Решение № 4 от 06.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Свиленград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200883 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000320 от 06.08.2024 година на ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на А.

В.

И. с

ЕГН

********** от гр.************************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят А. В. И. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Счита,че липсвали обективните и субективни признаци на същото,а отделно от това описаната фактическа обстановка била неясна,непълна и невярна,а що се отнася до наложеното наказание,въззивникът намира същото за незаконосъобразно и несправедливо. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на пълномощника на жалбоподателя на основание чл.38 от ЗАДв., за което е представен списък на разноските.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. В. И. не се явява.От пълномощника му- адв.Д., е подадено писмено становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

АНО (въззиваемата страна) - ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно 1 призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 19.07.2024 година св. Д. Г. В. и св.Д. М. М., изпълнявали служебните си задължения , когато около 22,15часа по ПП I-8 при км.365+500, забелязали лек автомобил „Опел “, модел Зафира с рег.№ *********** ,който се движел в посока ЖП гара на гр.Свиленград.

Полицейските служители спрели процесния лек автомобил ,като при извършената проверка посредством система инсталирана в таблет, св. Д. Г. В. установил,че лекият автомобил е собственост на И. Велинов от гр.Свиленград и че за лекият автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ ,въпреки че МПС не е било спряно от движение и съответно било регистрирано на територията на Р.България.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, св. Д. Г. В., съставил против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA с № 1383154 от същата дата.

Това процесуално действие извършил и с участието на св. Д. М. М., който присъствал на проверката.

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като ползвател на МПС-то,доколкото собственика бил И. Велинов от гр.Свиленград. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписал за нарушена.

В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не е вписал възражения против констатациите изложени в него .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000320 от 06.08.2024 година,с което на А. В. И. с ЕГН ********** от гр.************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 08.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Към АНПр е приложена е и справка относно собствеността на процесното МПС.

Материалната компетентност на ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ Свиленград да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от 2 приетата по делото Заповед № 1253з-26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР – Хасково,като са приложени и Заповед №3286з-3311/13.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково и приложена утвърдена с последната заповед типова длъжностна характеристика ,а от Заповед №812-162/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по КЗ.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице , което не е собственик е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено администратгивно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.

По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която срещу него има издадени множество ЕФ и НП .

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. Г. В. и св.Д. М. М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. Г. В. и св.Д.

М. М. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР – Хасково и ГПУ Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед № 1253з26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР – Хасково, Заповед №3286з3311/13.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Хасково и приложена утвърдена 3 с последната заповед типова длъжностна характеристика ,Заповед №812162/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; справка за процесното МПС и справка за собственика му ,както и справка за нарушител/водач, се потвърждават част от фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.

84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510006845от 18.10.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. ”а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.

647, ал. 2 от КЗ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, 4 съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Задължителна застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Нормата на чл. 638, ал. 3 о т КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл, тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). В този ред на мисли са неоснователни възраженията на адвокат Д., касаещи факта, че жалбоподателя бил само водач, но не и собственик на спряното за проверка МПС.