Решение № 22991 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22991 гр. С., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110144762 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу И. С. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. С. В. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 372,33 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 40,58 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г.; 65,28 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 12,94 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024г. по ч.гр.д. № 2983/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

1

Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от ****г. се установява, че на посочената дата И. С. В. придобила по време на брака й с В.П.В. собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81.

Установява се, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 3888/2007 г. по описа на СРС, 87 състав, бракът между И. С. В. и В.П.В. е бил прекратен.

С решение от 23.02.2010 г. по в.гр.д. № 6425/2009 г. на СГС, предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на процесното жилище е било предоставено на В.П.В..

На 15.12.2016 г. И. С. В. подала искова молба до Софийски районен съд, с която предявила срещу В.П.В. иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) за признаване за установено, че И. С. В. е изключителен собственик на процесния апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7.

С Решение № 478622 от 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 73259/2016 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е признато за установено по отношение на В.П.В., че И. С. В. е изключителен собственик на процесния апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7.

Представено е по делото писмо изх. № Г-12598 от 28.07.2021 г., изпратено от „Топлофикация С.“ ЕАД до ответната страна, в което е посочено, че И. Х. е вписана като титуляр на партидата с аб. № 152835, инсталация 4000285249 за заплащане на топлинна енергия за процесния апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет.

7.

С влязло в сила Решение № 6441 от 14.12.2023 г. по в. гр. д. № 13002/2022г. по описа на СГС, е потвърдено Решение № 478622 от 28.08.2018 г., постановено по гр. Д. № 73259 по 2 описа за 2016 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.".

В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява през исковия период (01.07.2021 г. - 30.04.2023 г.) между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. Както се изясни, съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Ето защо, ответната страна в качеството й на собственик на топлоснабдения имот има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно е легитимирана да отговаря по предявените искове, като е ирелевантно обстоятелството дали фактически е ползвала имота или не, тъй като законът свързва качеството на потребител, респективно клиент с правото на собственост или с ограниченото вещно право на ползване (в този смисъл Решение № 3714 от 05.05.2016 г. по в.гр.д. № 1093/2016 г. по описа на СГС, Решение № 263383 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 9052/2019 г. по описа на СГС, и др.).

При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответната страна И. С. В. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието 3

(източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и И. С. В. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.