Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 28.04.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 70/2026
Вид
Решение № 105
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2,ал.1,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5,ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.144,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 296,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24,ал.1,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. М., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Б. Ст. Т. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500070 по описа за 2026 година

С Решение № 11/09.01.2026г. по гр.дело № 1759/2025г. Районен съд М. е осъдил на основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Л. Т. Л. от гр. М. по 766,94 евро /равностойност на 1 500 лева/ - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 795/2021г. и от незаконно обвинение по ДП № 794/2021г. , и двете по описа на РУ М., ведно със законната лихва от 27.05.2022 година, съответно от 11.12.2023г. , като са отхвърлени исковете над уважените до предявените размери от по 5000 лева като неоснователни. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Л. Т. Л. и по 255,65 евро / 500 лева/ обезщетения за имуществени вреди по двете досъдебни производства, както и сумата от 278,89 евро /545,45 лева/ – реализирани в производството разноски.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителните части от Прокуратурата на РБ като неправилно , постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , както и с доводи за необоснованост. Твърди се, че съдът безкритично е приел твърденията на ищеца без същите да са подкрепени с доказателства- за това че е работил като професионален музикант и учител, както и изпадането му в депресия. Поддържа се, че неправилно е посочен началният момент за дължимост на законната лихва, като не е съобразено и възражението за погасяване по давност акцесорното вземане за лихва. Относно присъдените обезщетения за имуществени вреди се твърди, че не е доказано в процеса какво възнаграждение е договорено в хода на наказателните производства. Навежда довод и за необсъждане възражението за прилагане чл. 5,ал. 2 ЗОДОВ с твърдения, че обвиненията са 1 се дължали на изключително неправомерно поведение на свидетеля Л.Л.К., по чиито сигнали са образувани наказателните производства. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, да съобрази възражението за давност относно претенциите за лихва за обезщетението по ДП № 195/2021г. , като отхвърли изцяло исковете за заплащане обезщетения за имуществени вреди.

Л. Т. Л., чрез пълномощник адвокат В. И.а обжалва постановеното от РС М. решение в частта, с която исковите му претенции за заплащане обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни над уважените до предявените размери с твърдения, че определените от съда размери са несправедливи. Твърди се, че съдът не е съобразил доказани по делото обстоятелства - младата възраст на ищеца, липсата на други обвинения, доброто му име в обществото, чистото съдебно минало, вида на престъпления, за които е обвинен, продължителността на наказателните производства и отражението им върху живота и психиката му. Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и уважаване исковете за неимуществени вреди изцяло в предявените размери.

Писмени отговори по така подадените въззивни жалби не са подадени.

В съдебно заседание жалбите се поддържат , така както са подадени.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби против първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.

259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и са допустими за разглеждане.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по обективно съединени искове за заплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от две обвинения в извършване на престъпление, повдигнати и предявени по досъдебни производства № 794/2021г. и № 795/2021г. по описа на РУ на МВР М., приключили с постановления за прекратяване.

Ищецът Л. Т. Л. е сезирал първоинстанционния съд с искова молба, подадена на 02.07.2025г. , с ответник прокуратурата на РБ с твърдения, че срещу него неоснователно е повдигнато от РП М. по ДП № 794 /2021г. на РУ на МВР М. обвинение за извършено престъпление по чл.144,ал.3 НК, прекратено с постановление на РП М. от 11.12.2023г. , поради недоказаност, както и за неоснователно повдигнато от РП М. по ДП № 795/2021г. на РУ на МВР М. обвинение в извършване на престъпление по чл. 296,ал.1 НК, прекратено с постановление от 27.05.2022г. , поради липса на извършено престъпление, като за всяко от незаконните обвинения е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от по 5000 лева и такова за имуществени от по 500 лева.

С постановеното по делото решение съдът е приел исковете за доказани по 2 основание, уважил е изцяло претенциите за имуществени вреди от по 500 лева за двете обвинения, а по отношение исковете за обезщетения за неимуществените вреди е присъдил по справедливост по 1500 лева, ведно със законна лихва от датите на постановления за прекратяване , като е отхвърлил исковете за неимуществени вреди над уважените до предявените размери от по 5000 лева като неоснователни.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни в съответните части с оглед правния им интерес , като предмет на въззивен контрол е изцяло постановения от РС М. по съществото на спора съдебен акт .

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната фактическа обстановка, която не е спорна между страните:

На 24.09.2021г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП 795/2021 г. по описа на РУ М., за това че: на 27.02.2021г. в гр.М., на ул.Св.К. №54 не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 05.10.2020г. по гр.дело № 2108/2020г. по описа на Районен съд-М., като бил се приближил до Л.Л.К. и я блъснал с двете си ръце престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Взета е мярка за неотклонение “подписка”. При привличането му като обвиняем и разпита му в това качество защитник на ищеца е бил адвокат В. И., надлежно упълномощен . След провеждане редица процесуално-следствени действия и по негова инициатива, като разпити на свидетели и видео-експертиза на направения от него видеозапис от случката, е установено, че е жертва на лъжесвидетелстване. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.05.2022г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 234,ал.1,т.1 вр. с чл.

24,ал.1,т.1 НПК, поради това, че инкриминираното деяние не е извършено. Това постановление е в влязло в сила на 13.12.2022г. след потвърждаване му от РС М. по ЧНД № 847/2022г. , образувано по жалба на Л.К..

Установено е също така, че на 25.02.2022г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №794/2021г. по описа на РУ М. за това, че: на 18.09.2020г. в гр.М. се заканил с убийство на Л.Л.К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. След провеждане на множество разпити на свидетели, очни ставки, експертиза на видеозапис от случката, наблюдаващият прокурор прекратил с постановление от 11.12.2023г. наказателното производство на основание, че обвинението не е доказано /чл.243, ал.1, т.2 от НПК/.

Постановлението е влязло в сила на 07.01.2024г. като необжалвано след връчване на обвиняемия на 14.12.2023г. и на Л.К. на 30.12.2023г. . В хода на това наказателно производство са провеждани няколко разпита на Л. като обвиняем , три пъти са му предявявани материалите по разследването, като при тези действия е участвал и защитникът му адвокат В. И..

С исковата молба са приложени разписки за получен хонорар, установяващи, че на 26.02.2022г. адвокат И. е получил в брой от Л. Л. сумата 500 лева договорен хонорар за защита по ДП № 794/21 на РУ М., а на 24.09.2021 г. е получил от Л. Л. сумата 500 лева договорен хонорар за защита по ДП № 795/21 на РУ М.. Така приложените разписки, 3 съпоставени с приложените по досъдебните производства пълномощни за адвокат В. И. и данните за участието му като защитник на обвиняемия в хода на разследването , установяват договорено и платено адвокатско възнаграждение от по 500 лева за всяко едно от наказателните производства. Законът за адвокатурата не предвижда изискване за писмена форма за действителност на сключен между адвокат и клиент договор за правна защита и съдействие. Макар и частни свидетелстващи документи разписките, преценени във връзка с всички събрани по делото доказателства установяват договорено и платено адвокатско възнаграждение на упълномощен от обвиняемия защитник.

От разпитаните по делото свидетели А.Х.Б. и П.К.Н., приятели на ищеца, се установява, че ищецът има проблеми с леля си Л.К. във връзка със спорове за имот, като бил обвинен от нея за насилие . След проблемите с прокуратурата Л. се променил, станал затворен, не иска да излиза с приятели, станал навъсен, престанал да се усмихва. По време на делата се страхувал, че ще влезе в затвора, че се използват фалшиви свидетели срещу него. Делата с леля му все още не са приключили и продължават да се съдят, от което се чувства много притеснен. Преди проблемите с леля му Л. бил музикант, ходел по участия, давал уроци , но преустановил тази си дейност през 2021г. и си продал инструментите.

От материалите, съдържащи се в приложените ДП се установява, че към датите, когато са прекратени Л. Л. е бил неосъждан , без регистрирани противообществени прояви и връзки с криминално проявени лица. Безспорно е установено също така, че и двете наказателни производства са образувани по повод жалби на Л.К..

При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното :

Безспорно е, че за времето от 25.02.2022г. – 11.12.2023г. , за период от 1 година и 10 месеца, ищецът е имал качеството на обвиняем по наказателно производство - ДП № 794/2021г. с повдигнато от страна на РП М. обвинение в извършване на престъпление по чл.

144,ал.3 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години, като наказателното производство е приключило с постановление от 11.12.2023г. за прекратяване поради недоказаност , влязло в сила на 07.01.2024г. . Прекратяването на наказателното производство на това основание обосновава основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за вреди , причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. В тази насока е тълкуването на разпоредбата, дадено в т. 7 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.

За времето от 24.09.2021г. -27.05.2022г., за период от 7 месеца, ищецът е имал качеството на обвиняем по наказателно производство - ДП № 795/2021г. с повдигнато от страна на РП М. обвинение в извършване на престъпление по чл. 296,ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лева, като наказателното производство е приключило с постановление от 27.05.2022г. за прекратяване поради липса на престъпление , влязло в сила на 13.12.2022г. . Прекратяването на наказателното производство на това основание обосновава основание за ангажиране отговорността на 4 държавата по чл. 2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за вреди , причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая от незаконните две обвинения.

Безспорно е установено, че в хода на наказателните производства ищецът е бил представляван от упълномощен защитник адвокат В. И., на който за оказаната защита е заплатил възнаграждение от по 500 лева, представляващи имуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконните обвинения , поради което и исковете за заплащане обезщетения за имуществени вреди са доказани и основателни.