Решение № 1411 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1411

12.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502486 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. Г. Ф. срещу Решение № 2913 от 07.07.2020г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа на ВРС, ХXI-ви състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които: на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 искове за осъждане на ответника да й заплати разликата над уважения размер от 277.96 лв. до пълния предявен размер от 344.22 лв., като платена при начална липса на основание такса за достъп ниско напрежение за периода 02.2014г. – 22.05.2018г., както и разликата над уважения размер от 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена при начална липса на основание такса за пренос ниско напрежение за същия период; на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 66.26 лв., съставляваща разлика между уважения главен иск в размер на 277.96 лв. и предявения размер от 344.22 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса достъп ниско напрежение за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и за сумата от 928.11 лв., съставляваща разликата между уважения главен иск в размер на 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса пренос ниско напрежение за същия период и

1 на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4KVA и сумата от 9280.80 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до изграденото кабелно електрическо захранване с дължина от 230 метра от Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4KVA, намираща се в имот УПИ – XI-1124, кв. 45 до имот УПИ XVII-1154, кв. 50 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи, че е налице несъответствие между мотиви и доказателствата по делото, доколкото не става ясна причината, поради която съдът приема, че сумите от 102.66 лв. и 391.04 лв., представляващи такси достъп НН и пренос НН не са платени на ответника, чрез оторизираните лица „Енерго-Про Продажби“ АД и „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД. Аргументите, с които е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за предоставен достъп до комплексна трансформаторна станция са следствие на грешна преценка, че КТП 1793 е възможно да бъде разделено и обособено на части – сграда /трафопост/ и съоръжения в него.

Оттук е и неправилният извод, че в полза на ищцата е учредено право на ползване върху движима вещ, а не върху самия КТП и че присъединяването на други 14 потребители не е основание ищцата да бъде компенсирана по реда на чл. 59 от ЗЗД. Трансформаторът е една вещ, която се състои от корпус, разпределителна уредба за средно напрежение, силов трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение. Съставните части поотделно не са трансформатор. Трансформаторът създава капацитет да се ползва електроенергия на ниско напрежение 220/380V, т.е. да се ползва за битови нужди. Договорът по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ не прехвърля собственост и не учредява ограничени вещни права в полза на лицензирания оператор на мрежата. При липса на договор по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ са налице едностранни действия /присъединяване на клиенти чрез чуждо съоръжение/, от страна на лицензианта, които са неправомерни. Между въззивницата и сем. Е. от друга страна е сключен договор, по силата на който ищцата владее – използва по предназначение и получава добиви от 1/3 от трафопоста. Чрез присъединяване на свои клиенти от страна на лицензианта е ограничена възможността на съвладелците да получават добиви от вещта било като сключат договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, било по друг начин. Договорът за учредяване на право на ползване върху частен КТП е възмезден. Така сем. Е. са били частично обезщетени за предоставената от тях възможност посредством КТП 1793, а въззивницата не е. По отношение на аргументите, с които е отхвърлена претенцията за обезщетение за предоставен достъп до кабелна линия НН с дължина 230 м., а именно, че обезщетение не се дължи, защото линията обслужва единствено и само обекта на ищцата, посочва, че въпросната мрежа НН /от КТП 1793 до електромера/ е т.нар. „материален ресурс“, за ползването на който до придобиването му от ЕРП се дължи обезщетение. От 27.06.2017г. ищцата не е собственик на сградата и имота в гр. Варна, ул. „16-та“ № 12, но не 2 е прехвърлила собствеността на мрежата НН и предоставя достъп за свързване на трето лице към мрежата на лицензирания оператор. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното решение.

В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните части. Сочи, че дължимостта на такса достъп и такса пренос ниско напрежение е нормативно установена и се дължи от всички потребители, въпрос е на нормативна регулация, а не на волята на страните. Ищцата не е собственик на Комплектна трансформаторна подстанция, не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. Процесните съоръжения съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от ЗЕ, а ищцата не разполага с лицензия за дейности по пренос, разпределение и т.н. В този смисъл не е налице обедняване. Дори да е налице ползване от ответника, то е на основание специален закон, произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на ел. енергия и да разпределя до техните обекти ел. енергия. В полза на ищцата е учредено право на ползване единствено върху съоръжението за трансформиране мощността на ел. енергия от ниво средно в ниво ниско напрежение, а не и върху самия КТП 1793. По тези съображения, решението в обжалваните части е правилно и съобразено със съдебната практика, поради което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Г. Ф. срещу „Електроразпределение Север“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 344.22 лв., представляваща сбор от заплатени при начална липса на основание такси за достъп ниско напрежение в периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и сумата от 1962.98 лв., представляваща сбор от заплатени от ищцата при начална липса на основание такси за пренос ниско напрежение в същия период, във връзка с доставка на ел. енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на в.з. „Траката“.

В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, пр. II от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати исковите суми, платени от ищцата под формата на такса достъп и такса пренос НН за същия обект на потребление и за същия период, като дължими на неосъществено основание, а именно неизпълнение задължението на оператора да изкупи присъединителните съоръжения, преди началото на експлоатацията им.

