Решение № 5337 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5337 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221110213815 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 647, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД с ЕИК срещу Наказателно постановление

(НП) № Р-10-235/10.10.2022г., издадено от Заместник председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на застрахователното дружество на основание чл. 644, ал.

2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, вр. § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КЗ е наложена „имуществена санкция” в размер на 4000,00 лева за нарушение на чл. 496,ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

В жалбата са направени възражения във връзка с повторността на нарушението, доколкото същата била изведена на база предходно нарушение на чл. 271 от КЗ /отм/.

Навеждат се доводи за неправилно определяне на правната квалификация. Обръща се внимание на обстоятелството, че в АУАН липсват твърдения във връзка с предходното нарушение, определящо повторността. Неправилно била определена и датата на нарушението. Твърди се нарушение на чл. 34 ЗАНН. Наведени са доводи за прекомерност на наложената санкция. Претендира се и маловажност на нарушението. С тези доводи е направено искане за отмяна на атакувания акт, алтернативно – за преквалифициране на нарушението и намаляване размера на наложената санкция.

В съдебно заседание застрахователното дружество - жалбоподател редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и навежда доводи за законосъобразност на атакувания акт, като моли същият да бъде потвърден.

Подобни доводи излага в писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е вписано в Търговския регистър юридическо лице с изключителен предмет на дейност по осъществяване на застрахователна дейност.

С НП № Р-10-823/03.01.2021г. „ЗД Бул Инс” АД било санкционирано на основание чл.

644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за извършено нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

Наказателното постановление било обжалвано по съдебен ред, като същото било потвърдено решение на СРС, НО, 7-ми състав по НАХД № 16221/2021г. Решението на СРС влязло в сила на 15.07.2022г.

На 09.06.2022г. в КФН постъпила жалба с вх. № 91-02-529 от А С Р. Жалбоподателят възразявал срещу забавено произнасяне по предявена пред „ЗД Бул Инс“ АД претенция № 2110018885 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Във връзка с извършване на проверка по случая, с писмо на КФН изх. № 91-02-529 от 10.06.2022г., от „ЗД Бул Инс” АД било изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенцията. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-529 от 16.06.2022г.

По време на проверката свидетелят Ш. В. Ш. на длъжност главен експерт в Отдел „Правоприлагане” в Дирекция „Застрахователен надзор” в Управление „Застрахователен надзор” установил, че на 28.06.2021г. в „ЗД Бул Инс“ АД била предявена претенция № 2110018885 за изплащане на застрахователно обезщетение за лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № , увреден в резултат на ПТП, настъпило на 27.06.2021г. Обезщетението се претендирало на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица № BG/02/120002479741 с период на застраховане от 29.08.2020г. до 28.08.2021г. С посочената полица била застрахована отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач на автомобил „Мерцедес”, с рег. № . Съгласно представения протокол за ПТП, виновният водач бил напуснал местопроизшествието.

Същия ден бил извършен оглед на лекия автомобил, за което бил изготвен опис на констатираните увреждания. На 07.07.2021г. в застрахователното дружество били предоставени и данни относно банковата сметка, по която следвало да бъде изплатено обезщетение.

С писмо от 15.07.2021г. застрахователят отправил запитване до ОПП-СДВР – дали е установен виновния водач, ангажирана ли е административнонаказателната му отговорност и относно влизане в сила на издадено НП. На 15.02.2022г. било изпратено повторно писмо до ОПП-СДВР. На същата дата било изпратено и писмо до ползвателя на застрахователни услуги, с което го уведомява относно хода на претенцията и повторно изпратеното писмо до ОПП-СДВР.

По време на проверката свид. Ш. установил, че поради липса на отговор от страна на ОПП-СДВР, 15-дневният срок по чл. 108, ар. 1 КЗ /работни дни/ не бил започнал да тече, поради което приложима се явява нормата на чл. 496, ал. 1 КЗ, съгласно която: срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО” не може да е подълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ. Съгласно ал. 2 на същия текст на закона: в срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените 2 претенции, когато оказва плащан, или основанието на претенцията не е било напълно установено или размерът на вредите не е бил напълно установен.

В конкретния случай за застрахователят било възникнало задължение от 28.06.2021г.

/когато била предявена претенцията/ до 28.09.2021г. /включително/ да се произнесе по претенцията по един от двата законоустановения начина съгласно чл. 496, ал. 2 КЗ, като към 16.06.2022г. същият все още не се бил произнесъл.

