Решение № 5926 от 01.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5926 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100512207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 10958/10.10.2022г., постановено по гр.д. № 23924/2022г. по описа на СРС, 78-ми състав, е осъдена Столична община да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 460,13 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360 лева – деловодни разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Столична община, в която са развити съображения за неправилност на решението, поради материалноправна незаконосъобразност.

Жалбоподателят поддържа, че в рамките на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, от които се установява, че Столична община не може да носи отговорност за вредите, настъпили на 30.11.2021г. върху процесното МПС, марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ********. Сочи, че от приетата справка от Националния институт по метеорология и хидрология се установява, че в периода между 29-ти и 30-ти ноември през 2021г. била налице усложнена зимна обстановка – жълт код за силни ветрове и натрупана снежна покривка, която би могла да допринесе за счупването/прекършването на отделни клони или за тяхното падане, а от тук и за настъпване на имуществени вреди по паркираните под тях автомобили.

Това се потвърждавало от свидетелските показания, съгласно които бил 1 натрупал мокър и пресен сняг, под чиято тежест се отчупило цялото дърво.

Жалбоподателят бил положил дължимата грижа за поддържане на дървесната растителност, доколкото два месеца по- рано с констативен протокол от 29.09.2021г. била извършена проверка в изпълнение на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община /НИПОЗЗСО/ за състоянието на растителността на територията на гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, пространството между блок 177 и 178. При проверката било установено наличието на едно сухо дърво – бреза и било предписано извършването на аварийно премахване. Твърди, че така утановеното сухо дърво било различно от падналото такова върху процесното МПС, тъй като от събраните свидетелски показания се установява, че падналото дърво не било изсъхнало. С оглед изложеното твърди, че щетите върху процесното МПС се дължат на случайно събитие, за което жалбоподателят не отговаря. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че за поддържането на дървото в здраво вегетативно състояние, респективно за неговото премахване в случай на опасност, отговаря Столична община. Процесната вреда била причинена от недостатъчно добре упражнен контрол върху растителността от страна на Столична община, която отговаря за нея на основание НИПОЗССО във връзка с чл. 61 и сл. от ЗУТ. Релевираните от жалбоподателя твърдения за случайно събитие били недоказани, тъй като установената метеорологична обстановка не била извънредна и усложнена, а нормална за зимния сезон и не предполагала отчупване на здраво дърво в добро общо състояние. При условията на евентуалност поддържа, че доколкото съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че следва да се ангажира безвиновната отговорност на ответника по чл. 50 ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е правилно като краен резултат, но постановено при неправилна правна квалификация на иска, която не рефлектира върху допустимостта му.

В подадената от „Дженерали Застраховане“ АД искова ищецът е посочил, че между него и С.Ц.Ц. е сключен договор за имуществена 2 застраховка „Каско“ – полица № 0312210131028381 от 12.10.2021г. за л.а.

„Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ********, с период на покритие от 13.10.2021г. до 12.10.2022г. Сочи се, че на 30.11.2021г. в гр. София, на паркинга пред блок 177 в кв. „Хаджи Димитър“, между четвъртия и шестия вход на жилищния блок, бил възникнал следния инцидент: автомобилът бил в паркирано, неподвижно състояние, когато върху него паднало дърво, вследствие на което били нанесени щети по задния десен панел на автомобила. За това застрахователно събитие била образувана ликвидационна преписка № 211016007, въз основа на която в полза на собственика на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 445,13 лева на 14.01.2022г. Ищецът сочи, че причината за инцидента била необезопасено и очевидно намиращо се в лошо състояние дърво, за чието поддържане отговаряла Столична община, на която било вменено задължението за постоянно, вкл. превантивно опазване на зелените площи и декоративната растителност на територията на гр. София, на основание НИПОЗССО. С оглед на това, ищецът предявил извънсъдебна регресна претенция на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, за заплащане на обезщетение от 445,13 лева и 15 лева ликвидационни разходи – общо 460,13 лева, която не била удовлетворена от ответника.

Така изложените в исковата молба твърдения са напълно ясни и недвусмислено сочат наличието на всички елементи от фактическия състав на регресния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД. Ищецът изрично е заявил, че регресната отговорност се основава на противоправното бездействие на служителите на общината да изпълнят своите задължения за опазване на зелените площи и декоративната растителност, което неизпълнение е причина за падането на дървото върху застрахования автомобил. При наличие на твърдения за неизпълнение на нормативно задължение на служителите на ответника, се претендира именно ангажиране на неговата гаранционна отговорност за тяхното виновно поведение, а не обективна отговорност за вреди от физическите свойства на дадена вещ.

Срещу такъв иск се е защитавал и ответникът Столична община с депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. В него ответникът е твърдял и ангажирал доказателствени искания за това, че е положил дължимата грижа за изпълнение на задълженията си по Наредбата, като бил извършил проверка на състоянието на растителността около 2 месеца преди застрахователното събитие; че не били постъпвали сигнали за опасни дървета на територията на паркинга, както и че причина за падане на дървото е природно събитие –усложнена зимна обстановка, при жълт код за силни ветрове и натрупана снежна покривка.

В изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е посочил, че е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, без да уточни конкретната хипотеза на възникване на регресната отговорност, но с обжалваното решение е квалифицирал спорното право по чл. 50 ЗЗД.

3

С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. чл. 411 вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, както е предявен. Не е налице процесуална пречка за това, тъй като ответникът се е защитавал именно по този иск и няма да бъде нарушено правото му на защита. Не се налага обезсилване на обжалваното решение като постановено по непредявен иск, тъй като в същото са изложени мотиви относно фактическия състав на заявеното регресно право.

С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За възникване на суброгационното право, е необходимо да се докажат предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е бездействие, какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да съществува правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен начин.

Следователно за уважаване на иска, в случая следва да е налице следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка; претендираните вреди, които да са в причинна връзка с процесното събитие; заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; противоправно поведение - действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат. В разглеждания казус искът е предявен срещу ответника Столична община, в качеството й на носител на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно бездействие на нейни служители по поддържане на дървесната растителност на територията на общината. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че процесното застрахователно събитие е настъпило на 30.11.2021г. в гр. София, на паркинг пред бл. 177, кв. Хаджи Димитър, между 4 ти и 6 ти вход на жилищния блок, в срока на действие на договор за застраховка „Каско“, сключен на 12.10.20219г. за лек автомобил Сузуки Транд Витара, рег. № ********, вследствие на падане на дърво върху паркиралия автомобил.

Не се спори също, а е установено и от представените доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 453. 13 лв.

Съгласно представения от ответника констативен протокол за аварийно премахване на дървета от 29.09.2021г., при извършена проверка е констатирано, че на територията на жк Хаджи Димитър е необходимо 4 премахване на три броя дървета, между които и 1 брой бреза, намираща се в зелената площ зад бл. 177 и наредено да бъде извършено аварийното им премахване. През календарната 2021г. не са постъпвали сигнали от физически и юридически лица относно дърво, застрашаващо живота и здравето на граждани или тяхното имущество – писмо от 06.06.2022г. от Кмета на СО – район Подуяне.

Съгласно показанията на свидетеля Ц., собственик на увредения паркиран автомобил, се е отчупило цялото дърво, покрито с пресен сняг, като е паднало върху автомобила. Според свидетеля дървото не е било изсъхнало.

По делото е спорно наличието на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община, респ. наличието на виновно противоправно бездействие на лицата, на което е възложена дейността по поддържане на озеленените площи.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗУТ, в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Според ал. 2 на същата норма, уличното озеленяване е част от зелената система за задоволяване на обществени потребности от общинско значение, като съгласно ал. 4 на чл. 61, тези площи са публична общинска собственост.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община /прил.редакция- Решение № 950 на СОС по Протокол № 120 от 11.10.2007г./, изд. в приложение на чл.