Решение № 334 от 27.06.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Ямбол, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330100685 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от К.С.К. от гр.Я. против *** -гр.Я., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „***”, прекратено на основание чл. 328 ал.1 т. 6 КТ -липса на образование и професионална квалификация за изпълнение на работата, а именно *** по специалността „***”. Уволнението е незаконосъобразно, тъй като след предходно уволнение, отменено от съда като незаконно, ищцата е възстановена на *** г. на длъжността „***”, а не „*** по *** и по ***”, за която не притежава квалификация по последния ***. Незаконосъобразно е да бъде уволнена от длъжност, на която не е възстановена. Счита, че след като нейната длъжност не фигурира в щатното разписание, е следвало да бъде уволнена на основание „съкращение в щата“.

Връчената й длъжностна характеристика е утвърдена на 05.01.2022 г., а не при промяната на щатното разписание към 15.09.2021 г. Не е посочена дата на влизането й в сила. Посоченото в мотивите основание-намаляване на *** не съответства на посоченото правно основание за уволнението, а на друго-„намаляване обема на работа“ или „съкращение в щата“. Невярно е твърдението, че не могат да се правят промени след началото на *** година, касаещи индивидуалните *** норми и разпределението на *** като хорариум на ***. Ищцата е възстановена на длъжност, на чиито изисквания не отговаря, което обосновава незаконност на уволнението по смисъла на ТР от 21.02.2021 г. по т.д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Единствената цел на работодателя е да прекрати трудовия договор с ищцата, което е злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ. Въвеждането на нови изисквания за образование не е с оглед интереса и нуждите на работата, нито са налице нормативни изисквания за това.

Целта е била да се заобиколят изискванията за подбор и предварителната закрила по чл.333 от КТ, на която ищцата има право като член на синдикално ръководство на отраслов 1 принцип и страдаща от *** по Наредба***. Счита, че в щатното разписание има длъжност за един *** по *** и *** и 0,5 щ.бройки за *** по ***, поради което часовете по *** са достатъчни за двама ***, единият от които може да ги допълва с часове по ***. Ищцата е останала без работа поради предходното уволнение за период от 5 месеца и 22 дни–от 01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. –до възстановяването й на работа, за който претендира обезщетение в размер на 10200 лв.- по 1701 лв. на месец. Затова иска на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде отменена заповедта за уволнение, да бъде възстановена на работа и да й се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 10200 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. -5 месеца и 22 дни.

Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

В с.з. исковете се поддържат. Предприето е намаление на иска за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 9865,80 лв.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като неоснователни.

Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение за посочената в исковата молба длъжност, както и издаването на заповед за уволнение. Възраженията си основава на фактите, че е налице основанието за уволнението, което е извършено за същата длъжност, на която ищцата е била възстановена. Промяната в изискванията за *** за заеманата длъжност е извършена след сключване на трудовия договор с ищцата. Тези изисквания са нормативно зададени. Въвеждането им е обусловено от нуждите и обема на работата и намаляването на броя на ***. Не е налице посочената от ищцата причина за уволнението, а работодателят е упражнил добросъвестно правото си да прекрати трудовото правоотношение. Правото му да въведе с длъжностната характеристика изисквания за *** към длъжността „*** по *** и по ***” е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва се иска за обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението. Направено е възражение за прихващане с платеното на ищцата обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1701 лв., което е дължимо при законно уволнение и основанието за чието получаване е отпаднало с признаването на предходното уволнение за незаконно и неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността “***”. В ЛТП е приложен Трудов договор № *** г., с който ищцата е приела да изпълнява длъжността „***“, с шифър по класификатора на длъжностите ***, на пълно работно време – 8 часа, за неопределен срок и срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Страните са сключвали няколко допълнителни споразумения, последното от 10.03.2021 г., все за длъжността „***“, в ***.

Не е спорно, че със Заповед № *** г. е било прекратено трудовото правоотношение на ищцата с *** гр.Я., считано от 01.07.2021 г. С Решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на ***РС, влязло в сила на ***г., уволнението е обявено за незаконно и отменено, като ищцата е възстановена на длъжността „***“. Връчено е съобщение за явяване на работа на 2 служителката на *** г. Със заповедта за уволнение е било наредено изплащането на обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 1701 лв. По делото не се спори, че е изплатено.

Видно от Заявление вх.№*** г., находящо се в ЛТД, ищцата е заявила желание да заеме предишната си работа. Със заповед от същата дата на *** е наредено възстановяването й на длъжност “***”. В Уведомително писмо от *** г. работодателят е съобщил на лицето, че заеманата от него длъжност „***“ е закрита и са предложени работните места, които може да заеме -„*** по *** -0,5 щатна бройка за срочен трудов договор до 30.06.2022 г. или длъжността „*** по *** и по *** – ***“-безсрочен трудов договор. Посочено е, при избор на втората длъжност, че следва да представи в определен срок –до 30.12.2021 г. документ, удостоверяващ правоспособност по ***. Не е спорно, че ищцата не е приела предложенията, което е видно и от Писмо-отговор от *** г. (по изложени в него съображения). На 06.01.2022 г. й е връчено Уведомително писмо, че в длъжностното щатно разписание към 15.09.2021 г. за *** 2021/2022 г. е утвърдена длъжността „*** по *** и по *** – ***“, като й е предоставена длъжностна характеристика за същата длъжност и е поискано да представи документ, удостоверяващ съответната правоспособност. В самата характеристика е посочено, че е утвърдена със заповед от *** г., както и че сред основните цели на длъжността е да организира и провежда ***. Отговорът на ищцата от *** г. е бил, че документът не кореспондира с дл.характеристика по специалността й на заеманата от нея длъжност.

