Определение № 71 от 26.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 74/2026
- Вид
- Определение № 71
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 26.01.2026
- Състав
- Красимира Райчева, Доротея Кехайова, Карамфила Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71 гр. София, 26.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Райчева
Членове:
Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600074 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения С. Й. – адв. Е. М. срещу определение рег. № 4350 от 18.12.2025г. на СГС, НО, 35-ти състав по наказателно дело № 7074 по описа за 2025 година.
С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 29.12.2025 г.) защитникът на осъдения излага аргументи, че са налице кумулативните предпоставки на закона за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Й . – изтърпял е повече от 1/2 от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Излага съображения за това, че рискът от рецидив е в изключително ниски стойности. Изтъква, че е осъденият е награждаван, а докладите на служителите на администрацията на затвора за личността му са положителни, което обстоятелство е останало неоценено от първоинстанционния съд.
Възприема отрицателното становище на затворническата администрация във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване като немотивирано. Отправя искане за разглеждане на делото пред въззивния съд в открито съдебно заседание.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:
Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
На първо място настоящата съдебна инстанция приема, че не се налага разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Обжалването на определението на първия съд е по реда на глава ХХІІ НПК, което по правило не налага провеждане на такова. С жалбата се правят искания за събиране на нови доказателства, свързани с „евентуална трудова ангажираност на територията на РБългария“ на осъдения Й. и териториална обвързаност без да се представят такива. Такова искане не следва да 1 бъде уважено, доколкото не става ясно какво визира защитата под „евентуална“ трудова ангажираност и свързаност на осъденото лице с територията на страната ни.
Следва да се подчертае, че от подаването на молбата за условно предсрочно освобождаване пред първоинстанционния съд (на 09.10.2025 г.) до настоящия момент нито защитата, нито осъденото лице са се възползвали от възможността да представят такива доказателства. От своя страна обстоятелствата, във връзка, с които се прави искането не са такива, които да са от решаващ характер за преценката на съда за основателността на жалбата. Ето защо и съдът намира това искане на осъденото лице за неоснователно.
На следващо място за да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация и е заключил, че макар осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, не е дал доказателства за своето поправяне.
Правилна е преценката на първия съд, че едната от предпоставките за прилагане на института е налице, доколкото е извън съмнение, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години. Така е, защото към датата на разглеждане на делото в първия съд осъденият е изтърпял общо 7 години, 3 месеца и 12 дни, зачетеният от работа период е бил в размер на 7 месеца и 11 дни. Остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 4 години, 8 месеца и 18 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.
Видно от документите в затворническото досие на С. Й. той изтърпява наказание от 12 години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК.
От изготвения първоначален доклад е видно, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив е бил определен в ниски стойности – 25 точки. Не са били констатирани изразени проблемни зони, но като такива все пак са били отчетени: отношението към правонарушението – осъденият не признава вината си за извършеното правонарушение; умения за мислене /гранична зона/ - разпознава проблемите си, но понякога ги неглижира, мотивиран от идеята за собствено облагодетелстване. Рискът от вреди за обществото е определен като среден предвид характера на нарушението, а този към служителите, към останалите лишени от свобода и по отношение на самия него – като нисък.
От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че последната оценка на риска от рецидив, изготвена във връзка с молбата за предсрочно освобождаване, констатира понижаване на стойностите до 15 точки. Отчетена е редукция в зоните, свързани с отношението към правонарушението, като лишеният от свобода Й. осъзнава значимостта на извършеното деяние и осъзнава последиците от него; уменията за мислене - не са установени междуличностни проблеми, осъденият осъзнава последиците от поведението си и спазва реда и дисциплината. Рискът от вреди за обществото е отчетен в средни стойности заради характера на престъплението, а рискът за останалите лишени от свобода, за персонала в затвора и за него самия е оценен като нисък.
Вярно е, че осъденият полага труд и е награждаван. Въпреки това обобщеният извод в представените доклади, изготвени от инспектор СДВР и от пробационните 2 служители при Затвора в гр. Бургас са в насока, че не са налице достатъчно данни за трайно и необратимо поправяне на лишения от свобода в рамките на пенитенциарното заведение, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента, прогресивната пенитенциарна система не изпълнена докрай, дефицитите по проблемните зони не са преодолени окончателно, рискът от вреди спрямо обществото е с непроменени стойности, а остатъкът от неизтърпяното наказание е значителен, поради което и възпитателната работа следва да продължи и не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.
При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.
Поведението на осъдения макар и белязано от позитивни нагласи, не надхвърля дължимото по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Режимът е бил смекчен от строг на общ едва в края на м. септември, 2025 г., което налага попродължителното му проследяване при тези облекчени условия. Макар да се касае за първи престой на осъд. Й. в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда. Истина е на следващо място, че осъденото лице в продължителен период от време е изтърпявал мярка за неотклонение, но именно поради това през този период корекционна работа с него не е била провеждана.
Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.
За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.
Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 4350 от 18.12.2025г. на СГС, НО, 35-ти състав по наказателно дело № 7074 по описа за 2025 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. Й. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4