Определение № 18964 от 14.09.2018, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.София, 14 септември

2018 год.

Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 7 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева гр.дело № 8049/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от В.Д.Н., чрез адв. В.К. – назначена по реда на ЗПП, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Р България, за заплащане на сумата от 50 000 лева, - неимуществени вреди, претендирана, като обезщетение от нарушаване на принципа за обоснованост и мотивираност при постановяване на съдебен акт от магистрат – Председател на I НО във ВКС, а именно с постановяване на Разпореждане №106 от 07.06.2017г., с което е отказано възобновяване на н.о.х.д.№1987/ 2004г. по описа на Окръжен съд –гр.Варна.

В обстоятелствената част на исковата си молба е посочил, че Председателя на I НО във ВКС се е произнесъл по същество на искането, като не е имал право на това. Сочи се, че е налице противоправно деяние – нарушаване правото на ЕС, от което ищецът е претъпял морални вреди, за чието обезщетяване ответникът отговаря.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна – Върховен касационен съд. В него е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, алтернативно – неоснователност.

В производството по чл.130 от ГПК, след като прецени твърденията в исковата молба, приложените към нея доказателства и възраженията в отговора, съдът установи следното:

Ищецът е предявил искове, които изначално, с оглед на правна квалификация, са недопустими. Претендират се вреди от неправилен според ищeца съдебен акт на съда, обективиран в Разпореждане № 106 от 07.06.2017г., по описа на ВКС, І НО. Настоящата съдебна инстанция приема, че ВКС не е надлежен ответник като процесуален субституент на Държавата.

Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната власт. В случая, не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл.

2, ал. 1, т.1- т.7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.

ВКС не може да отговаря и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл.

49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав, разглеждал делото на ищеца. Съдът не е работодател на съдиите. Съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“. Отделно от това, чл.132, ал.1 от Конституцията е категоричен, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. След като съдиите не носят гражданска отговорност за постановяваните актове, не може да бъде ангажирана и отговорността на съда, в който изпълняват служебните си задължения, в случая Върховен касационен съд. Същият не е надлежна страна, която да отговаря по предявената срещу него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.

Съдебните актове във връзка с тяхната правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва проверка на тези актове в друго съдебно производство. С оглед изложеното съдът намира, че предявената от В.

Н. искова молба следва да бъде върната и производството по делото прекратено, като инициирано по недопустим иск.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 7 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба от В.Д.Н., чрез адв. В.К. – процесуален представител назначен по реда на ЗПП, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Р България, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8049/2017 год., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 7 – ми състав.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: