Определение № 14 от 12.01.2022, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Силистра, 12.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20213400500458 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ с ЕИК 20252734, против Разпореждане № 586 от 11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 566/2021г. на РС Тутракан, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против АХМ. ИСМ. ЮС., ЕГН **********, за сумите: 522.55 лева главница, договорна лихва 98.29 лева (23.01.2020-07.01.2021) , законна лихва в размер на 36.38лв. за периода – 08.01.2021г. – 22.10.2021г. , чиято дължимост спрямо заявителя произтича от два договора: договор за паричен заем № 5578230 от 09.01.2020г., сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, и договор за цесия от 01.03.2021, сключен между заявителя цесионер и цедента „Вива кредит“ ООД.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното разпореждане намира, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, в която връзка моли възивния съд да го отмени, и да разпореди издаване на заповед за изпълнение в полза на дружеството за претендираните срещу длъжника суми.

Мотивът на заповедния съд да отхвърли заявлението е констатирано противоречие със закона, което според чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е основание за отказ.

По конкретно в мотивите, към атакуваното разпореждане е обективирана констатацията, че е налице несъответствие между претендирания непогасен остатък от главницата в размерна 522.55лв., договорна лихва от 98.29лв. или общо 620.84лв. и посоченото в обстоятелствената част на заявлението твърдение, че общата сума за издължаване, главница и договорна лихва е в размер на 733.72лв., като се признава извършо плащане в размер на 227.12лв., от което следвало, че общият дължим остатък е не повече от 506.60лв.

Жалбоподателят не споделя аргументите на първоинстанционния съд, но изложените в подкрепа на жалбата мотиви не кореспондират с тях. Излага доводи коментирайки случаите, в които е отказано издаване на заповед за изпълнение поради наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител, приемайки, че щом такава не е налице то неправилно заповедния съд отказал да уважи искането му. Твърди се, че заповедния съд е надхвърлил правомощията си и прегражда развитието на текущото производство. В мотивите, към жалбата е посочено, че заповедния съдия опитвайки се да докаже неравноправност – респективно нищожност на процесните вземания не се е 1 съобразил и не е спазил основни начала в гражданския процес.

Въззивният съдебен състав след, като се запозна с жалбата и материалите по делото счита същата за допустима, но неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

Действително от данните за правоотношението между кредитора и длъжника обективирани в подаденото заявление може да се установи, че е налице несъответствието констатирано от заповедния съдия между реалният общ размер на задължението след приспадане на частичното погашение от 227.12лв. което пресметнато е 506.60лв, и претендирания такъв общо в размер на 657.22лв. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие в данните изложени от самия кредитор в заявлението инициирало заповедното производство. Строго формалният и едностранен характер на производството обуславя изискването данните в заявлението очертаващи, вида, размера и основанията за претендираното вземане да са пределно точни, ясни и конкретни за да могат съда, а в последствие и длъжника без да е необходимо от извършване на някакви други действия, а само запознавайки се със заявлението и приложенията му да си съставят точна и ясна представа за претенциите. В настоящият случай констатираното и обсъдено по горе несъответствие представлява пречка за постигане на посочените цели, което и според въззивния съдебен състав може да се приеме, като противоречие със закона, което пък обуславя отхвърляне на заявлението.

По изложените съображения ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 586 от 11.11.2021г. по ч.гр.д.№ 566/2021г. на РС - Тутракан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2