Решение № 4765 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4765 гр. С. 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110116780 по описа за 2025 година

Н. С. Р., И. Н. Р. и Д. Н. Р. са предявили срещу С. К. С. активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: на Н. С. Р. – сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от нанесена му лека телесна повреда на 04.06.2023 г. в гр. С. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинена психотравма, от нанесена му лека телесна повреда на 04.06.2023 г. в гр. С. сумата от 546,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода 05-09.06.2023 г. и сумата от 2 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в извършени разходи за медицински изследвания, ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното плащане; на И. Н. Р. – сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното плащане; на Д. Н. Р. – сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от 24.03.2025 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че с влязла в сила присъда № 2689/06.06.2024 г. по а. н. д. № 1673/2024 г. на СРС, НО, 132 състав, потвърдена с решение по в. а. н. д. № 4324/2024 г. на СГС, ответникът е признат за виновен за това, че на 04.06.2023 г. в гр. С. на територията на * е нанесъл лека телесна повреда на ищеца. Излагат, че се касае за нанесен върху последния побой, комуто бил извършен медицински преглед и било издадено Съдебномедицинско 1 удостоверение № V-223/2023 г., според което на Р. били причинени охлузвания в областта на лява ушна мида, по лакътя на дясната ръка и по дясното бедро, подкожен хематом и кръвонасядане в областта на долната устна и лигавицата на устната кухина вдясно, кръвонасядания в областта на лакътя на дясната ръка и по дясното бедро. Твърдят, че нанесените на ищеца травматични увреждания му причинили болки и страдания и психотравма в продължение на няколко седмици, изразили се в проблеми с уринирането, неспокоен сън, затруднени движения, значителни неудобства и депресивни състояния.

Наложило му се да приема обезболяващи. Вследствие нанесената лека телесна повреда ищецът претърпял имуществени вреди, изразили се в пропуснати ползи – неполучено трудово възнаграждение за 06.2023 г. и претърпени загуби – извършени разходи за медицински изследвания. Посочва се, че през 06.2023 г. бил в 5-дневен отпуск поради временна неработоспособност, за което получил обезщетение от НОИ, като разликата с трудовото възнаграждение, което би получил, е в размер на 546,60 лв. Сочи се, че за направените му медицински изследвания в „*“ ЕООД Р. заплатил сумата от 2 лв. Твърди се, че малолетните ищци И. Р. и Д. Р. станали свидетели на нанесения на баща им побой от ответника, което им причинило болки и страдания за продължителен период от време, изразили се в трудно заспиване, плач и стрес. Наложило се да ги посещава психолог.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че със влязла в сила присъда по а. н. д. № 1673/2024 г. на СРС, НО, 132 състав, е признат за виновен. Оспорва ищците да са претърпели каквито и да е вреди вследствие нанесената на ищеца Р. лека телесна повреда. Счита размера на претендираните обезщетения за силно завишен.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1) осъществяването на описаното деяние от ответника и неговата противоправност; 2) причиняването на сочените неимуществени вреди и техния размер; 3) причиняване на сочените вреди, техния вид и размер; 4) причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди; 5) отговорност на ответника за вредите. При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината като елемент от непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, в тежест на ответника е да установи липсата , както и да опровергае твърдените от ищците обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Не е спорно по делото, че с решение от 06.06.2024 г. по н. а. х. д. № 1673/2024 г. на СРС, НО, 132 състав, ответникът С. К. С. е признат за виновен за това, че на 04.06.2023 г. около 15:30 часа в гр. С. * в района на парцел № 55, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото е причинил на Н. С. Р. лека телесна повреда, изразяваща се в следните телесни увреждания, а именно: охлузвания в областта на лявата ушна мида, по 2 лакътя на дясната ръка и по дясното бедро; подкожен хематом и кръвонасядане в областта на долната устна и лигавицата на устната кухина вдясно; кръвонасядания в областта на лакътя на дясната ръка и по дясното бедро, като по съществото си телесните увреждания реализират медико-биологичния критерий „болка и страдание“, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Същото е извършено на публично място - в гробищен парк, като обвиняемият, не е предизвикан и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл. 300 ГПК съдът е посочил, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че по отношение на ищеца е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на ответника. Поради това предмет на установяване по настоящото дело е претърпени ли са посочените в исковата молба имуществени неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на ответника, както и техните сила, интензитет, размер и причинна връзка с деянието.

От удостоверения за раждане на И. Н. Р. и Д. Н. Р. се установява, че Н. С. Р. е техен баща.

Представен е болничен лист № 001978/2023 г., от който е видно, че ищецът е бил в болничен в периода 05.06.2023 г. - 09.06.2023 г.

