар, по всяко едно от делата с предмет вземания за отделните вноски, произтичащи от един и същ договор, което е масова практика на заявителя, нарушава чл. 3 ГПК. Счита също така, че процедирайки по този начин се стига до там, че но един договор за кредит с 12 погасителни вноски, както е в настоящия случай), в един и същи ден, при един и същи ЧСИ, с поредни молби за образуване, се образуват 3 изпълнителни производства, по всяко от които се присъждат разноски за адвокатски хонорар, при идентичност на страните и еднаквост при прилагане на способите за изпълнение по всяко от делата. По всяко от изпълнителните дела, се приемат за събиране разноски в размер на 480.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което води до неоснователно обременяване на задълженията на длъжника и е типичен пример за злоупотреба с право от страна на взискателя. Правно неоправдани са действията на кредитора по облигационното вземане от гледна точка на добросъвестността (чл.З ГПК), тьй като пред него стои правната възможност в рамките на едно и също производство да събере вземанията си, за които вече разполага с изпълнителен лист. По този начин по-силната страна в облигационните отношения, посредством законово установени средства цели постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване както и калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките първо на заповедните, а впоследствие явно и в изпълнителните производства. Според жалбоподателя случая е осъществена злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на морала в правото, респ. на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при упражняване на законово установени права. Такава недобросъвестност не може да бъде толерирана и следва да бъде преустановена. С оглед изложеното счита, че направените по настоящото дело разноски не са били необходими, предвид обстоятелството, че това дело е можело да не бъде водено, а всички вземания да се поискат в рамките на едно изпълнително производство, в който случай разноските биха били в същия размер. Налице е злоупотреба с процесуални права, която води до несправедливо облагодетелстване на едната страна (заявител по заповедното производство) за сметка на другата (длъжник по заповедното производство), представляваща явно погазване на принципа на добросъвестност (чл. 3 от ГПК), който задължава страните по гражданските дела да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Този, който нарушава общите принципи на гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК, не може да извлича ползи за себе си от разпоредбите на чл. 78 ал. 1 от ГПК. Моли окръжният съд да отмени атакуваното постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар по протокол № 745/18.09.2023г., постановено по изпълнително дело № 322/2023година по описа на ЧСИ Соня Димитрова, per. № 917 КЧСИ, като отхвърли искането на взискателя „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с ЕИК 200604885 да му бъдат присъдени направени по изпълнителното дело разноски в размер на 480. 00 лева. При условията на евентуалност моли да намали разноските поради тяхната прекомерност, тъй като съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за 2 процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. При дължими парични задължения в размер на 648.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7 ал.2 от Наредбата е в размер на 200.00 лева, а ЧСИ е приел за събиране хонорар в размер на 480.00 лева, който надвишава значително минималния такъв и е несъответен на извършените действия от процесуалния представител на взискателя, поради което се явява прекомерен. Отделно от това извършените процесуални действия от пълномощника на взискателите се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което не се дължи възнаграждение и по чл.10 т. 2 от Наредбата.

В депозираните в срока по чл.436ал.3пр.1 ГПК писмени възражения взискателят „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление гр, София, ж.к. Люлин 9, блок 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Д.В.Д., депозирани чрез адв. Б.В.С. се поддържа становище за недопустимост, с оглед на факта, че жалбата е депозирана след изтичане на законово установения преклузивен срок и предлага, същата да бъде оставена без разглеждане. От момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение за длъжника възниква възможността да обжалва постановлението на съдебния изпълнител (а не поканата за доброволно изпълнение), уважаващо искането на взискатели за събиране на адвокатския хонорар. Според въззиваемата страна преобразуващото право на длъжника може да бъде упражнено или чрез искане директно към съдебния изпълнител, който има правомощието да измени постановлението си за приемане на разноските и по този начин да внесе правна промяна в правоотношението между длъжника и взискателя, или директно да бъде адресирана жалба до компетентния окръжен съд, в която да се отправи искане за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител поради незаконосъобразност, които две възможности се намират в условие на алтернативност. Независимо коя от двете алтернативи ще бъде избрана, искането(жалбата следва да бъде отправено в законово определения двуседмичен преклузивсн срок (арг, от чл.

436, ал. 1 ГПК), спазването на който е условие за допустимост. Началото на този срок започва да тече от момента на първото съобщаване на длъжника за приемане събирането на адвокатския хонорар - в началото на изпълнителното производство това безспорно е моментът, в който е получена поканата за доброволно изпълнение. За упражняване на правото в срок се следи служебно. Едва тогава се преминава към разглеждане на искането по неговата основателност. Действително, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тьлк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, приема, че всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, може да бъде предмет на обжалване. Всеки акт, в който ЧСИ разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските, може да бъде атакуван пред съд от длъжника. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, изразът „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.

435 ал. 2 ГПК. Следователно срокът по чл.436 ал.1 ГПК тече от деня на съобщението , - в случая ПДИ, в която се съдържа покана към длъжника да заплати направените от взискателя разноски. Не би следвало за длъжника, с оглед неговото бездействие, да тече нов двуседмичен преклузивен срок за обжалване по смисъла на чл. 436, ал. 1 от ГПК, касателно отказа на съдебния изпълнител, с който същият се е произнесъл по несвоевременно 3 отправеното искане. Тези две процесуални действия на съдебния изпълнител са взаимосвързани, но съществуват самостоятелно. Причината за наличие на двойна проверка е, че първата по ред е пряко относима към първичното постановление за приемане събирането на адвокатското възнаграждение, докато втората по ред е относима към новото, вторично постановление, с което се отказва редуциране. Без надлежно упражняване на първото по ред искане се губи „основата” на валидното упражняване на впоследствие адресираната жалба до Окръжен съд. В този смисъл допустимостта на жалбата се преценява предвид подаване на първоначалното искане, адресирано до съдебния изпълнител, в законово установения двуседмичен срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от момента на съобщаване приемането за събиране на адвокатския хонорар. Ако в този срок длъжникът не е обжалвал постановлението по приемане на адвокатския хонорар, а впоследствие е отправил искане до съдебния изпълнител и е получил отказ за намаляване, тогава жалбата му ще е недопустима.

Позовава се на определение № 588 от 30.03. 2011г. по ч. гр.д. № 47от 2011г., г.о., 4-ти състав на Софийски апелативен съд. Жалбата се явява недопустима като просрочена и поради тази причина, без да се разглеждат аргументите по същество, същата следва да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, в случай, че съдът разгледа въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение, счита настоящата жалба за изцяло неоснователна. Адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита по изпълнителното производство, а не за отделно изпълнително действие, поради което не може да се приеме, че има прекомерност на адвокатското възнаграждение. Взискателят по образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и съдействие негов предмет е не само „образуване на изпълнително дело“, а също и представителство по изпълнителното дело. Това потвърждава, че действително в договора за правна помощ е предвидено извършването и на други процесуални действия от страна на процесуалния представител на взискателя, т.е. подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не изчерпва предмета на представения по изпълнителното дело договор за правна защита.