Решение № 1771 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204801 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4 660778, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Е. Ж. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш.

Представена е единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 05.08.2023г., която дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на дата 10.08.2023г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на 1 разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 04.04.2021г. в 17,49 часа на Републикански път II-64 км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 85 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 25 км/ч.

Като собственик е посочен жалбоподателят П..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 88 км/ч. При правилно приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се е получила и правилно установената от АНО наказуема скорост в размер на 85 км/ч. Собственик на автомобила, видно от представената справка за собственост, е жалбоподателят Н..

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

2

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, като нещо повече – осъщественият контрол на правилата за движение е бил на коренно различно място от посоченото в електронния фиш, поради което и жалб. П. не е извършила вмененото й административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова 3 доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+800, при посока на контролираните МПС от юг към север. В протокола било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 200 метра.

Видно от Протокола и от представеното статично изображение, заснетият автомобил се е движил в посока гр. Пловдив – с. Труд. Зад автомобила, на статичното изображение, се наблюдава пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци (на допълнително изисканото статично изображение на л. 22 от съдебното производство).

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-475/31.08.2023г., има монтиран пътен знак В26 на км 49+860, като е ноторно известно, че същият е монтиран непосредствено преди пътеуказателна табела Ж1, като знакът е поставен, за да ограничава движението в района на забавителен шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. В района на крайпътния обект на Рефан, в посока от с. Труд към гр. Пловдив, липсва знак В34, какъвто е видно да съществува на статичното изображение – в писмото изрично е упоменато, че в процесния участък няма налични пътни знаци В34.

На следващо място, видно от представената снимка на АТСС, с което е бил осъществен видеоконтролът, е налична на отсрещната страна на пътя голяма правоъгълна сграда. Същевременно, такава сграда или каквато и да е друга сграда не са налични на отсрещната страна на пътя в близост до заснетото МПС.

За гарантиране правата на гражданите, в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е 4 предвидено да се посочват географските координати, където е било разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери при наличие на съмнение точното място, където е бил осъществен видеоконтролът, особено в случаите когато се твърди нарушаване на пътен знак за ограничение на скорост и от представените снимки – статично изображение и снимка на разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че посочените в статичното изображение координати, N L 42.205080 и E L 24.733693, отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Труд – гр. Пловдив бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър преди пътния знак B26 при км 49+860, съгласно находящата се в близост до нея пътеуказателна табела Ж1 (1000м.) и находящата се в близост до знака B26 пътеуказателна табела Ж1 (500м.). Отделно от това, срещу бензиностанцията, на отсрещната страна на пътя, е наличен пътен знак В34 – край на забраните, въведени с пътни знаци, както и малко по-встрани от знака (в посока към с.

Труд) е налична голяма правоъгълна сграда, която наподобява сградата от снимката на разположението на АТСС. В случай на осъществяване на видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+860 (при посока от гр. Пловдив към с. Труд), би било възможно заснемането на автомобила, заедно със знака В34. Нещо повече, при липсата на знак В34 в района на км 49+800 не е възможно видеоконтролът действително да е бил осъществен на посоченото в електронния фиш място, тъй като такъв знак от другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува видно от писмото от ОПУ-Пловдив и от схемата за наличното знаково стопанство.

С оглед на всички изброени доказателства, единственият възможен извод е, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800, както е посочено в електронния фиш, а значително преди това – около бензиностанция „Шел“, където на отсрещната страна има поставен знак В34.

Разликата не се явява незначителна, особено с оглед изискването за доказване на нарушение на пътен знак В26. Така с оглед несъответствието между мястото на осъществяване на видеоконтрол и твърдяното място на извършване на нарушението, не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведено с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да 5 гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Нещо повече – доколкото управлението на посоченото място в посоченото време се явява основен елемент от състава на процесното административно нарушение, липсата на установяване на този факт по време, място и начин на извършване, води като последствие до несъставомерност на описаното деяние, а оттам и до недоказаност на конкретно повдигнатото административно обвинение.

В същия смисъл са и Решение №1962/08.11.2022 год. по к.а.н.д №2321/2022г. по описа на АС-Пловдив , Решение №1963/08.11.2022 год. по к.а.н.д №2273/2022г. по описа на АС-Пловдив, Решение № 410/01.03.2023г. по к.а.н.д № 294/2023г. по описа на АС-Пловдив и др. за твърдени нарушения на същия участък.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява неправилен, поради несъответствие между установеното място на извършване на видеоконтрола и мястото, посочено в електронния фиш като място на извършване на нарушението. Поради това и същият следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено представителството да бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лв. Същото следва да бъде заплатено от насрещната страна на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.