В условията на първоначално кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 841.66 лв., представляваща кумулираният за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г. месечен 3 наем – цена за предоставен достъп, както на КТП /4000 лв./, така и на изграденото кабелно ел. захранване с дължина 230 м. /9280.80 лв./, което ответното дружество ползва без правно основание за целите на преноса на ел. енергия и до други потребители, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.02.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: до 22.05.2018г. ищцата била клиент на „Електроразпределение Север“ АД, като собственик на УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на Вилна зона № 12, ведно с изградената в него жилищна сграда съгласно НА № 30/23.06.2003г. След този момент, въпреки че не е собственик на имота продължила да ползва същия. По повод присъединяване на жилищната сграда към електрическата мрежа на 05.11.2004г. между страните е подписан предварителен договор за присъединяване на обекти на потребител № 787. В изпълнение предвижданията на този договор, на 21.05.2004г. между М.Д.Е. и Б.Ж.Е., като учредители от една страна и ищцата, като ползвател, от друга, е сключен Договор за учредяване на безсрочно право на ползване върху Комплектна трансформаторна подстанция /КТП/ 20/0,4 KVA н УПИ XI-1124, кв. 45, в.з. Варна, заверен на 07.06.2004г. под рег. № 5284 от Нотариус И.М., за което право на ползване е заплатена цена от ползвателя на учредителя в размер на 4000 лв. За изграждане на външно кабелно захранване на 29.06.2005г. е издадено Разрешение за строеж № 97/29.06.2005г. от Главния архитект на Район Приморски при Община Варна за „Външно кабелно електрозахранване от КТП в УПИ XI-1124, кв. 45 до касета РК-2 нова пред УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на в.з. Варна“, като са извършени описаните в исковата молба СМР на обща стойност с ДДС 9280.80 лв. Във връзка с извършеното строителство ищцата е извършила и допълнителни разходи в размер на 1100 лв. за възнаграждения на наетия персонал и заплащане на изискуеми такси. Кабелната линия е въведена в експлоатация съгласно издаденото от РДНСК – Варна Разрешение за ползване от 20.09.2005г. На 29.11.2007г. между страните е сключен Договор за присъединяване на обект на потребител към електрическата мрежа, съгласно който на ищцата се предоставят 15 KVA, като останалите 5 KVA се използват от ответното дружество за нужди на други негови клиенти.

След тази дата ответното дружество не е изпълнило задължението си по § 4 от ПЗР на ЗЕ да изкупи изградените присъединителни съоръжения /КТП и 230 м. подземна кабелна линия/.

Нещо повече – до момента дружеството събира чрез търговеца на ел. енергия неоснователно от ищцата такси достъп ниско напрежение и такса пренос, ниско напрежение до имота й, при условие, че КТП, както и подземното кабелно ел. захранване до имота не са собственост на ответното дружество. Надвнесените такси за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г. възлизат на общата сума от 2307.54 лв. Платената в този размер сума е платена при начална липса на основание, доколкото ищцата не дължи плащане на такса достъп и такса пренос НН поради това, че електроразпределителните съоръжения на НН /КТП и подземното кабелно ел. захранване от КТП до домът й/ са нейна собственост и с учредено в нейна полза право на ползване. В този смисъл счита, че исковите суми под формата на платени такси пренос и достъп, са платени от нея при начална липса на основание, евентуално на неосъществено 4 основание доколкото операторът на мрежата е бил длъжен своевременно да закупи изградените от нея съоръжения, но не го е направил. Цената достъп и цената пренос НН се определят от КЕВР съгласно ЗЕ и се дефинират като цени дължими на оператора на ЕРМ, а „Енерго-Про Продажби“ АД е фактически посредник по събирането на сумите, представляващи цена на разпределение. Отправила искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил исковете по основание и по размер.

Навел доводи, че щом безспорно в рамките на процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по пренос на ел. енергия съгласно договор при ОУ и не се твърди неизправност на ответното дружество свързано с доставката и преноса на ел. енергия, то платените от ищцата по същия суми, съставляващи стойност на електроенергия във всичките й компоненти са платени на годно правно основание. Дължимостта на такси достъп и пренос е нормативно установена по отношение на всички потребители. За целия процесен период ел. енергия е била доставяна до обекта на ищцата и поради това цената за достъп и пренос е била дължима и правилно начислявана, независимо от мястото на монтирания измервателен уред. Ищцата не е собственик на следващо място на КТП в УПИ XI-1125, кв. 45, в.з. Варна. Трансформаторната подстанция, като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване, като сградата има обслужваща функция спрямо оборудването и поради това тя е подчинена на правния режим, приложим за съоръжението съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ. КТП в случая се намира в описания имот, собствен на М. и Б. Е., а не и на ищцата. На последната е учредено право на ползване. Оспорил също осъществяването на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, доколкото не е установено в какво се изразява ползването на процесния обект от „ЕРП Север“ АД, съответно как се обогатява дружеството и как обеднява ищцата.