Решение № 12 от 12.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500912 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 187 от 25.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1074/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е признато за установено по предявените от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 410, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1. сумата от 304.84 лв., главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключена застраховка № 93001610014841 от 25.02.2016 г. за причинени имуществени вреди на л.а. „Форд Мондео“, рег. № СА 4532 РВ, вследствие на ПТП, състояло се на 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2. сумата от 92.89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2018 г. до 23.08.2022 г., върху изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка № 93001610014841 от 25.02.2016 г. за причинени имуществени вреди на л.а. „Форд Мондео“, рег. № СА 4532 РВ, вследствие на ПТП, състояло се на 10.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 31956/06.11.2022 г. по ч.гр.д. № 46027/2022 г. по описа на СРС.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от общо 578.00 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от общо 75.00 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

1

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника - Агенция „Пътна инфраструктура“, който го обжалва с доводи за необоснованост и неправилност. По конкретно излага, че Удостоверение на РУП – Ботевград от 13.02.2017 г., подадено до ищеца, е в противоречие с чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 ГПК и следва да бъде изключено от доказателствата по делото. Посоченото удостоверение не се ползва с материална доказателствена сила и по никакъв начин не установява механизма на ПТП, нито настъпилите вреди. Посочва, че по делото е безспорно, че протокол за настъпилото ПТП не е съставян, като местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя. Поддържа, че договорът за застраховка „Каско“ на процесния автомобил следва да съдържа минималните задължителни реквизити, предвидени в Кодекса за застраховането, като едни от тях са покритите застрахователни рискове, като в конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити.

Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“ АД са актуални към момента на настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Посочва още, че останалите приложени с исковата молба документи – заявление за заплащане на застрахователно обезщетение и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че последният е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с превишена скорост – нарушение на чл. 21 от ЗДвП, респ. несъобразена такава по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк. З., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и обосновано. По делото били установени елементите от фактическия състав на вземанията. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и обективна ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възраженията си, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и че са се осъществили форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му.

В случая за да уважи изцяло предявените искове първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за сумите предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за обезщетение за забава.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 ГПК, като с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Във връзка с установяването на първата предпоставка по делото е представена Застрахователна полица по застраховка „Каско“ № 93001610014841, от която е видно, че към датата на осъществяване на инцидента за увредения автомобил марка „Форд“, модел „Мондео”, с рег. № СА 4532 РВ, е действал сключен с ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, договор за застраховка „Каско на МПС“. Не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на общо 304.84 лв., видно и от представените по делото две платежни нареждания, съответно от 16.01.2018 г. всяко за сумата от 152.42 лв.

Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие.

3

Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по застраховка “Каско” настоящият състав намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.

С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на процесните щети на автомобила.

Спорен по делото е и въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза.

По конкретно към доказателствената съвкупност е приобщено Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 16.02.2017 г. във връзка с посочената по-горе полицa, подадено от Д. Н. К., в което е отразено че на 10.02.2017 г. при движение по път I -1, в района на с. Врачеш е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което била деформирана гума и повредена джанта на управлявания от него лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео”, с рег. № СА 4532 РВ.

Отделно по делото е приобщено като писмено доказателство удостоверение от РУ-Ботевград № 24600-619/13.02.2017 г., в уверение на това, че на 10.02.2017 г. на път I -1, в района на с. Врачеш, лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео”, с рег. № СА 4532 РВ е попаднал в дупка на пътното платно, в следствие на което е скъсал гума и е повредил джанта, за което Д. Н.

К. е подал сигнал на тел. 112.

По делото е разпитан като свидетел Д. Н. К., чийто показания потвърждават отразеното в заявлението до застрахователя и удостоверението от РУ – Ботевград, а именно настъпването на пътнотранспортното произшествие по описания начин. Свидетелят К. е заявил, че си спомня за процесния инцидент, като същият се е случил на разклона за с. Врачеш.

Обяснява, че е попаднал в дупка, която определя като огромна. Инцидентът се състоял рано сутринта. Настилката на пътя била суха. Движението било отбито в участъка. Нямало как да се избегне въпросната дупка, тъй като това означавало да се навлезе платното за насрещно движение. Свидетелят не помни с каква скорост точно се е движил, но твърди, че по това време е имало трафик, включително камиони и движението се осъществявало със скорост около 30 км/ч. Непосредствено след инцидента свидетелят се обадил на застрахователя, а след това и на „Пътна полиция“. От „Пътна полиция“ му обяснили, че няма да изпращат свои служители на място, а водачът в някой от 4 следващите дни трябва да отиде в управлението, за да се снабди с протокол.

От заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че щетите по лекия автомобил, изрязващи се в увреждане на предна дясна гума и предна дясна джанта, биха могли да се получат при преминаване на превозното средство през дупка с остри ръбове. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, твърдяно от свидетелите и заявено пред застрахователя за заплащане. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие е 319.54 лв.

Липсата на протокол за ПТП не е пречка за установяване на механизма на настъпилото ПТП, каквито са възраженията поддържани във въззивната жалба. От общите условия за сключване застрахователни договори се установява, че при настъпване на застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат документи, които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не обуславя това доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол.