Решение № 20459 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20459 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110100712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу С. В.

С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 4242.83 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41469/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия е 3 617,28 лева (три хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 583,11 лева (петстотин осемдесет и три лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г., 34,31 лева (тридесет и четири лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,13 лева (осем лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. С. г. 17, вх.А, ет.4, ап.10, аб.№330616. Претендира разноски.

1

Ответникът С. С. оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като посочва, че преди двадесет години е било спряно топлоподаването в имота и са поставени пломби от представител на ищеца. При възражение за давност. Оспорва до имота да е извършвана услугата дялово разпределение. Оспорва исковете поради това, че размерът на претeнциите е определен по отменена методика и наредба за топлоснабдяването. Твърди наличие на неравноправни клаузи.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 198, том III, дело № 583/90 г. се установява, че В. С. В. и И. П. С.а прехвърлят на сина си С. С. процесния имот, срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота им. От приетото удостоверение за наследници от 08.03.2001 г. на СО, район „Л.“ се установява, че В. С. В. е починал на 5.03.2001 г. и е оставил за наследници И. П. С.а – съпруга, както и своите преки низходящи /син/ С. В. С. и дъщери - А. В.а Б. и М. В.а С.а. От приетото удостоверение за наследници от 14.03.2022 г. на СО, район „Л.“ се установява, че И. П. С.а е починала на 23.02.2022 г., като е оставила за свой законен наследник С. В. С., респ. вещният ползвател и бил жив през част от процесния период на доставка на топлинна 2 енергия. От приетата по делото Молба – декларация от С. В. С. от 07.11.2001 г. се установява, че същият е поискал ищецът да открие партида на негово име на процесния имот, като изрично е посочил, че домакинството му се състои от 2 член, а предишният потребител на имота е бил В. С. В.. Заявлението-декларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия /чл.3, ал.2 от общите условия/, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т. С.” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.149 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.

153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.

29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното 3 правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Тоест, страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, като „потребител на топлинна енергия“ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите условия на ищеца, приложими към процесния период. При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т.е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на учредено вещно право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В случая по делото е представено заявление – декларация от С. В. С. от 07.11.2001 г. /л. 24 от делото/, с която същият е поискал ищецът да открие партида на негово име на процесния имот, като изрично е посочил, че домакинството му се състои от 2 члена и топлата вода ще заплаща на брой ползватели, а предишният потребител на имота е бил В. С. В.. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на С. В. С. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. На негово име е и откритата партида за процесния имот при ищеца. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и потребител, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Въпреки, че от представения нотариален акт за собственост се установява, че Иринка Пенева С.а е била вещен ползвател на имота през процесния период на доставка, представеното по делото заявление – декларация от С. В. С. е основание да се приеме, че голата собственост се е трансформирала в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване на процесния недвижим имот. Следователно, по делото е доказана първата материална предпоставка, че е налице валидно облигационно отношение, 4 по което пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената топлинна енергия е именно ответникът С. В..