Определение № 2949 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2949 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120102316 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Строителни материали“ АД против Министерство на енергетиката, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че по сключен между страните на 28.05.2008 год. договор за концесия, ищецът не дължи: неустойки по чл.38, ал.1 от договора; неустойки по чл.38, ал.3 от договора; концесионни възнаграждения по договора; мораторни неустойки по чл.37, ал.2 от договора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По посочените искове на дружеството първоначално е образувано т. дело № 410/2024 г. по описа на ОС – Бургас. Съдията-докладчик по това дело е приел, че е компетентен да разгледа исковете по правилата на местната и родовата подсъдност и е постановил решение № 146/07.05.2025 г. по т. дело № 410/2024 г., с което уважил предявените искове и осъдил Министерството на енергетиката да заплати на дружеството ищец разноски по делото.

Министерски съвет, представляван от министъра на енергетиката, подава въззивна жалба против решение, по която е образувано в. търговско дело № 128/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С определение № 149/14.08.2025 г. по това дело е приета за разглеждане въззивната жалба, като апелативните съдии приемат, че във въззивната жалба е налице непрецизност на изказа и тя е подадена от Министерство на енергетиката, а не от Министерски съвет, защото това министерство е участвало като страна в първоинстанционното производство.

С решение № 60/07.10.2025 г. по в. търговско дело № 128/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас атакуваното решение на ОС – Бургас е обезсилено, като делото е върнато на Окръжен съд – Бургас за продължаване съдопроизводствените действия с указания до ищеца „Строителни материали“ АД да насочи исковете против Министерски съвет, представляван от Министерството на енергетиката. В мотивите на въззивното решение се посочва, че исковото производство се е развило с ненадлежен ответник, но не и че ОС – Бургас не е компетентен да се произнесе по исковете по правилата на родовата подсъдност.

Недоволно от въвзивното решение, ищцовото дружество подава касационна жалба против него, но същата е оставена без разглеждане с определение № 777/16.03.2026 г. по т. дело № 474/2026 г. по описа на I т.о. на ВКС.

Делото е върнато в ОС – Бургас и е образувано т. дело № 187/2026 г. по описа на този 1 съд. С определение № 387/11.05.2026 г. съдията докладчик по това дело приема, че размерът на всеки един от предявените искове е под 25 000 лева, поради което родово компетентен да разгледа и реши спора е Районен съд – Бургас, поради което прекратява производството по делото и го изпраща на БРС, пред който съдът е образувано настоящото производство.

Според разпоредбата на чл.119, ал.1 от ГПК възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК – в този смисъл Решение № 142 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 691/2023 г., IV г. о . Видно от материалите по делото ОС – Бургас при първоначалното разглеждане на спора не повдига служебно въпроса за подсъдността по делото. Нито една от страните не предявява възражение за родова подсъдност на спора както пред ОС – Бургас, така и пред Апелативен съд – Бургас.

Въззивният съд, в случая Апелативен съд – Бургас, когато следи служебно за подсъдността (в хипотезата на чл. 119, ал. 1 ГПК), има същите задължения като сезирания първоинстанционен съд и ако приеме, че спорът не е бил родово подсъден на първата инстанция, той е длъжен да обезсили първоинстанционното решение и да изпрати делото на компетентния (според него) съд да разгледа този спор като първа инстанция (чл. 270, ал. 3 изр. 2 ГПК). Апелативен съд – Бургас не приема, че ОС – Бургас не е компетентен да разгледа спора по правилата на родовата подсъдност, защото с въззивното решение делото е върнато именно на ОС – Бургас с конкретни указания, които да бъдат изпълнени. Макар и не изрично посочено, от решението на Апелативен съд – Бургас става ясно, че евентуално повторно решение на ОС – Бургас няма да е недопустимо поради липса на родова компетентност, защото решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд – чл.270, ал.4 от ГПК.

От разпоредбата на чл.119 от ГПК и от разпоредбата на чл.270 от ГПК, уреждаща правомощията на въззивния съд при нищожно или недопустимо решение на първоинстанционния съд, следва, че когато до приключване на първоначалното въззивно производство възражение за родова неподсъдност на спора не е направено от страните, нито е повдигнато служебно от съда, новият първоинстанционен състав, на когото е върнато делото, за да разгледа спора по същество, не би могъл служебно да се произнася по родовата подсъдност на спора, защото тези възражения са преклудирани и защото въззивният съд не е констатирал такова нарушение – аргумент от Решение № 142 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 691/2023 г., IV г. о.

С оглед горното съдията-докладчик по т. дело № 187/2026 г. по описа на ОС-Бургас не е следвало да прекратява делото и да го изпраща на РС – Бургас, а да изпълни указанията на Апелативен съд – Бургас, като даде указанията на ищеца да насочи исковете срещу Министерски съвет и продължи разглеждане на делото.

Ето защо РС – Бургас намира, че следва да повдигне спор за подсъдност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2316/2026 г. по описа на БРС.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Бургаски районен съд и Окръжен съд – Бургас относно компетентния съд за произнасяне по исковата молба на „Строителни материали“ АД против Министерство на енергетиката, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че по сключен между страните на 28.05.2008 год. договор за концесия, ищецът не дължи: неустойки по чл.38, ал.1 от договора; неустойки по чл.38, ал.3 2 от договора; концесионни възнаграждения по договора; мораторни неустойки по чл.37, ал.2 от договора.

ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по спора на основание чл.122, изр.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3