Решение № 1408 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20241100900545 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 12, ал.

5 ЗМГО.

Ищецът Община А. твърди, че е действителен притежател и ползвател на знака „П. НА С. И Г.Р.“, като е подал заявка за регистрация на комбиниран знак вх. № 16940/05.04.2023 г. „А. – душата на Б. П. НА С. И Г.Р.“.

Твърди, че на 31.01.2023 г. ответниците Д. Х. П., П. И. К. и Д. С. Х., подавайки заявка № 2023168744N/31.01.2023 г. за регистриране на комбинирана марка „Кулинарен фестивал П. НА С. И Г.Р.“ в класове 35, 41, действали недобросъвестно. Сочи, че празникът „П. НА С. И Г.Р.“ е организиран за първи път през 2011 г. от община А. съвместно с Народно читалище „С. - ****“, гр. А. с цел опазване на старите български традиции чрез представяне на типичните за региона печена сланина и греяна ракия на фона на народни песни, хора и хумор. Събитието означено със знака „П. НА С.

И Г.Р.“ е провеждано ежегодно съвместно между общината и читалището, като през 2023 и 2024 г. читалището не е участвало, поради липса на ресурс.

Празникът се провеждал всяка година в А., в съботата преди Месни заговезни, като за събитието местни производители участват на щандове със своя 1 продукция и в конкурс за най-добра сланина и греяна ракия. По този начин се осъществявала реклама на местните производители на тези продукти и се давала възможност на гости от цялата страна да опитат и купят фермерски месни продукти и алкохолни напитки.

Ищецът твърди, че на 05.04.2023 г., поради големия интерес към събитието, и след провеждането му през м. февруари 2023 г., подал заявка за регистрация на комбинирана марка „А. – душата на Б. П. НА С. И Г.Р.“ за стоки и услуги от клас 29, 33, 35 и 41 от МКСУ, по която в законоустановения срок от ответниците е постъпила опозиция. По повод подадената опозиция ищецът разбрал, че ответниците са регистрирали комбинирана марка „Кулинарен фестивал „П. НА С. И Г.Р.“ в клас 35 и 41 на МКСУ. Сочи, че съпритежателят на марката Д. Х. П. през годините на провеждане на фестивала до началото на 2024 г. е председател на читалищното настоятелство на Народно читалище „С. ****“ в гр. А., П. И. К. – дългогодишен служител и в момента библиотекар в читалището, а Д. С. Х. – първи братовчед на К..

Твърди, че като участници във фестивала дълги години ответниците са знаели за провеждането му от общината и с регистрацията на марката са целели имуществена облага. В тази връзка сочи, че подаването на заявлението за регистрация от тяхна страна съвпада с усилената подготовка на фестивала през м. февруари 2023 г., когато читалището е решило да се оттегли от съвместното му организиране с общината. Сочи, че по повод уведомлението за подадената от ответниците опозиция, на редовно събрание на общинския съвет в А. е поставен въпросът за регистрация на марката от ответниците, на което е присъствал първият от тях, като в протокол от събранието кметът на града е посочил, че те му поискали поне 1000,00 лева за ползването. Сочи, че е налице идентичност между услугите, за които се ползват двете марки, както и идентичност в доминиращия елемент в словната част „П. НА С. И Г.Р.“, а различните словни елементи нямат отличителен характер. Твърди се и визуално сходство и висока идентичност или сходство в концептуално отношение, един и същ потребителски кръг, поради което е налице вероятност от объркване на потребителите. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да установи недобросъвестността на ответника при подаване на процесната заявка. Претендира съдебни разноски.

2

Ответниците Д. Х. П., П. И. К. и Д. С. Х. оспорват иска при твърдението, че ищецът не е имал качеството на действителен притежател на марката към датата на подаване на процесната заявка, тъй като нито той, нито негов служител е фактически създател на марката. Твърдят, че създатели на знака „П. НА С. И Г.Р.“ и негови първи и дългогодишни ползватели са именно тримата ответници. Сочат, че събитието се провежда от 2011 г. в гр. А. като те са негови вдъхновители, главни организатори и движеща сила. Твърдят, че те измислили наименованието „П. НА С. И Г.Р.“, както и самия формат и съдържание на събитието. Твърдят, че тази им роля е добре известна сред местната общност и надлежно документирана, като в Летописната книга на Народно читалище „С.“ за 2011 г. било записано, че „На 27 февруари се проведе Първият П. НА С. и Г.Р.. Празникът се създаде по идея и инициатива на инж. Д. Х., П. К. и Д. П.“. Посочено е и участие през тази година на първите двама ответници в предаване на БТВ по повод празника. Сочат, че Народно читалище „С. - ****“ гр. А. винаги се е явявало институционалният субстракт, необходим за организиране и провеждане на събитието, а община А. само е улеснявала и подпомагала провеждането му чрез предоставяне на място публична общинска собственост, на което празникът да бъде провеждан.

