Решение № 45 от 19.09.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Котел, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20222210200069 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по подадена жалба от З. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Котел, **************, чрез адв. Д. Д. от АК-Сливен, против наказателно постановление № 22-0287-000071/05.04.2022 г., издадено от Началник РУ Котел, ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 174, ал. 3, п р . 2 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено. Застъпва се позицията, че не е доказано извършването на вменяваните нарушения, като твърди че не той е управлявал моторното превозно средство. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв. Д. Д. от АК-Сливен, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП. Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение, а описаното в НП негово поведение, не отговаря на действителността.

Твърди, че е допуснато нарушение на процедурата, тъй като 1 полицейските служители след извършване на проверката за притежание на наркотици са го поканили в управлението, където са го поканили да се извърши тест, а не на мястото на спирането.

Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник РУ Котел, ОДМВР Сливен, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените възражения в нея и по същество на правния спор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.04.2022 г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена чрез АНО на 19.04.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл. № 110529 на 20.03.2022 г. от компетентно длъжностно лице: Н. П. Н., заемаща длъжността: мл. автоконтрольор при РУ-Котел, в присъствието на свидетел и очевидец, при установяване на нарушението и съставяне на акта св. Д. С., за това, че на 10.03.2022 г., около 02:00 часа, в гр. Котел, по ул. „Гено Киров“, управлява лек автомобил марка Опел Зафира с рег. № ************ собственост на А. З.

М. Водачът отказва да бъде изпробван с дрегер Дръг чек 3000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден талон за медицинско изследване № 0037819. Водачът не може да представи КТ с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актосъставителят е отразил, че на същия е издаден талон за медицинско изследване № 0037819 и е било отнето като доказателство Свидетелство за управление на МПС № 283442295.

2

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на същата дата – 10.03.2022 г., срещу подпис, с направено отбелязване за възражение, че е бил в спряно положение на изгасен двигател.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не представил в законоустановения срок писмени възражения пред АНО, против направените в акта констатации.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН и приложените доказателства в образуваната преписка по случая, Началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, издал процесното НП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя М. три административни наказания: глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и глаба в размер на 10 лв. на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените дата, час и място, при извършена проверка в качеството му на водач на МПС, отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не носи контролния талон от свидетелството за управление.

Освен посочените обстоятелства в АУАН /издадена Талон за медицинско изследване, връчен, водач,който е в автомобила/, АНО отразил и констатацията, че лицето не е дало кръв. По делото е приложен издадения талон, от който е видно, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за изследване.

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 10.03.2022 г., около 02.00 ч, на жалбоподателя е била извършена проверка от органите на реда, а именно св. Н. С. и Д. С. /двамата полицейски служители на РУ Котел към ОДМВР-Сливен/. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил марка Опел Зафира с рег. № ************ и се е движел с него в град Котел.

Жалбоподателят е управлявал автомобила като при пресичането на ул.

Проф.Павлов и продължаване на движението по ул.Гено Киров бил засечен от двамата свидетели, които били със служебен автомобил. Полицейските служители решили да извършат проверка на автомобила и тръгнали след него.

3

След около 30 метра преследване автомобилът завил надясно. Служителите на реда подали едновременна звуков и светлинен сигнал след няколко секунди /според показанията на св. Н.С./ автомобилът спрял на обособен паркинг. Свидетелите отишли до лекия автомобил и установили на мястото на шофьора жалбоподателя, а до него на предната седалка св. Я. Ш..

Полицейските служители попитали лицата имат ли в себе си наркотични вещества. В хода на проверката, възникнало съмнение за употребени наркотици от страна на водача и св. Н.С. го поканил в управлението да му бъде извършено тестване с Дръг чек. Жалбоподателят заключил лекия автомобил и с полицейските служители отишъл в РУ. Бил извикан св. Н. – мл.автоконтрольор да извърши проба с техническо средство за наличие на наркотични вещества, но М. отказал да му бъде направено такова тестване.

Заради последното, св. Н. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с № 0037819 и го връчил срещу подпис на водача. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото, жалбоподателят е следвало да отиде до 30 минути от връчването на талона във ФСМП Котел, за медицинско изследване и взимане на негова биологична проба за химическо лабораторно изследване. От приложения Протокол за медицинско изследване дежурният медицински специалист във ФСМП Котел е отразил, че З. М. отказва да даде кръв. При проверка на документите за правоуправление жалбоподателят заявил, че не носи Контролен талон към свидетелството за управление.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Жалбоподателят оспорва отразената в двата акта констатация, но от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените дата, час и място е управлявал процесния автомобил, поради което съдът приема, че е имал качеството на водач на МПС.

Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че при извършената му проверка на посочените дата, час и място е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.

Въпреки това, съдът намира за необходимо да посочи, че от показанията на свидетелите Н., Н. С. и Д. С. безспорно се установява заявения категоричен отказ на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични 4 вещества и техните аналози. Свидетелите възпроизвеждат пряко и непосредствено лично възприети факти и обстоятелства, при изпълнение на служебните си задължения. Предвид липсата на данни за пряката заинтересованост от изхода на делото, последователността, логичността и съответствието на данните от техните показания с ангажираните от ответната страна писмени доказателства по делото, съдът намира, че са добросъвестно дадени и ги кредитира изцяло с доверие. Съдът кредитира показанията и на св. Ш., който при проверката според другите двама свидетели е бил в лекия автомобил и потвърждава, че жалбоподателят М. е бил на шофьорската седалка. Съдът не кредитира показанията му, че автомобилът е бил паркиран преди това, тъй като те противоречан на показанията на другите двама свидетели.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно издадените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение по чл.

5

174, ал. 3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на изпълнително деяние за реализиране, като конкретно отказа за тестване на водача за употреба на наркотични вещества и техни аналози, може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо средство и/или неизпълнени предписания за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване /т. е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ/.

В казуса обаче санкционният орган е посочил като изпълнително деяние за вменяваното едно нарушение, и двете алтернативни форми за него по закон, което несъмнено е съществено нарушение на правото на защита, поради липса на яснота за рамката на нарушението, изпълнителното деяние, с което се счита за реализирано последното, както и относно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното неизпълнение на предписания, след като същите нито са конкретизирани в акта и в НП, нито са посочени фактически кога, от кого са направени и стигнали до знанието на дееца, нито как е констатирано, че не са изпълнени от жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че е допусната съществена неяснота до степен на липса на основен реквизит на АУАН по чл. 42, ал. 1, т.

4 от ЗАНН и респективно на Наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, а именно неяснота относно броя на нарушенията-липса на ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение /нарушения/ и респ. фактическо описание на това нарушение. Липсата на този основен реквизит за обжалваният акт е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП и в тази насока е и съдебната практика.

Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ee98edd-2473-4213-b761-1d99f417ac2b