Решение № 12 от 26.01.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Сандански, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Галина Ас. Герганова в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20211250200358 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АЛ. АЛ. ЯК., с постоянен адрес в село ****, община ***, улица „***“ №**, ет.**, ап.**, ЕГН**********, против Наказателно постановление /НП/ № НППБЗН-БЛО-1 от 26.05.2021г., с което на жалбоподателя, в качеството му на управител на „****“ ЕООД за нарушение по чл.140, т.1 от ЗМВР на основание чл.53 от ЗАНН и чл.42, ал.2 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.260, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400.00/четиристотин/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка и се отрича извършването на нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен представител. Дава обяснения относно обстоятелства, които не са относими към предмета обжалваното НП.

Прави доказателствени искания – лично и чрез представителя си. В хода на делото по същество представителят на жалбоподателя иск от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, претендира допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед квалифицирана на описаното в НП нарушение като такова на чл.140, т.1 от ЗМВР, докато описанието на самото нарушение съответства на т.2 от 1 същия член. Претендира се и неправилно приложение на санкционната норма на чл.260, ал.1 от ЗМВР.

Директорът на РДПБЗН Благоевград, редовно призован се явява лично, като заявява, че оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП. Участва в съдебното следствие. В хода на съдебните прения пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП. Посочва, че в хода на производството безспорно се е установило извършването на нарушение от жалбоподателя.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 НП е връчено на 25.06.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 02.07.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

По повод извършена проверка за изграждане на преместваем обект „*****“ в имот идентификатор ****, местност „***“ в землището на град ***, от Директор на РДПБЗН Благоевград била издадена на 17.11.2020г. Заповед №1985з-1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР. С цитираната заповед бил спрян строежът на преместваем обект „****“ в имот с идентификатор 144.92.5.134, местност „***“ в землището на град ***, Главен път Е 79 считано от 20.11.2020г., с поставяне на лепенка с печат на преместваемия обект. Обектът, предмет на заповедта се изграждал от „***“ ЕООД, с управител жалбоподателят Я.. На 19.11.2020г. от свидетелите О. и Ц. бил изготвен протокол №198500-1266 за привеждане в изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР. Протоколът бил изготвен в присъствието на Я., който го подписал и на когото бил връчен препис от Заповед №1985з1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР. На 31.12.2020г. от Директор РДПБЗН Благоевград е издадено НП №НП-ПБЗН-БОО-2 с което на Я., в качеството му на управител на „Санитрон“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, за това, че при извършена на 18.12.2020г. в имот с идентификатор 144.92.5.134, местност „****“ в землището на град ****проверка е установено, че Я. е нарушил Заповед №1985з-1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР, като е продължил изграждането на обекта, чийто строеж е бил спрян със заповедта. Така издаденото НП не е било обжалвано и е влязло в сила. На 20.04.2021г. била извършена съвместна проверка на обекта, стопанисван от „***“ ЕООД с управител жалбоподателя Я. от служители на НАП и РСПБЗН Благоевград. При извършената проверка на място на преместваем обект „****“ в имот с идентификатор 144.92.5.134, местност „****“ в землището на град ****, Главен път Е 79 свидетеля О. констатирал, че обектът е изграден и въведен в експлоатация в нарушение на издадената Заповед №1985з-1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР. Предвид установеното на 26.04.2021г. от О. бил съставен АУАН №ПБЗН2 БОО-7-1 в присъствието на свидетелите Е. и Я. и на жалбоподателя Я.. Н АУАН била описана извършената на 20.04.2021г. проверка и установеното при нея – изграждането и въвеждане в експлоатация на обект – бензиностанция – въпреки издадена Заповед на основания чл.255 от ЗМВР за спиране на изграждането и. В АУАН като нарушител е посочен Я., в качеството му на управител на „****“ ЕООД и като лице, запознато изрично срещу подпис с издадената заповед за налагане на ПАМ. Я. подписал АУАН, като в графата за възражения посочил, че има такива и ще ги представи в тридневен срок. Въпреки собственоръчно записаното, възражения по АУАН не били представени. Въз основа на съставения АУАН, издадената Заповед за налагане на ПАМ и констативния протокол за привеждане на същата в изпълнение

Директорът на РДПБЗН Благоевград издал обжалваното НП.

В НП е описано извършването на проверка на 20.04.2021г. в град ****, на улица „***“ №***, главен път Е 79, в поземлен имот с идентификатор 144.92.5.134, местността „***“, при която е установено, че Я., в качеството си на управител на „***“ ЕООД е нарушил Заповед №1985з-1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР на Директора на РДПБЗН Благоевград относно спиране изграждането на бензиностанция. Посочено е, че Я. е запознат с издадената заповед, както и че същият срещу подпис е запознат с привеждането на заповедта в изпълнение на 19.11.2020г.

Констатирано е, че към момента на проверката – 20.04.2021г. обектът е в експлоатация в нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност. АНО е квалифицирал нарушението като такова на чл.140, т.1 от ЗМВР, като е посочил, че същото е за втори път, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.24, ал.2 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и на основание чл.260, ал.1 от ЗМВР наложил на Я. административно наказание гоба в размер на 400 лева.

Междувременно, след издаване на заповедта, в която изрично било посочено, че обжалването не спира изпълнението – същата била обжалвана, както било поискано и спирането на незабавното и изпълнение. Към момента на извършване на проверките по изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и към момента на приключване на съдебното следствие заповедта не е отменена и не е спряно незабавното и изпълнение.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Събраните писмени доказателства са подкрепени от гласните такива, като тяхното съдържание не се оспорва от жалбоподателя и неговият представител. Безспорно е, че управляваното от жалбоподателя Я. дружество „****“ ЕООД е изградило преместваем обект „****“ в имот идентификатор 144.92.5.134, местност „***“ в землището на град ***. Безспорно се установява, че в хода на изграждането на обекта - на 15.10.2020г. била извършена проверка от орган на РСПБЗН Сандански, която констатирала множество нарушения на правилата за пожарна безопасност , като въз основа на съставеният при проверката Констативен протокол директорът на РДПБЗН Благоевград издал Заповед №1985з-1072 за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР – спиране изграждането на обекта. Безспорно се установява, че Я. – в качеството си на 3 управител на „****“ ЕООД е бил запознат както с издадената заповед, така и с привеждането на същата в изпълнение. Обстоятелството, че издадената заповед е обжалвана и е спирането на незабавното и изпълнение е индиция както за това, че Я. е бил наясно с наложената със Заповедта забрана, така и с правата си да атакува същата по предвидения от закона ред пред съответните органи. Установи се по делото, че към момента на издаване на заповедта обектът не е бил довършен и действията по изграждането му са продължавали, както и че след издаването на заповедта Я. – в качеството си на управител на „****“ ЕООД, юридическо лице което е собственик на обекта и е организирал неговото изграждане – е продължил действията по изграждане на обекта и дори е въвел същият в експлоатация.

Неспазването на издадената Заповед за ПАМ се установява безспорно както от показанията на свидетелите, така и от писмените доказателства – изготвените АУАН и констативни протоколи. В случая изцяло неотносимо е възражението на защитата за обжалването на издадената заповед и искането за спиране на незабавното изпълнение. Безспорно е, че от датата на издаване на заповедта до постановяването на съдебен акт с който се отменя, същата е в действие и предвид незабавното изпълнение на същата – при липсата на съдебен акт с който същото е спряно – за адресат – „****“ЕООД и неговият управител е била задължението за спазването и. Извършвайки забранени действия по продължаване изграждането на обекта и въвеждането му в експлоатация Я. – в качеството си на управител на „****“ ЕООД е нарушил заповедта за налагане на ПАМ по чл.255 от ЗМВР.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това лица, видно от разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-882/25.11.2014 г.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Действително, възражението на жалбоподателя за неправилно посочени като 4 нарушени материалноправни норми е основателно. Нормата на чл.140, т.1 от ЗМВР предвижда държавните органи, юридическите лица и гражданите да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението, докато нормата на т.2 на чл.140 въвежда задължение за същите адресати да изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Неотносимо в случая обаче е възражението, че в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.140, т.2 от ЗМВР.