Решение № 1194 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита ИИв. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330205397 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-0438-000822/26.09.2024 г. на Началник на Трето РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Г. Н. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите от жалбата и пледоарията на представителя му в съдебно заседание са свързани с допускането на съществено нарушаване на процесуалните правила, доколкото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП липсва пълно описание на нарушението, както и в неустановяване от събраните доказателства да е извършено нарушението и съществените му елементи, а то да се дължи на други фактори, а именно по-бързото изтегляне при обратен завой. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В молба-становище моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 24.08.2024 г. около 11:20 ч. в гр. Пловдив жалбоподателят Г. Д. управлявал личния си лек автомобил „Форд Мустанг ГТ“ с рег. № **** С него пътувал и тъстът 1 му - Г. Т.А.. Те били участници в сватбено тържество и пътували по ул. „Васил Левски“ в посока юг-север, за да се присъединят към останалите гости, които били паркирали на спирката на същата улица срещу бензиностанция „Лукойл“ на „Карловско шосе“ (както е известна ул. „Васил Левски“) в посока север-юг. Въпреки че нямал право жалбоподателят решил да направи обратен завой на светофара на ул.

„Васил Левски“ срещу № 99 (кръстовището с ул. „Никола Войновски“), за да паркира до другите гости. Така Г. Д. спрял на червен забранителен сигнал и изчакал светофарната уредба да сигнализира в разрешителен режим. Въпреки че движението било натоварено, жалбоподателят Д. предприел забранената маневра като докато извършвал обратния завой подал рязко газ, двигателят на автомобила се изфорсирал, гумите му засвирили и той навлязъл рязко в завоя като при самото навлизане колата била с вратите напред и се озовала в две съседни ленти на платното на ул. „Васил Левски“ в посока север-юг. За да запази контрола върху автомобила и да го стабилизира, обърнал предните гуми на обратно, като в един момент спрял, тъй като щял да се удари в отсрещната мантинела. Подобно движение жалбоподателят извършил и непосредствено преди това, но в обратна посока, навлизайки на първото кръстовище на ул. „Васил Левски“ от север на юг спрямо това с ул. „Никола Войновски“, за да извърши обратен завой и да продължи в посока от юг на север.

По същото време на същото кръстовище се намирал свидетелят Д. М. М. – **** в Трето РУ при ОДМВР - Пловдив, който изпълнявал служебните си задължения по наряд с негов колега. Той се намирал на същия светофар на червен сигнал, по същото време, по което на него чакал и жалбоподателят, когато забелязал автомобила на последният да прави забранен обратен завой, като чул как водачът му подава силна газ, вследствие на което задната част на колата започнала да поднася, поради което автомобилът навлязъл в две съседни ленти в платното на ул. „Васил Левски“ в посока север-юг и спрял принудително преди самата мантинела. Полицейските служители забелязали и предхождащото поведение на автомобила по извършване на обратен завой, за да продължи към тях, т.е. в посока от юг на север. Затова и полицейските служители предприели действия по спирането на водача и проверката му, което се осъществило на ул. „Васил Левски“. Установили водачът като жалбоподателя Г. Д..

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА с бл. № 957244/24.08.2024 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т.2 от ЗДвП. В акта нарушителят не отразил, че има възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Д. М. М. - очевидец и актосъставител, частично от показанията на свидетелите

Г.

Т.А. и

А.С.К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121к-8883/19.07.2019 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. В допълнение свидетелят споделя, че на светофара на кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Никола Войновски“ в гр. Пловдив жалбоподателят е направил забранен обратен завой, като умишлено подал разко газ и 2 навлязъл рязко в завоя с вратите напред, с въртене на задните гуми, вследствие на което колата навлязла странично в две съседни ленти на платното на ул. „Васил Левски“ в посока север-юг, като същото движение жалбоподателят извършил още веднъж преди процесната маневра отново на ул. „Васил Левски“, но в посока юг-север, като отново при самото завиване е имало въртене и свирене на гуми, придружени с форсиране на двигателя на автомобила.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Посочените доказателства от страна жалбоподателя не обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Възприетата фактическа обстановка се установява частично и от показанията на свидетелите Г. А. и А.К.. Като логични, достоверни и непротиворечиви съдът оцени онази им част, която е свързана с посоката на движение на автомобила, изпълнената забранена маневра обратен завой на светофара на ул. „Васил Левски“ срещу № 99, т.е. в посока към спирката от градския транспорт, намиращата се на отсрещната страна на улицата, срещу бензиностанция „Лукойл“, както и фактът, че при самото извършване на завоя жалбоподателят е подал силна газ, вследствие на което автомобилът е поднесъл. За посочената група от обстоятелства, показанията им съответстват на тези на свидетеля М., поради което и съдът им се довери.