С оглед на така установеното, на 17.08.2022г. свидетелят Ш. съставил срещу застрахователното дружество акт за установяване на административно нарушение № Р-06335 за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН бил съставен в присъствие на пълномощник на застрахователното дружество – Кирил Бонев. Актът бил предявен на пълномощника и подписан без възражения.

Въз основа на АУАН на 10.10.2022г. било издадено атакуваното НП.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля В. Ш., който е извършил процесната проверка и съставил впоследствие АУАН. Показанията на свидетеля се отличават с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия състав да им се довери изцяло. Твърденията на свидетеля за направените констатации намират подкрепа и в останалия, събран по делото доказателствен материал, касаещ образуваната в застрахователното дружество щета.

Така, от приложеното по делото уведомление за щета, е видна датата, на която претенцията е предявена. От материалите по щетата е видна датата на извършване на огледа на увредения автомобил; датата, на която са представени данните относно банковата сметка за изплащане на обезщетение, както и датите на писмата, изпращани от застрахователя до ОПП-СДВР с оглед получаването на информация относно ангажиране административнонаказателната отговорност на виновния водач.

От така събраните доказателства се установява, че до изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ, както и към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП дружеството жалбоподател не се е произнесъл по така предявената претенция.

По отношение на писмените доказателства, приобщени по делото, съдът не намери основание да дискредитира което и да било от тях, като не се усъмни относно тяхната достоверност. Същите не се оспорват и от страните по делото, като претенциите на жалбоподателя за нарушение на материалния и процесуалния закон, касаят правната страна на спора, която ще бъде обсъдена по-долу.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на последното само на това основание, като възраженията на дружеството – жалбоподател следва да бъдат оставени без уважение.

АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 647, ал. 1 КЗ. В тази насока по делото е представена заповед № З-313 от 23.11.201г., съгласно която свид. В. Ш. е оправомощен от заместник председателя на КФН – ръководещ управление „Застрахователен надзор” да съставя АУАН за нарушение на КЗ.

АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че нарушението е установено по време на извършена проверка, като прие, че най-ранната дата, на която на контролния орган е могло да стане известно нарушението (респективно нарушителя) е датата – 16.06.2022г., когато в КФН е постъпил отговора на застрахователя с документи, касаещи процесната проверка. Спрямо тази дата АУАН е съставен в сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН – на дата 17.08.2022г. Нещо повече, АУАН 3 се явява издаден в рамките на законоустановените срокове дори считано от датата на постъпване жалбата в КФН на заинтересованото лице.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла н а чл. 647, ал. 2 от КЗ. Посочените норми пряко делегират правомощия на заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” да налага глоби и имуществени санкции за нарушенията на Кодекса за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване в тази насока.

Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителните реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Административно-наказващият орган се е произнесъл по преписката в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Най-сетне, описаната в АУАН фактология съответства изцяло и на тази, обективирана в НП, която отговаря на визираната от административнонаказващият орган квалификация на нарушението, като същата съдържа всички относими факти и обстоятелства, очертаващи правната квалификация, посочени в АУАН и НП.

По съществото на спора съдът намира следното:

Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.

Разпоредба на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ вменява задължение за застрахователите найкъсно в срок до 3 месеца, считано от предявяване на претенцията /в конкретния случай, считано от 28.06.2021г. до 28.09.2021г., като съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК - срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден/ да се произнесе, като: определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено или размерът на вредите не е бил напълно установен.

Правилно актосъставителят, е след това и АНО е преценил, че в случая не е приложима нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ, предвид изисканата от страна на застрахователя от ОПП-СДВР информация, което е станало двукратно. Дори и да се приеме, че в рамките на тримесечния срок, визиран в чл. 496 КЗ застрахователят все още не е имал информация относно изхода на административнонаказателното производство, то същият по силата на посочената норма на закона /чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ/ е следвало да се произнесе по един от предвидените начини. Този срок е изтекъл на 28.09.2021г. /вторник – присъствен ден/, като до тази дата не е било налице произнасяне на застрахователя по така предявената претенция. С оглед на това и доколкото се касае за бездействие, то в деня, следващ изтичането на срока, а именно на 29.09.2021г. е било осъществено вмененото нарушение от страна на задълженото лице. С оглед на това, правилно е определена датата на извършване на нарушението и възраженията в тази насока, включително за нарушение на чл. 34 ЗАНН се явяват неоснователни.