Определение № 220 от 14.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000296 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .

С определение № 252 от 23.02.2024 година, постановено по т. дело № 615/2023 година по описа на Окръжен съд –Пловдив, е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от „Б.О.**“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „Х.Д.“ №**, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ за несъществуване на вземането на ответника „ Б.С.“ ЕООД, ЕИК **********, от ответника „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК ***********, в размер на 11 100 лв., представляващо деловодни разноски, присъдени с определение № 50390/02.06.2023 г. по т.д. № 1582/2022 г. на ВКС, решение № 160 от 16.03.2022 г. по т.д.№ 152/2022 г. на Апелативен съд София и решение № 261373/05.10.2021 г. по т.д.№ 954/2018 г. на СГС, което вземане е включено в списък на приети вземания с определение № 260547/06.10.2023 г. в производството по несъстоятелност на „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/ по т.д.№ 595/2017 г. на ПОС, като е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

1

Осъден е „Б.О.**“ ЕООД да заплати държавна такса в размер на 440 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „Б.О.**“ ЕООД, ЕИК *********, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 691 от ТЗ, приемайки, че вземането не може да се оспорва. Според частния жалбоподател тази разпоредба намирала приложение само тогава, когато синдикът е участвал в производството по делото в самостоятелно качество. В случая участието на синдика в производството по т. дело № 954/2018 година на СГС, било в качеството му на законен представител на длъжника „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, а не като самостоятелна страна. По тези съображения се иска отмяна на прекратителното определение.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „Б.С.“ ЕООД, ЕИК **********, с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение. В отговора е посочено, че процесното вземане е установено с влезли в сила съдебни актове, постановени след откриване на производството по несъстоятелност, в производства, в които е взел участие синдикът и които са задължителни в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Поради това вземането не можело да се оспорва с иск по чл. 694 от ТЗ заради забраната на чл. 691 от ТЗ. Оспорено е твърдението, че тази забрана е приложима само в хипотезата, в която синдикът е участвал по делото в собствено качество.

Останалите страни – синдикът С. Б. и

„С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, не са подали отговори на частната жалба.

Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по делото, попадащо в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при подаването е спазен едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

2

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по т. дело № 615/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ, предявен от „Б.О.**“ ЕООД в качеството му на кредитор, срещу „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, и „Б.С.“ ЕООД. Искането е да се приеме за установено несъществуването на вземането на „Б.С.“ ЕООД в размер на 11 100 лв., включено в списъка на приетите вземания с определение №

260547/06.10.2023 г. по т.д.№ 595/2017 г. на ПОС – производството по несъстоятелност на „С.д.**“ АД.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесното вземане е за деловодни разноски, присъдени на „Б.С.“ ЕООД с определение № 50390/02.06.2023 г. по т.д.№ 1582/2022 г. на ВКС, решение № 160 от 16.03.2022 г. по т.д.№ 152/2022 г. на Апелативен съд София и решение № 261373/05.10.2021 г. по т.д.№ 954/2018 г. на СГС. Тези съдебни актове са постановени след откриване на производството по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на „С.д.**“ АД с решение от 30.06.2017 година по в.т. дело № 246/2017 година на ПАС, обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата. В производствата по посочените дела е участвал синдикът на дружеството С. Б. в качеството на представляващ ищеца „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, на основание чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

При тези обстоятелства изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ е правилен.

Съгласно разпоредбата на чл.691 ТЗ не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.

В случая става дума за тази хипотеза. След като вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, с участието на синдика, влязлото в сила решение има предвиденото в чл. 637, ал. 4 от ТЗ установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността и предвид забраните на чл. 691 от ТЗ и чл.

299, ал. 1 от ГПК вземането не може да бъде оспорвано в последващ съдебен процес, респ. предявеният иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ за установяване на 3 несъществуването му е недопустим.

Цитираното в частната жалба на „Б.О.**“ ЕООД определение № 124 от 19.03.2019 година, постановено по гр. дело № 2497/2018 година на четвърто г.о. на ВКС, не налага други изводи. В него е посочено само, че съгласно разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 и чл. 691 от ТЗ синдикът следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и в самостоятелно качество, поради което следва да бъде вписан като ответник и призован. Това разрешение не противоречи на изложените по-горе мотиви, още повече, че видно от справката по делото на ВКС, в случая се касае за участие на синдика като представляващ длъжника по дело за неплатено трудово възнаграждение - трудов спор, по който длъжникът е работодател.

По тези съображения въззивният съд намира, че прекратителното определение на ОС – Пловдив следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 252 от 23.02.2024 година, постановено по т. дело № 615/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от „Б.О.**“

ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ, за установяване несъществуването на вземането на ответника „ Б.С.“ ЕООД, ЕИК

**********, от ответника „С.д.**“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК ***********, в размер на 11 100 лв., представляващо деловодни разноски, присъдени с определение № 50390/02.06.2023 г. по т.д. № 1582/2022 г. на ВКС, решение № 160 от 16.03.2022 г. по т.д.№ 152/2022 г. на Апелативен съд София и решение № 261373/05.10.2021 г. по т.д.№ 954/2018 г. на СГС, което вземане е включено в списък на приети вземания с определение № 260547/06.10.2023 г. в производството по несъстоятелност на „С.д.**“ АД /в несъстоятелност/ по т.д.№ 595/2017 г. на ПОС и е осъден „Б.О.**“ ЕООД да заплати държавна такса в размер на 440 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 4 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5