Оспорват да е налице недобросъвестност, тъй като до момента на подаване на заявката не е налице ползване на марката от ищеца, нито регистрирана от него марка. Твърдят, че за липсата на користни цели сочи фактът, че са изразили готовност да преотстъпят ползването на марката безвъзмездно, но при определени условия, чиято основна цел е свързана със запазване самобитния характер на събитието, обозначаващо тази марка.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 36, ал. 3, т.1, вр. с ал. 5, т.2, вр. с чл. 52, ал.1, т. 3 ЗМГО за установяване на факт с правно значение – недобросъвестност на ответниците към момента на подаване на заявка за регистрация на търговска марка, успешното провеждане на който иск ще е основание за отмяна на регистрацията на марката по административен ред.

Основателността на иска предполага доказването на активната материална легитимация на ищеца – че е действителен притежател на марката, 3 както и недобросъвестност на ответника при заявяване на регистрираната от него марка. И двете обстоятелства са спорни между страните.

Относно съдържанието на понятието „действителен притежател на марката“ в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. по описа на ВКС е посочено, че като "действителен притежател" по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2 от ЗМГО (отм.), а сега - чл. 36, ал.

5 вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, следва да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв.

Същото може да бъде определено като фактическо използване от страна на ищеца на идентичен или сходен със заявения знак за обозначаване на предлагани от него в търговската му дейност стоки/услуги.

Съдържанието на понятието „недобросъвестност“ е било предмет на разглеждане в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ В мотивите на решение от 28.10.2020 г. по дело Т-273/2019 г. на СЕС, т. 26 е прието, че недобросъвестност в областта на марковото право е налице, когато притежателят на марка е подал заявката за регистрация не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка и по-специално функцията по указване на произхода на стоката/услугата. В т. 33 от мотивите на решението е посочено, че този субективен елемент следва да бъде обективно установен въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай. Прието е, че знанието, че трето лице ползва марката в търговската си дейност може да е такова обстоятелство, но не е абсолютна и задължителна предпоставка за доказване на този субективен елемент. В т. 35 от мотивите е прието, че „ …регистрацията на марка, без заявителят да има намерение да я използва за обхванатите от тази регистрация стоки и услуги, може да представлява недобросъвестност, тъй като заявката за марка е лишена от обосновка с оглед на целите на Регламент № 207/2009. Подобна недобросъвестност обаче може да се констатира само ако са налице обективни, релевантни и непротиворечиви улики, от които да е видно, че към датата на подаване на заявката за регистрация на разглежданата марка нейният 4 заявител е имал намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или да получи, без дори да има предвид конкретно трето лице, изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка.“ В решение по дело Дело C‑104/18 г. и дело Т-321/2010 на Съда на ЕС е прието, че релевантно обстоятелство за установяване на недобросъвестност на заявителя е преследваната от заявителя „търговска логика“. Посочено е, че ако не се установява собствена логика, изведена от самостоятелното използване на знака от заявителя върху „негови“ по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО стоки/услуги, то следва да се приеме, че регистрацията на марка, използвана от другиго, е направена с цел увреждане или с цел несъответно на честната търговия извличане на изгода. В Решение от 14.02.2012 г. по дело T-33/11 на Съда на ЕС е прието, че „…за да се прецени дали заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката за регистрация на марка, освен обстоятелствата, изведени в решението по дело C-529/07, от значение са произходът на атакувания знак и обстоятелствата относно неговото използване от момента на създаването му. Следва да се вземе предвид и търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на разглеждания знак като марка.“

Установяването на активната и пасивна легитимация по делото е взаимосвързано и подлежи на съвкупна преценка, в хронологическа последователностна на установените по делото факти.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 31.01.2023 г. ответниците са подали заявка за регистрация на комбинирана търговска марка „Кулинарен фестивал П. НА С. И Г.Р.“ в клас 35 и 41 на МКСУ, регистрирана с № 168744/02.06.2023 г.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че между регистрираната от ответниците комбинирана марка - „Кулинарен фестивал П.

НА С. И Г.Р.“ и тази, за която ищецът е подал заявка и твърди да е действителен притежател - „А. – душата на Б. П. НА С. И Г.Р.“ е налице сходство, като отличителният и съществен елемент е П. НА С. И Г.Р..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на 5 свидетелите П.Л. и С. Х.а, както и обясненията на ответниците П. К. и Д. Х., които се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото се установява следно:

Празникът на сланината и Г.Р. в гр. А. е създаден по първоначално идея на ответника Д. Х., доразвита заедно с другите двама ответници П. И. К. и ответникът Д. П..

Празникът е реализиран за първи път през 2011 г. от Народно читалище „С. ****“ в гр. А. и се превърнал в традиция, като се провеждал всяка събота, а в последствие и събота и неделя в седмицата преди Месни заговезни. Идеята на събитието била от местните хора да се покаже характерната за региона традиция да се запазва сланина за цялата година и да се вари много хубава ракия, да има културна програма, в която да участват самодейци от читалището. Провеждала са кулинарна изложба, в която участниците и журито били доброволци от гр. А.. На празника традиционно се приготвяло ястие в голям казан. Предлагали се сувенири и продукти от местни производители. Имало и награди в различни категории.

С времето празникът придобил все по-голяма популярност и през 2019 г.

Община А. започнала да отдава под наем на търговци общински терен, който се намирал пред сградата на читалището. В последствие било взето решение от Общинския съвет на гр. А. постъпленията от доходите от наем на общински имоти по време на събитието да бъдат дарявани на читалището за покриване на разходите за него.