Решение № 354 от 09.11.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

09.11.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

13.10.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

361 по описа за

2022 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от

И.И.Ю. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение №

2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка за репресия по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната му военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това счита, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Въвежда доводи, че длъжностните лица в ТП на НОИ – Кърджали неправилно не са зачели за действителен осигурителен стаж при пенсиониране и периода на репресия с продължителност 03 г. 00 м. и 17 дни, през който е бил търпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора по НОХД № **/*** г. по описа на ОС-Кърджали, както и периода на задължителното му заселване от 16.01.1988 г. до 04.08.1989 г., за което в административната преписка се съдържали неоспорими доказателства.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, както и добавка за репресия по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б.М. е постъпила молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява лично. Оспорва изцяло депозираната жалба и излага съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въвежда допълнителни доводи, че за периода на претендираната от жалбоподателя репресия, изразяваща се в принудително заселване, липсват доказателствата, визирани в чл. 40, ал. 1 от НПОС, от които да се установи нейния период. В тази връзка излага съображения за изпълнение от страна на пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали на процедурата по чл. 5, ал. 1 от НПОС за събиране на доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.03.2022 г. И.И.Ю., с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. №

2113-08-343 – л. 53/, с което е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От опис на осигурителния на И.И.Ю. /л. 48/ и Удостоверение № ***/*** г./л. 24/, издадено от Държавен военноисторически архив – ***, се установява, че за периода от 13.09.1973 г. до 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

Видно от

Удостоверение № **/*** г. /л. 43/, издадено от ***, И. И. Ю./И. И. Ю. е бил осъден *** постановена по НОХД № **/*** г. по описа на Окръжен съд – ***, на *** за извършено престъпление по чл. 108 и чл. 109, ал. 2 от НК. В изпълнение на същата И. Ю. е постъпил в *** на *** г., със зачитане на предварителен арест от *** г., като е бил освободен от същия на *** г.

С Решение № **/*** г. на Върховния съд на НР България/л. 42 и л. 45 от делото/ е изменена по реда на надзора влязлата в сила Присъда № **/*** г., постановена по НОХД № **/*** г. на Окръжен съд – ***, в частта, с която е постановено И. И. Ю. да изтърпи наказанието ***, като е определено друго място за изтърпяване на наказанието - ***, ***.

С Разпореждане №

213-08-343#9/08.07.2022 г./л. 17/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на И.И.Ю., както следва: 03 г. 00 м. 17 дни –

I категория; 07 г. 09 м. 18 дни – II категория; 03 г. 02 м. 15 дни – III категория. Приет е за действителен осигурителен стаж от 08 г. 10 м. 14 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.

68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодите на наборна военна служба и престой в затвора с обща продължителност от 05 г. 02 м. и 06 дни се зачитат за осигурителен стаж, но същите не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя И.И.Ю., както и е отказано да бъде отпусната добавка чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-359/12.08.2022 г./л. 9 – л. 10/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на И.И.Ю. против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 10 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия на И.И.Ю. е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на §

9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периода от 13.09.1973 до 01.11.1975 г., през който жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачитат за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.

1, т. 12 от ДР на КСО.

По същите съображения, времето, през което спрямо И.И.Ю. е била осъществена незаконна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание *** за периода 29.12.1984 г. – 16.01.1988 г., съгласно удостоверение № **/*** г. на ***, не следвало да бъде зачетено за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид това е прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на И.И.Ю. следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 14 г. 00 м. и 02 дни, се извади времето на наборна военна служба от 2 г. 1 м. и 19 дни и претърпяната репресия от 3 г. 00 м. и 17 дни, при което се получавал действителен стаж от 8 г. 10 м. и 14 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. В конкретния случай процесното решение е издадено от надлежно оправомощено от директор на ТП на НОИ лице, действащо за директор на ТП на НОИ, като на датата на издаване на решението, титулярът е бил в отпуск поради нетрудоспособност. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-343#9/08.07.2022 г., се явява незаконосъобразен като издаден в нарушение на изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.

2, т. 3 и т. 4 от АПК, по следните съображения: