Решение № 264826 от 16.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.С., 16.07.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Димитър Ковачев

Йоана Генжова секретаря Цветослава

Гулийкова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 10 581 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 565370, постановено на

19.12.2018 г. по гр.д.№ 3 263/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******е осъден да заплати на П.А.К., ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 2 790,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпи-ло на 01.10.2014 г. в гр.Софи застрахователно събитие – ПТП, от които: 300,00 лева – разходи за лекарства /фраксипарин/, ведно със законната лихва от 01.10.2014 г. до оконча-телното заплащане на сумата; 600,00 лева – разходи за рехабилитация, ведно със законната лихва от 01.01.2015 г. до окончателното заплащане на сумата; 1 872,00 лева – разходи за заключваща плака с кортикален винт, заключващ кортикален винт самонараняващ титан, заключващ кортика-лен винт и заключващ спонгиозен винт цяла резба, ведно със законната лихва от 06.10.2014 г. до окончателното заплащане на сумата; 18,00 лева – разходи за допълнителен филм за образна диагностика, ведно със законната лихва от 18.11.2014 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 231,68 лева – разноски по делото.

Със същия акт претенциите на П.А.К. срещу ЗД „Б.И.” АД с основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 6 970,00 лева, представляващи: разходи за лекарства в размер на 200,00 лева, разходи за допълнителна усилена храна за периода от 01. 10.2014 г. до 01.04. 2015 г. в размер на 1 080,00 лева, разходи за болногледач за три месеца – от 01.10.2014 г. до 01.01.2015 г. в размер на 2 700,00 лева и транспортни разходи в размер на 200,00 лева, са отхвърлени като неоснователни и недоказани, като П.А.К. е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 497,76 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищцата П.А.К., гр.С., действаща чрез процесуалния й представител адв.Н. – в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ относно имущест-вените вреди за сума в общ размер от 4 180,00 лева. Във въззивната жалба се поддържа, че в атакуваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуал-ните правила и е необосновано, като са наведени доводи, че по делото са събрани доста-тъчно доказателства, за това че тези разходи са направени и са търпени имуществени вреди, като от приетата СМЕ е установено и че тези разходи са били необходими. Посочено е и че относно претенцията, касаеща възнаграждението за болногледач, първоинстанционното решение противоречи на константната практика на ВКС.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да й се присъди и сумата от 4 180,00 лева , заедно със законната лихва от заявените момен-ти до окончателното й заплащане. Претендира и присъждането на разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.”

АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена изцяло, с наведени съображения за нейната неоснователност, и за правилност и законосъобразност на първо-инстанционния съдебен акт и постановяването му в съответствие с материалния и проце-суалния закон. Инвокирани са доводи, че сумите, които се претендират, са неоснователни и силно завишени; че няма представени доказателства за извършените разходи; че размерът на претенцията за допълнителна храна е силно завишен – че наистина СМЕ признава необ-ходимостта от силна храна за срок от 3 месеца, но стойността, посочена от вещото лице е по-малка от посочената от ищцата. Наведени са твърдения и че няма нито едно доказателст-во – касова бележка, фактура или друг документ, който да удостовери, че е извършена рехабилитация, както и че няма представена касова бележка, която да сочи стойност на превоз до лечебно заведение. Претендира присъждането на разноски по делото.

С влязло в сила на 29.06.2019 г. определение № 127274 от 29.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3 263/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищцата П.А.К., представлявана чрез процесуалния й представител адв.С.Н., обективирана във въззивната й жалба, за изменение на решение № 565370/19.12.2018 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Въззивната е жалба е процесуално допустима

– същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата правилност.

С подадената искова молба с уточненията към нея съдът е сезиран с искове с прав-но основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени на ищцата П.А.К. в резултат на пътно-транспортно произ-шествие /ПТП/, настъпило на 01.10.2014 г. около 8,00 ч. в гр.С. *** и ул.”Одрин” по вина на водача на л.а.”Нисан Алмера” с ДК № ******– Б.К.П., който движейки се по ул.”Одрин” в посока към ул. ”Ох-ридско езеро” на кръстовището с ул.”Партений Нишавски” предприема маневра „завой наляво”, при което удря ищцата, пресичала ул.”Партений Нишавски” като пешеходец.

