Определение № 1101 от 17.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1101 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500512 по описа за 2025 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане №199 от 14.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 119/2025 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Н. К., ЕГН ********** от с.********, ул.

„********“ № **, общ. *******, обл. ******.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК и чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че отказ може да се постанови, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 1 потребител или е на лице обоснована вероятност за това. Обосновава тезата си с твърдението, че не представеният договор за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Същият не е задължително да бъде непременно в писмена форма, а от друга страна чрез него се извършва промяна по отношение на една от страните в облигационното правоотношение, без участието на длъжника и в този смисъл не може да се третира като договор сключен с потребител и не въздейства върху основния потребителски договор.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Г. К. за заплащане на следните суми: 329,80 лв. – главница, 63,27 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2022 г. до 16.06.2024 г. и обезщетение за забава от 53,63 лв., считано от 29.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в Районния съд, ведно с лихва от датата на подаване на заявлението в Районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски включващи юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. и държавна такса от 25 лв.

За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира горните суми и с разпореждане от 04.02.2025 г. е оставил заявлението без движение и е указал на частния жалбоподател да представи договора за цесия, с който му е прехвърлено вземането спрямо длъжника. Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

Няма спор, че между длъжника Г. К. и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „бяла карта“ с № 11022277 от 01.09.2022 г., по силата на 2 който на физическото лице е предоставен револвиращ кредит в размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит. Уговорено е в договора същият да се сключи за неопределен срок, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 43.2 %, при дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, при уговорен годишен процент на разходите в размер на 45,9 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия ако има такива. Целта в производството по чл. 410 от ГПК, е проверка, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. В случая непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл. 410 от ГПК (за разлика от това по чл. 417 от ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В този смисъл съдът намира отказа на КРС за издаване на заповед за изпълнение за частично основателен. Това е така, тъй като разглеждайки спора по същество настоящата инстанция констатира, че в представения договор за потребителски кредит „бяла карта“ разпоредбите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора противоречат на чл. 22, във връзка с чл. 11, чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Съгласно чл. 20 от договора определената неустойка при непредставяне на обезпечение накърнява добрите нрави. Неравноправни са и клаузите по чл.

21, ал. 4 и ал. 5 от договора, тъй като с тях неоправдано се възлага такса на потребителя при настъпване на предсрочна изискуемост и същата се дължи за предприети действия на служители на кредитодателя по администриране на дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Тази разпоредба противоречи на добрите нрави и е неравноправна, което представлява нарушение на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, при недействителност на потребителския договор, на кредитора подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

На длъжника е предадена сумата от 300 лв., поради което той дължи връщането й, ведно с лихвата за забава от подаване на заявлението. В 3 останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. На частния жалбоподател се дължи сумата от 50,35 лв.разноски по делото.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане №199 от 14.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 119/2025 г. по описа на КРС, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Н. К., ЕГН ********** за сумата от 300 лв.

– главница по сключен договор за кредит „бяла карта“ с № 11022277 от 01.09.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Г. Н. К., ЕГН ********** от с. *******, ул. „********“ № **, общ. *******, обл. Бургаска да заплати на “ Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Иван Недков, сумата от 300 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД договор за кредит „бяла карта“ с № 11022277 от 01.09.2022 г., както и сумата 50,35 лв. - разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.

Потвърждава разпореждането в останалата му част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Карнобатски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4