Решение № 1191 от 17.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5328/2022
- Вид
- Решение № 1191
- Подписан
- 17.03.2023
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1191 гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330105328 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба на 12.04.2022 г. от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 против Община Пловдив, с която се иска последната да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 139,99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
Твърди се, че на 29.08.2021 г. при управление на лек автомобил марка **** посока П. собственикът на посочения автомобил Д. Й. Б. е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се срещу сградата на CLT център по лазерни технологии с Гугъл координати ****, в резултат на което се е увредила предната дясна гума на автомобила.
Сочи се, че при произшествието увреденият автомобил е бил застрахован в ищцовото дружество със застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 01.03.2021 г., със ЗП № **** и срок на действие от 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г. Излагат се твърдения, че на 31.08.2021 г. Д. Б. е подал заявление за изплащане на обезщетение при ищеца. При извършен оглед е констатирано увреждане на предна дясна гума с марка „Вредештайн“ с размери 225/45/17 с 80% остатъчна стойност.
Изтъква се, че ищецът счита, че увреденото лице има право на обезщетение в размер на 139,99 лв., от които 134,39 лв. за гумата и 5,60 лв. за труд за демонтаж и монтаж. От така посочената сума е удържана на застрахованото лице вноска в размер на 112,20 лв. на основание гл. трета, раздел VI, т. 2 от ОУ, а остатъкът в размер на 27,79 лв. е нареден по сметка на 1
Д. Б. на 07.09.2021 г. С оглед на изложеното се твърди, че ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице.
Изложени са твърдения, че щетите по застрахования автомобил са настъпили вследствие на неизправност на пътната настилка, за поддържането и ремонта на която отговоря Община Пловдив. Изтъква се, че ответникът е бил поканен на 12.12.2021 г. да заплати претендирана сума, но не е последвало плащане.
Подаден е в срок отговор на исковата молба от Община Пловдив. В него се излагат твърдения за недопустимост на иска, понеже не се установявало, че собственик на имота е община Пловдив, нито къде е възникнало произшествието. Алтернативно се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения за невалидност на застрахователната полица, понеже не са представени доказателства за влизане на полицата в сила и за заплащане на застрахователните премии. Оспорват се механизмът на произшествието и наличието на причинна връзка. Сочи се, че липсва протокол за ПТП, издаден от КАТ.
Направено е възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, който не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, каквото е изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В обобщение, моли се искът да бъде отхвърлен, както и да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. С оглед фактическите твърдения на страните съдът намира иска за допустим. Възраженията на ответника, че искът е недопустим, тъй като общината не е собственик на пътя и за неустановено конкретно място на инцидента имат значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост.
Основателността на иска зависи от следния фактическия състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС; плащане на застрахователно обезщетение като предпоставка за встъпване в правата на застрахования; противоправно поведение на служители/изпълнители на Община Пловдив, довело до наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно; настъпил вредоносен резултат – реализирано ПТП и вреди по процесния автомобила в определен размер; причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Вината се предполага.
От представената от ищеца застрахователна полица
№
4704211200001270, със срок на действие от 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г., и Справката за заплатени премии се установява, че на датата на инцидента за увредения автомобил е била сключена застраховка „Каско“, като застрахователната премия е била разсрочена, но и плащана надлежно и в срок.
Това води до извод за възникване на валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца по време на 2 произшествието, поради което недоказани останаха възраженията на ответника в тази връзка.
Установява се, че Д. Б. е заявил пред застахователя правото си на застрахователно обезщетение, което му било изплатено в общ размер на 139,99 лв. Този извод почива на съвкупната преценка на следните писмени доказателства: Опис-заключение по претенция №***** г. във връзка с щета № *****, Доклада по щетата от 03.09.2021 г. и платежно нареждане от 07.09.2021 г. Обезщетението било платено на застрахованото лице по следния начин - 27,79 лв. са наредени по сметка на Д. Б. на 7.09.2021г. и 112,20 лв. са прихванати за вноската за застрахователна премия с падеж 11.09.2021г., което изявление се съдържа в доклада по щетата. Разсроченото плащане на премията и падежът на третата вноска се установяват от приетата по делото застрахователна полица и приложените към нея Общи условия - гл. трета, раздел VI, т. 2 от ОУ. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него в възникнало право да претендира сумата от ответника.