В исковата молба са наведени доводи, че водачът на МПС преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и не е пропуснал пешеходецът да премине, с което е станал причина за настъпване на произшест-вието; че от това събитие ищцата е получила фрактура пелвис и рамос супуриор осис пубис синистра – счупване на горното рамо на срамната кост и счупване на горния край на рамен-ната кост /хумерус/ - закрито, във връзка с които са й били извършени оперативни процеду-ри в болнично заведение по спешност; била е поставена на строг постелен режим и е имала ограничения в движенията. Поддържа се и че в резултат на ПТП П.К. е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. – обезболяващи: аулин и течен аналгин всекидневно, аксетин, калцид и фраксипарин за 2 месеца; допълнителна силна храна /усилена диета/ за период от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г.; за болногледач за периода от 01.10.2014 г. до 01.01.2015 г., разходи за транспорт – за заплащане на гориво за транспортирането й с автомобили на приятелски начала за посещения в МБАЛСМ „Пирогов” за контролни прегледи на 13.10. 2014 г., на 17.10.2014 г., на 25.10.2014 г., на 10.11.2014 г. и на 17.11.2014 г., за постъпване в болница – на 01.10.2014 г. и на 07.10.2014 г. и за постъпване за рехабилитация на 06.12.2014 г. в гр.Банкя и връщането до дома й на 13.12.2014 г. /съгласно уточненията, допуснати във въззивното производство/; разходи за рехабилитатор за 30 дни – от 01.01. 2015 г. до 01.02.

2015 г., за остеосинтезни материали, както и за допълнителен филм за образна диагностика, направени на 18.11.2014 г.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 565370 от 19.12.2018 г. по гр.д.№ 3 263/2018 г. по описа на СРС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, *** е осъден да заплати на П.А.К. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сума в общ размер от 2 9700,00 лева – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи: направени разходи за закупуване на лекарст-вото фраксипарин, за рехабилитация, за остеосинтезни материали и за допълнителен филм за образна диагностика, от настъпилото на 01.10.2014 г. ПТП на кръстовището, образувано между ул.”Партений Нишавски” и ул.”Одрин” в гр.С., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността на ответника по този иск ЗД „Б.И.” АД – в качеството му на застраховател по риск „Гражданска отговор-ност” на виновния за реализирането на събитието водач на лек автомобил с марка/модел „Нисан Алмера” с ДК № ******– Б.К.П. по полица № 02114001332798 със срок на покритие: 13.05.2014 г. до 13.05.2015 г., валидна към датата на инцидента.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при прието за неоснователно релевирано от ответното дружество възражение за съпричиняване на настъпилия за ищцата вредоносен резултат, което обстоятелство не е оспорено пред въззивната инстанция.

След преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал – поотделно и в неговата съвкупност, намира, че са налице условията за ангажи-ране на отговорността на ответника по заявените срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди – разходи за обезболяващи лекарства, за усилена храна и за болногледач. Визираната разпоредба от КЗ от 2005 г. /отм./, но действал към датата на процесното събитие и регламентиращ право-отношенията – предмет на спора, вменява в задължение на застрахователя да репарира причинените вреди на трето лице, пряка и непосредствена последица от виновните и проти-воправни действия или бездействия на деликвента по застраховка „Гражданска отговор-ност”, покриваща отговорността на собственика на МПС и всяко друго лице, ползващо същото на законно основание, съгласно чл.257, ал.2 КЗ /отм./.

От събраните гласни доказателства

– показанията на свидетелката Л.Н.С., живуща на семейни начала със сина на ищцата, които съдът кредитира като последователни, почиващи на лични впечатления и несъдържащи вътрешни противоречия, безспорно се установява, че във връзка с възстановяването от получените телесни увреждания от реализираното на 01.10.2014 г. ПТП ищцата П.К. е приемала болкоуспокояващи медикаменти – аналгин и аулин, разходите й за които са били между 50,00 лева – 100,00 лева месечно, и медикаменти за калциране на костите за период от около 6 м., както и че същата е спазвала специална диета, състояла се в прием предимно на прясно сирене, което техни познати им доставяли от провинцията, плодове, зеленчуци и меса, за което на ден е заплащано около 10,00 лева. Констатира се и че поради забраната да става до зарастване на срамната кост, което е било за срок приблизително 3 м. и невъз-можността на ищцата да се обслужва сама с оглед фрактурите на таза и лявата раменната кост, през първите три месеца й е помагала жена, на която са заплащали на ръка по 30,00 лева на ден, а след това са ползвали услугите й по часово до около година.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Р.Д., неоспорено в процеса, е видно и че във връзка с получените от ПТП увреди е било обективно необходимо пострадалата да приема обезболяващи лекарства до 30-ти следоперативен ден, а след първия месец – периодично за срок от 5-6 месеца, както и усилена диета за около 6 месеца – допълнително 6,00 лева на ден, 1 080,00 лева за 6 м. Съгласно данните от това доказателство след ПТП пострадалата е имала затруднения в движението на двата крайника за срок около 3-4 м., като за около 3 м. е била нуждата й от болногледач.