Решение № 1121 от 18.05.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14254/2021
- Вид
- Решение № 1121
- Подписан
- 18.05.2022
- В сила
- 18.05.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Десислава Александрова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 363, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 363, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.383, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1121 гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100514254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2021 г. по гр.д. № 72854/2019 г., СРС, I ГО, 34 състав е отхвърлил предявения от С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу „Г.Ж.З.Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. ******* осъдителен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ за заплащане в полза на „Банка ДСК“ ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Е.“ АД/ сумата от 950 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 8500 лева, представляваща главница по групова застраховка „Живот“ № 1031, сключена между И.С. Ч. и ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Е.“ АД, който договор за застраховка „Живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на И.С. Ч. по договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., сключен е „Е.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, с общ съдебен адрес : гр. София, ул.
„******* да заплатят на „Г. Ж. Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. *******, на основание чл. 78. ал. 3 ГПК сумата от 900 лева - разноски за 1 производството пред СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******1, чрез пълномощника по делото адвокат П.Г. от САК с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че застраховката е елемент от договора за кредит, а този договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК т.е. поради липса на форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с размер на шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Сочи се още, че елемент от процесния договор за кредит е и заявлението за застраховката, в който застрахователят поставил декларациии с размер на шрифт, които не отговарят на предписаните от закона. Твърди се, че нишожни, поради противоречие със закона са и клаузите, на които застрахователя се позовава като изключения от покритието на застраховката, т.е. на чл.14 от ОУ, които и като част от застрахователния договор и елемент от договора за кредит са в размер на шрифта по-малък от 12 и трудно четими.
Твърди се още, че ответникът не е ангажирал категорични доказателства по отношение на обстоятелството дали смъртта на И. Ч. е настъпила в резултат на негови заболявания. Вещите лица от разширената експертиза са посочили в съдебно заседание, че в продължение на почти година И. Ч. не е имал сърдечни оплаквания. Моли съда да не приеме за категорично доказана връзката между смъртта на Ч. и контатирани при него заболявания, от които той не е имал симптоматика в продължение на една година и то при липса на аутопсия, която е единствения начин за установяване на категорична причина за смъртта. Разширената експертиза дори отхвърля записаното в съобщение за смърт „инфаркт на миокарда“ като причина за смъртта. Дали заболяванията на И. Ч. са в причинна връзка със смъртта му, вещите лица отговарят, че са в причинно следствена връзка с приетата като най-вероятна причина за настъпване на смъртта, отразена в съобщението за смърт. Твърди се още, че ищците не са знаели, че И. Ч. е имал кредит, поради което не са поискали извършването на аутопсия след смъртта му, но този факт не следва да се тълкува в техен ущърб, доколкото конкретната причина за смъртта, т.е. че тя е настъпила от конкретно заболяване, което го е имало преди смъртта като положителен факт, се твърди от застрахователя.
2
Във въззивната жалба се твърди, че СРС е ограничил правото на защита на ищците като не е допуснал относими и допустими свидетелски показания относно начинът и обстоятелствата при които настъпва смъртта на И. С. Ч., които имат съществено значение за установяване на обективната истина, тъй като липсва направена аутопсия. Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК молят да им бъдат допуснати трима свидетели при довеждане относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на И.
С. Ч..
Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Не претендират разноски за настоящата инстанция.
Вззиваемият/съищец „Банка ДСК“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Въззиваемият/ответник „Г. Ж. Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, бул. *******, представлявано от изпълнителния директор С.Б. и прокуриста Т.М., чрез пълномощника юрисконсулт Д.З. оспорва жалбата като недопустима, а по същество неоснователна. Претендира присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.383, ал.3 КЗ от С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН ********** за заплащане в полза на „Е.“ АД/сега „Банка ДСК“ ЕАД/ на следните суми: сумата от 950 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 8500 3 лева, представляваща главница по групова застраховка „живот“ № 1031, сключена между И.С. Ч. и ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Банка ДСК“ ЕАД /в качеството си на правоприемник на „Е.анк“ АД/, който договор за застраховка „живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на И.С. Ч. по договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., сключен с „Е.“ АД, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
За сумата от 50 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 1500 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва, за която сума производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 14.04.2021 г.