Вредоносният резултат се установява от съвкупния анализ на представения доказателствен материал. Установява се от приложените от застрахователя документи, че Д. Б. е увредил предна дясна гума на лекия си автомобил при движение на процесната дата на инцидента – 29.08.2021г. и на посоченото от същия местопроизшествие, описано с координати. Това се потвърждава както от разпита на Д. Б. като свидетел пред настоящия съд (във връзка с времето, мястото на ПТП, наличието на дупка и вредите по МПС), така и от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза (по повод причинените на автомобила вреди). Съдът цени тези доказателства като обективни и съответстващи си. Въз основа на тях механизмът на ПТП е установен по безспорен начин, като при движение по **** на влизане в гр. П. към „Център по лазерни технологии“ лекият автомобил **** попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се на участък от пътното платно с Гугъл координати ****, които координати попадат в населеното място гр. П., съгласно сведенията, дадени от вещото лице при разпита му и съответстват на адрес: ****, съгласно заключението на допълнителната САТЕ, която се цени като компетентно и обективно изготвена. В резултат на ПТП се е увредила предната дясна гума на автомобила. Размерът на вредите се установява от приложените писмени доказателства (опис – заключение по претенция) и заключението на вещото лице по САТЕ, като възлизат на 139,99 лв., от които 134,39 лв. – части за подмяна и 5,60 лв. за труд за демонтаж и монтаж на гумата. Вещото лице е установило по-висока сума за труда – в размер на 7,50 лв., но тъй като разликата от претендираните 5,60 лв. от ищеца до сочения от вещото лице размер не е въведена от ищеца като предмет на делото, съдът не следва да се произнася за горницата.
На следващо място, следва да бъде установено противоправно действие/бездействие от страна на служители/изпълнители на Община Пловдив, което е довело до увреждането. Установи се от заключението на САТЕ и от свидетелските показания, че на процесния участък от пътя – *****, където е осъществено ПТП, е имало необезопасена и необозначена дупка. В случая противоправното поведение се изразява в неподдържане 3 изправността на пътя. По делото е приложено Писмо с вх. № ****г., издадено от директора на дирекция „Строителство и инвестиции“ към община П., съгласно което участъкът на***** е от общинската пътна мрежа. Дирекция „Строителство и инвестиции“ е част от структурата на община Пловдив и съдът цени описаното в писмото като признание на неизгоден за страната факт с висока доказателствена стойност. Поради което съдът приема, че инцидентът се е случил на общински път. Следователно, Община Пловдив е имала задължение като лице, стопанисващо процесния общински път, да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него (каквито са именно дупките на пътното платно) и да ги отстранява във възможно най-кратък срок (по арг. от чл. 167 от ЗДвП). Това задължение би могло да бъде изпълнено чрез служителите на общината или чрез външни изпълнители, на които да бъде възложен ремонтът на пътя. За ответната община е изпълнен съставът на чл.49 ЗЗД по отношение на легитимирания да отговаря по иска субект. Именно тя е възложител на работата по поддръжка и ремонт на пътните настилки на стопанисваните от нея пътища, вкл. процесния, и носи обективна отговорност за бездействието на тези свои служители или изпълнители, които не са изпълнили работата по обезопасяване на пътя, отстраняване на неравностите и сигнализиране за тях.
Противоправното поведение се изразява в това бездействие и в наличието на процесната дупка. Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на Върховния съд отговорността е за този, който е възложил работата, т.е. за община Пловдив (по арг. от чл. 49 от ЗЗД). Вината се предполага, като в случая отговорността е свързана с носене на риска от възложената работа.
Причинната връзка между противоправното бездействие, изразяващо се в наличието на дупка на пътното платно, и настъпилото ПТП се установява от свидетелските показания. Съществува причинна връзка и между механизма на ПТП и причинените по лекия автомобил вреди, което се установява от заключението по САТЕ. Ако дупката на общинския път беше отремонтирана навреме, нямаше да се стигне до процесния инцидент и за увреденото лице нямаше да настъпят негативни последици, нито застрахователят щеше да бъде длъжен да заплаща застрахователно обезщетение. Поради което съдът намира, че е налице причинно-следствената връзка между противоправното действие/бездействие от страна на служители/изпълнители на община Пловдив и вредите за увреденото лице.
Въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил е допустимо, подадено в преклузивния срок, но разгледано по същество се явява неоснователно. За него не са ангажирани доказателства и не се установява виновно неизпълнение от водача на лекия автомобил на правилата за движение. Не се установява Д. Б. да не е съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, каквото е изискването на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП. Разпитан като свидетел, същият твърди, че се е движел с 40-50 км/ч в момента на произшествието, а съгласно заключението по автотехническата експертиза при скорост над 40 км/ч биха възникнали описаните в исковата молба вреди по предна дясна гума на колата.
Посочената скорост обаче не е в нарушение правилата за движение, защото не се установява да е имало някакви особени атмосферни или други пътни 4 условия, които да са налагали по-ниска скорост. Единственото такова условие била процесната дупка, за която обаче водачът не е бил длъжен да знае и да предвиди нейното избягване, след като не била обозначена.
Възраженията за липса на спазена процедура по заплащане на застрахователно обезщетение – липсата на протокол от ПТП, издаден от КАТ, както и за това, че няма свидетелски показания от друго лице, което е присъствало на инцидента, са неоснователни. Ответникът оспорва липсата на протокола от ПТП или на обяснение от някой от присъствалите на инцидента като обстоятелство, водещо до извод за неплащане на застрахователно обезщетение. Протокол от ПТП, издаден от КАТ, е издигнат от закона (чл.