Съдът обаче не се довери на показанията на тези свидетели в частта, в която сочат, че при извършването на обратния завой от жалбоподателя гумите на автомобила не са свирили, колата не е застанала напречно на пътя и не е навляза в две съседни ленти в платното на ул. „Васил Левски“ в посока север-юг. В този аспект те се намериха за нелогични, противоречиви и несъответни на останалите доказателства.

Съдът намира за нелогични показанията им, а по тази причина и недостоверни, в частта, в която посочват, че автомобилът е занесъл без видима причина и въпреки че жалбоподателят не е боравил с приборите му, така че да го извади преднамерено от контрол. При такива обстоятелства колата изобщо не би поднесла, а обратното би означавало, че всеки един автомобил при същите условия би занесъл, което е обективно невъзможно и в конкретната ситуация не се случило, тъй като от разпита на актосъставителя се установи, че единствено автомобилът на жалбоподателя е имал такова поведение на пътя. Тоест няма логика в показанията им, че водачът не е направил нищо, но въпреки това колата е поднесла. Напротив, в показанията си свидетелите сочат за рязко подаване на газ от страна на жалбоподателя, което не е имало случаен характер, а дори го обвързват със събитието от житейски характер, за което всички са се били събрали. За да се стигне до занасяне на задната част на автомобила е необходим някакъв допълнителен фактор, който да е извън нормалните условия на движение. Такива фактори могат да са именно боравенето с приборите на автомобила, за да се постигне загуба на сцепление и рязкото подаване на газ при навлизане в завоя, за което признава дори А.. Тоест имало е целенасочено подаване на газ с цел загуба на сцепление на автомобила с пътната настилка, а не просто желание за по-бързо изнасяне от завоя, тъй като ако всяко по-бързо изнасяне включваше задължително и поднасяне, то всички коли биха поднасяли по пътищата постоянно, което е ноторно, че не се случва.

Същевременно няма данни по делото на процесната дата и място да са били налични метеорологични условия като дъжд, сняг или поледици или други фактори от обективен характер, които да са предизвикали хлъзгава настилка и от там да се е стигнало до непреднамерено поднасяне на автомобила. Напротив никой от 3 свидетелите не сочи подобни обстоятелства и въпреки това свидетелите А. и К. заявяват, че автомобилът на жалбоподателят е поднесъл и то без изобщо да е превътял задвижващите си гуми, като по този начин показанията им са и вътрешно противоречиви, тъй като е ноторно и необходимо, за да поднесе задницата на един автомобил без наличие на хлъзагава настилка, то неминуемо следва гумите му да изгубят сцепление с пътя, което се случва само когато те започнат да превъртат, а в случая както се посочи свидетелите твърдят, че гумите на колата не са превъртяли изобщо, но въпреки това е поднесла.

Показанията на свидетелите А. и К., че поднасянето на автомобила на жалбоподателя е било незначително, случайно и/или инцидентно са в пълно противоречие с тези на свидетеля М., който изрично в разпита си заяви, че на кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Никола Войновски“, жалбоподателят е подал рязко газ (както се твърди и от свидетелите, ангажирани от жалбоподателя) и е навлязъл с поднасяне в две съседни пътни ленти и то не само на платното на ул.

„Васил Левски“ в посока север – юг, но е сторил същото и в платното на същата улица, но в посока юг – север.

Показанията на полицейския служител се открояват с необходимата категоричност, последователност, житейска логичност и незаинтересованост, нещо което не може да се посочи за свидетелите А. и К.. Свидетелят А. е тъст на жалбоподателя, а К. му е братовчед. Без това формално да обосновава тяхната заинтересованост или пристрастност в спора, оценката на достоверността им и найвече пълнотата по отношение на настъпилите събития, съдът извърши въз основа на съвкупен анализ на всички данни по делото, включително и в контекста на близките им връзки с жалбоподателя. Наличието на последните, противоречивостта им във вътрешен аспект, колизията с останалите събрани доказателства, житейската им необоснованост с оглед приповдигнатото настроение на всички към момент на събитията, предвид провеждащото се същия ден сватбено тържество, от което са били част, дават основания на съда в посочените части да не ограничи поведението на жалбоподателя само до рязко подаване на газ, но и останалите елементи от завършеното действие от негова страна.

Поради гореизложеното настоящият състав прие, че показанията на тези свидетели в тази им част се опровергават от една страна от показанията на свидетеля – очевидец М. и от останалия доказателствен материал, а от друга се преценят за насочени към целен от разпитаните свидетели резултат по отпадане на ангажирана спрямо жалбоподателя административна отговорност предвид близките им отношения.