Ищците С.И.. Ч. и Т.И. Ч. твърдят, че са наследници на И.С. Ч., ЕГН **********, който на 22.06.2018г. сключил групова застраховка „живот“ № 1031 със ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Е.“ АД, с покрит риск-настъпване на смъртта на застрахованото лице, със застрахователна сума в размер на 10 000 лева. Договорът за застраховка „живот“ бил сключен за обезпечение на задълженията на И.С. Ч. по договор за кредит Е.о №
305015269480/26.06.2018г., сключен с „Е.“ АД (с наименование „Сосиете Женерал Е.“ АД към датата на сключване на договора). По силата на сключения договор за кредит в полза на И.С. Ч. бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лева, с падеж на вземането на 10.07.2023г. Към момента на настъпване на застрахователното събитие - смъртта на застрахования, непогасената част от главницата по договора за кредит е в размер на около 8500 лева, без лихви и разноски. Поради настъпване на застрахователното събитие, ответникът следва да заплати застрахователно обезщетение в размер на застрахователната сума от 10 000 лева, която сума следва да покрие задължения по кредита за главница, лихви и други задължения, съобразно условията по застраховката, в полза на ползващото се лице по застраховката кредитора „Е.“ АД. Заявяват, че към момента на депозиране на исковата молба са заплатили сума в общ размер от 1588,24 лева по сключения договор за кредит. Ищците предявили искането си пред ответника, за което била образувана претенция с номер 114426 , по която последният отказал да извърши плащане.
Като съищец по делото е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД /„Е.“ АД/.
4
Ответникът „Г. Ж. Е.“ ЕАД, в срока на чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените искове като недопустими, тъй като ищците не са страна по застрахователния договор, а по същество неоснователни.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че ищците са наследници по закон на И.С. Ч., починал на18.06.2019г., че на 26.06.2018г. И.С. Ч. е сключил с „Е.“ АД договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., по силата на който банката е предоставила на Ч. главница от 10 000 лева, при задължението му да я върне ведно с възнаградителна лихва до 10.07.2023г., че на 22.06.2018г.
И.С. Ч. дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка ,.Живот“ с предмет живота и здравето на кредитополучателя И.С. Ч., със застрахован „Е.“ АД, като такъв договор е сключен със ЗАД „С.Б.“, че ищците са поискали заплащане на застрахователната сума, но застрахователят е постановил отказ.
По делото е приета ССЕ, от която се установява, че до 18.06.2019г. са платени 11 месечни погасителни вноски, общо в размер на 2183,83 лева, включваща главница в размер от 1578.29 лева като след 18.06.2019г. са останали за погасяване 49 месечни вноски в общ размер от 8421,71 лева.
От правна страна:
Въззивната инстанция не приема довода на процесуалния представител на въззивниците, че застраховката е елемент от договора за кредит, а този договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК, т.е. поради липса на форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с размер на шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Сочи се още, че елемент от процесния договор за кредит е и заявлението за застраховката, в който застрахователят поставил декларациии с размер на шрифт, които не отговарят на предписаните от закона. Твърди се, че нишожни, поради противоречие със закона са и клаузите, на които застрахователя се позовава като изключения от покритието на застраховката, т.е. на чл.14 от ОУ, които и като част от застрахователния договор и елемент от договора за кредит са в размер на шрифта по-малък от 12 и трудно четими.
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че става въпрос за два различни договора, с различен предмет и страни, като предмет 5 на настоящето производство е договор за групова застраховка „живот“ № 1031 със страни И. С. Ч., наследодател на ищците и ЗАД „С.Б.“. Ето защо, не следва да бъдат разглеждани доводите за нищожност на договора за кредит.
Дори и да се приеме обратното, то договорът за кредит не е нищожен, поради липса на форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с размер н а шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Процесният Договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит(обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му ДВ. бр. 59 от 29.VІІ.2016 г.). ЗПК е приет през 2010 година с цел да се извърши транспониране на Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора /чл.10, ал.1 ЗПК/.