Представени са фишове за получавано трудово възнаграждение от ищеца, от които се установява, че за юни 2023 г. същият е получил сума в размер на 3964,25 лева, а за юли 2023 г. – 4511,05 лева.

Представен е и фискален бон за заплатена на 06.06.2023 г. сума в размер на 2 лева, представляваща потребителска такса за извършени на ищеца изследвания.

За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства по делото, са ангажирани гласни доказателства. *, психолог – терапевт, сочи, че ищецът я потърсил в средата на 2023 г. по повод преживян инцидент от него и двете му деца. Разказва, че ищецът бил запазил самообладание към онзи момент и бил страшно разтревожен за състоянието на своите деца, въпреки че самият той бил преживял много тежко инцидента. Свидетелката оказала помощ да укрепи психическата устойчивост на децата, като И. имала реален спомен от преживяното, докато Д. нямала такъв спомен. Ищецът също бил преживял нещо много трагично в неговата житейска история, тъй като към онзи момент състоянието му било окачествено като безпомощност. Терапевтичните сеанси се провели в периода средата на месец юни - началото на учебната година, за да се подготви детето да влезе обратно в ученическата среда, както и ищецът да приеме ситуацията и да продължи живота си, какъвто 3 е бил по-рано. И. била с развита хиперчувствителност като натура и този спомен ще остане до късно в нея и то най-вече момента, в който вижда своя баща в това безпомощно състояние. Неговото покушение е рефлектирало у детето, като е създало чувство за безпомощност за нейната сигурност и стабилност, което означава, че това би се отразило на нейните връзки в един по-късен етап от нейното развитие. Така че тази травма ще остане със сериозен оттенък. Към онзи момент ищецът изпитвал едно състояние на тревожност, защото въпреки че се намира в безпомощно състояние, той трябва да намери начин да се справи, за да може да защити децата си и тази невъзможност към онзи момент създава сериозен момент на травма. Това ще остане в годините при него с много по-голям отпечатък, което означава, че тази тревожност ще се покачва с годините много повече, отколкото по принцип е нормално за родител. При И. перспективата била малко по-добра поради това, че тя е помалка и работата с нея във времето може да бъде стабилизирана, така че да не се стига до тежки прояви на тази травматична особеност, но така или иначе преживяното от нея било много сериозно. Тъй като инцидентът се е случил по тъмно време, в такова време тя започвала да изпитва едно притеснение без реална причина и нейната ефективност, адаптивност и адекватност към момента е ограничена. Сънувала силен шум, който се свързва със счупването на стъклото, което се разпръсква, на което тя е била свидетел, и дори е преживяла стрес за по-малката си сестра, за баща си, за майка си, изпада в състояние на паника и това се отразява. Имала проблеми да прави неща, които е правила по-рано, това страшно се отразило на нейното здравословно състояние. Д. е останала с по-малка представа в действителност за онова, което се е случило, но при всички положения помнила шума, паниката, напрежението, създалата се суматоха.

Изслушано е заключение на съдебно-психологическа експертиза, която сочи, че по отношение на Н. Р. резултатите от проведеното изследване показват, че става дума за личност с умерена степен на личностна и ниска към умерена степен на ситуативна тревожност. Нападението се случило пред очите на децата му, които видели кръвта по главата му. Не отвръщал на ударите, за да не усложни и ескалира ситуацията. Преживял е нещо много трагично в неговата житейска история, тъй като към онзи момент състоянието му било окачествено като „безпомощност“. Р. изпитвал безпомощно състояние, трябвало да намери начин да се справи, за да може да защити децата си и тази невъзможност да го направи към онзи момент създала момента на травма. Негативните резултати от претърпения инцидент са: когнитивни - свързани с мисли и спомени за случилото се, усещане за безсилие, несигурност, уязвимост, страх от невъзможността да защити семейството си; поведенчески - свързани със социално дистанциране, чувство на отпадналост, умора, занижен интерес към обичайните дейности, напрегнатост, вина.

Получените резултати говорят за завишени нива на тревожни и депресивни преживявания; емоционални - свързани със симптоми на страх, срам, тревожност, апатия, унижение, ежедневни тревоги, свързани с несигурността и невъзможността да защити семейството си; социални - социално дистанциране, затруднение в изпълнение на ежедневните си ангажименти. Интензитетът, с който се проявяват, е с различна динамика: в началото, когато е претърпял процесното събитие, преживяванията са били със завишена тревожност и 4 депресивна симптоматика. Случилото се засяга както него, така и семейството и близките му. Чувствал се е уплашен, уязвим, виновен, унизен, имал е физически травми и дискомфорт.