С процесната Заповед № *** г. е прекратен Трудов договор № *** г. за длъжността „***“, считано от *** г. Връчването й е станало на *** г., удостоверено от двама свидетели.

Като основание за уволнението е вписано, че лицето не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочен е чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. Посочено е, че броят на ***непрекъснато намалява, като през новата *** са с 1 помалко. Изложено е, че в утвърдения Списък-Образец №1 е формиран норматив за *** по *** и по *** – ***, а със заповед № ***г. е утвърдено щатно разписание на длъжностите и поименно щатно разписание към 15.09.2021 г., в което липсва длъжността „***“, като са сформирани длъжности за *** съгласно изискванията на Наредба № *** от *** г. за статута и професионалното развитие на ***- с възможност да съчетават две и повече ***. Описани са отправеното предложение от ***до ищцата и нейният отговор, както и даденият срок за запознаване с изискванията на връчената й длъжностната характеристика за длъжността „*** по *** и по *** – ***“, на които е заявила, че не отговаря, тъй като няма правоспособност по ***.

По делото са представени поименните щатни разписания към 01.07.2021 г. и от 15.09.2021 г. на ***, в които не фигурира ищцата. В Заповед № *** г., с която е утвърдено длъжностното щатно разписание и поименно щатно разписание в сила от 15.09.2021 г., са отразени 5 щатни бройки за длъжността „***“, между които една бройка за „*** по *** и по *** – ***“, заета от М.П.. Другите ***и са: Ж.М. – *** по ***; В.С. – *** по *** и Н.К. – *** по ***. Разкрити са и незаети една щатна бройка – *** по ***-0,5 щатни бройки и една 3 щатна бройка – *** по *** -0,5 щатни бройки. В приключилото гр.д.№ *** г. на ***РС са представени допълнителни споразумения от 01.07.2021 г. с изброените 4 *** относно новите им длъжности.

Вещото лице С.Д. дава заключение, че през *** 2021/2022 г. *** по *** в *** са общо 870 и не са достатъчни за два норматива (минимална норма *** по Наредба №*** г.), тъй като един норматив е 648 часа. В с.з. страните заявяват, че има допълнителни часове по ***106, които не са включени в изчисленията на в.л. за общ брой от 870 часа. Това са *** (*** по ***), провеждани от *** по норматив за него от 72 часа. Вещото лице счита, че тези часове са включени в 870 часа.

Безспорно е, че ищцата има завършено *** образование, ***– ***, специалност – „***“, професионална квалификация – Специалист по *** и по *** по *** и по ***, за което в ЛТД са приложени копия от издадените дипломи (представени и по гр.д.№ *** г. на ***РС).

Не се спори, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълно отработен месец, е за март 2021 г., за което е представен платежния фиш за м. 03.2021 г., когато са отработени всички 22 работни дни. През следващите месеци до предходното уволнение ищцата е била в отпуск по болест според болничните листове в ЛТД. Според вещото лице, изслушано в с.з., ако се вземе за база възнаграждението за март като последно получено за пълно отработен месец, при изчисляване на обезщетението следва да се вземат предвид основната заплата, допълнителното възнаграждение за прослужено време и допълнително ПКС, които са в размер на общо 1701 лв. В този случай обезщетението по чл.

225 КТ за периода 01.07.2021 г. – 23.12.2021 г. е в размер на 9 865.80 лв. бруто.

Видно от Служебна бележка изх. № *** г. на ***, ищцата е регистрирана като безработна от *** г. до *** г. В издадената от НАП Справка актуално състояние на всички трудови договори на ищцата от 17.03.2022 г. в периода след предходното уволнение не фигура друг трудов договор освен сключения с ответника.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Искът по чл.344 ал.1 т.1 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е основателен. Законността на уволнението, т.е. наличието на основанието за него, подлежи на доказване от работодателя, на основание чл. 154 ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.328 ал.1 т.6 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Липсата на образование е обективен факт. В случая не е спорно, че ищцата не притежава това образование, което работодателят изисква за длъжността „*** по *** и по *** – ***“, за която й е връчил през 01.2022 г. длъжностна характеристика. (При въведени в закона изисквания за образование, ирелевантно е дали на лицето е връчена длъжностна 4 характеристика, в която тези изисквания са възпроизведени).

В случая обаче ищцата е сключила трудов договор за длъжността „***“, която фигурира и в допълнителните споразумения. Не е приела да изпълнява длъжността „*** по *** и по *** – ***“, като след възстановяването й на работа със съдебното решение изрично е отговорила, че няма нужното образование по ***, за да я приеме. При уредената в КТ (чл.

118) забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, работодателят не би могъл да промени длъжността на служителя, без писмено съгласие от негова страна (чл.119 от КТ). Именно по този ред –със сключването на допълнителни споразумения- останалите ***и са приели да изпълняват длъжностите с ново наименование. Поради това не може да се приеме, че работодателят е въвел нови изисквания за образование към изпълняваната от ищцата длъжност.